Мейдей

— Ако продължи да се приближава, ще завия — рече Стюарт. Макар че промяната на курса на един свръхзвуков самолет не бе лесна работа. При тази скорост щяха да са необходими почти четири минути и половина, за да се осъществи завоят, а през това време самолетът щеше да измине шестдесет и седем мили. Всяка по-рязко извършена маневра щеше да подложи пътниците на неприемливо силна гравитация. Правите щяха да бъдат запратени на земята. А седналите щяха да се окажат неспособни да се движат.

Стюарт натисна бутона и включи надписа, предупреждаващ пътниците, че трябва да затегнат предпазните колани. След това се завъртя на мястото си и обви ръце около контролното кормило. Левият му палец се допря до бутона за изключване на автопилота. Погледна странния предмет на хоризонта, а след това изгледа членовете на екипажа. Атмосферата в кабината се промени за броени секунди. Винаги ставаше така. Или нямаше какво да правят, или имаха твърде много работа.

Стюарт погледна втория помощник-пилот, който все още стоеше прав и се взираше през прозореца.

— Феслър! Кой партнира на Кари Грант в Север, северозапад?

— Не зная.

— Тогава се връщай на мястото си и се заеми с нещо, което знаеш. Сядай долу, затегни предпазния колан и се подготви.

— Да, сър!

По челото на капитана избиха ситни капчици пот.

— Ще завия — обяви той, но все още се въздържаше да натисне бутона за изключване на автопилота.

Алън Стюарт като повечето пилоти от гражданската авиация прибягваше към промени в курса, скоростта и височината на полета само ако това е абсолютно наложително. Прибързаните и необмислени действия бяха запазен периметър на младите и неопитни пилоти.

Четвъртият член на екипажа — автопилотът — продължаваше да води 797 по предварително зададения курс.

Предметът вече се виждаше съвсем ясно. За Стюарт ставаше все по-очевидно, че курсът на мистериозната ракета няма да доведе до пряк сблъсък с техния Стратън. Ако нито един от летящите обекти не промени курса си, предметът щеше да пресече пътя на самолета на безопасно разстояние от него. Капитан Стюарт отпусна ръце, но продължаваше да е в готовност да завие на север, в случай че предметът променеше траекторията си на движение. Погледна ръчния си часовник, който все още показваше времето в Сан Франциско. Беше точно единадесет часа.

Маквери, който продължаваше да се взира през бинокъла, вече виждаше предмета съвсем ясно.

— Мили Боже! — В гласа му се долавяха изненада и страх.

Капитан Стюарт изпита познатото свиване под лъжичката, което бе позабравил в последно време.

— Какво, какво?…

— Не е ракета — изръмжа Маквери. — Това е дистанционно направлявана мишена. Военна авиационна мишена.

* * *

В десет часа и четиридесет и девет минути според часовия пояс в Сан Франциско вахтеният помощник-капитан на ядрения самолетоносач Честър Y. Нимитц нанесе корекция от три градуса и отклони кораба вдясно. На две хиляди ярда2 зад Нимитц се намираха линейният кръстосвач Белкнеп и ескадрените миноносци Кунтц и Никълъс. На мостиците им също направиха съответните корекции. Флотилията поддържаше постоянен курс от сто тридесет и пет градуса и напредваше със скорост осемнадесет възела3. Корабите се носеха спокойно по водите на Тихия океан. Намираха се на деветстотин мили северно от Хаваите. Сутрешното небе бе ясно и безоблачно, въздухът беше топъл. Метеорологичната прогноза през следващите тридесет и шест часа не вещаеше особени промени.

Рандолф Хенингс, контраадмирал от запаса, стоеше на палуба 0–7 на самолетоносача. Синият цивилен костюм на Хенингс се открояваше сред маскировъчните светлокафяви униформи на офицерите и войниците. Оранжевият пропуск, осигуряващ му свободен достъп навсякъде, който бе забоден на ревера му, го караше да се чувства съвсем не на мястото си.

От мястото си на седеметажната палуба зад мостика Хенингс виждаше цялата площадка, на която кацаха и излитаха самолетите. Очите му обаче непрекъснато се местеха към остъкления мостик и към офицерите, които бяха на вахта.

Капитан Диел седеше във въртящия се кожен стол и надзираваше сутрешните маневри. В момента разговаряше с лейтенант Томпсън, дежурен офицер на палубата, и с още един лейтенант, когото Хенингс не познаваше. Рулевият стоеше съсредоточено пред командното табло на Нимитц.

Шумът и суматохата, породени от започналите на разсъмване учебни маневри, вече бяха утихнали. Хенингс преброи половин дузина самолети, подредени в дясната четвъртина от площадката за излитане на Нимитц. Един по един самолетите влизаха в сервиза, а след това ги прибираха в хангара на долната палуба. Според таблото за полетите в залата за въздушни операции един-единствен самолет все още не се бе прибрал на кораба. Нейви 347. F-18.

Пилот лейтенант Р. Матос. Излетял в 10 часа и 27 минути, 23 юни. Специални изпитания.

Приблизително време за завръщане — 13.00 часа.