Малтийска следа

После Полукс прибра в джоба си флашката, паднала на пода от ръката на Кастор. Може би трябваше да изпитва известна вина, но не усещаше нищо такова. За разлика от смъртта на онзи рицар във вилата край Комо. За когото наистина съжаляваше. Убийството на брат християнин беше забранено за хоспиталиерите. Това беше част от клетвата им да защитават християнството. Но в случая бе неизбежно. Той не можеше да допусне Малоун да го арестува. Това би застрашило цялото начинание.

А убийството на Кастор? Брат му беше всичко друго, но не и християнин. Беше използвал Църквата като средство за постигане на собствените си амбиции.

Появиха се двама мъже. Единият беше рицарят, придружавал Малоун от Рим до Рапало, а другият — онзи, който се бе представил за Полукс при пристигането на Малоун и се бе опитал да елиминира бившия агент в хранилището на архива. Тогава нещата не се бяха развили по план. Но той бе направил опита само защото Джеймс Грант настояваше. След неуспеха бе сменил тактиката и бе решил да се намеси, като лично води американеца за носа. Това му бе дало и достъп до вътрешна информация за действията на Спаня и Стефани Нел.

Още една от многото разлики между него и Кастор. Полукс притежаваше способността да изоставя онова, което не вършеше работа, и незабавно да възприема новото, което би могло да му помогне. За него не бе трудно да предразположи британците и американците. С лекота осигури помощта им за решаване на загадката с обелиска и тази с катедралата. Проблемите бяха дошли от Спаня.

Истински отцепник. Неконтролируем. Но вече вън от играта.

— Вдигайте го — каза Полукс на двамата рицари.

Те сграбчиха Кастор за китките и глезените, повдигнаха трупа и последваха Полукс в дълбините на параклиса. В дъното на къса апсида имаше още една дъбова врата. Той дръпна резето, отвори я и включи осветлението. Спираловидна стълба водеше надолу. Той тръгна по нея; двамата му верни рицари го следваха, но тежкото тяло на брат му затрудняваше движенията им.

В подножието на стълбата започваше нов коридор, водещ към изсечена в скалата кухина, в далечния край на която имаше поредна врата. Целият този лабиринт от зали и коридори датираше някъде от XVII в. Повечето били използвани като складове за барут и муниции. Дупката в земята пред краката му също била изкопана приблизително по това време. Около три метра широка при горния си ръб и пет метра дълбока, тя постепенно се разширяваше надолу във формата на звънец.

Той направи знак с ръка и двамата сложиха Кастор върху сухия под. По-нататък знаеха какво да правят. И шестимата му най-доверени сътрудници се намираха сега в Малта — трима на яхтата, хвърлила котва край брега, а останалите трима във Форт Сант Анджело го бяха чакали да ги повика, което той направи веднага след като Малоун реши загадката. Без тяхната помощ не би могъл да постигне каквото и да било. Ето защо се наложи да възкреси Тайното братство. Разбира се, всичко беше само привидно, но той ги бе обвързал с пръстена и с обещание за добра отплата.

Двамата му помощници съблякоха Кастор. Една от причините да прибегне до удушаване бе необходимостта да запази облеклото му. Дрехите му трябваха невредими.

— Аз ще довърша тук — каза Полукс, после махна на единия от двамата. — Върви да донесеш лопатите и въжето.

Мъжът тръгна да изпълни заповедта, докато той и другият рицар доразсъблякоха Кастор. Тялото на брат му далеч не беше толкова запазено, колкото неговото, но като ръст си приличаха. Той внимателно сгъна дрехите и ги сложи настрана заедно с обувките.

Другият рицар се върна.

Вдясно имаше забит дървен стълб. Към него единият мъж привърза дебелото конопено въже, което бяха донесли за целта. Краят на въжето бе спуснат в ямата. Това беше единственият начин за влизане и излизане от зиналата черна паст. Той кимна и хората му хвърлиха вътре лопатите, после се спуснаха по въжето. Това беше идеалното място да погребе брат си, понеже никой не можеше да припари до параклиса без разрешение от Великия магистър. И тъй като той заемаше длъжността за момента, негово бе задължението да охранява това място срещу натрапници. Но и след като изберяха постоянен лидер, никой нямаше да тръгне да слиза тук. Нямаше да има причина. А дотогава всички следи от случилото се тази нощ щяха да са заличени.

— Погребете го дълбоко — извика той.

И се заслуша в шума от лопатите им. Това не беше просто заключителната глава от живота му. След тази нощ нищо нямаше да е същото. Но Полукс беше готов. Хоспиталиерите му бяха осигурили идеалното убежище. Бе успял да научи много неща, за да си създаде връзки, да спечели лоялността на много хора в очакване на предстоящото да се случи. Допреди два дни той не бе сигурен дали това изобщо бе възможно, но сега беше много по-уверен в успеха.

Хората му бяха престанали да копаят. И двамата се изкачиха горе по въжето. Тъкмо щяха да хвърлят Кастор долу в ямата, когато той се сети за нещо. Извади телефона си и направи снимка на брат си, на която се виждаха лицето и косата.