Мейдей

Хенингс не беше доволен от факта, че целта на полета бе вписана като специални изпитания. Това бе твърде близо до истината, а истината не трябваше да се разгласява. Той би предпочел на таблото да пишеше нещо по-рутинно. Допълнителен тренировъчен полет например.

Макар че никой не бе разговарял с него по този въпрос, Хенингс прекрасно знаеше кое налага пълната секретност около тези изпитания. Разбираше, че тази потайност произтича от одобрения наскоро от Конгреса и подписан от президента договор за доброволно съкращаване на въоръженията. Хенингс бе чел, че в споразумението изрично се забранява по-нататъшното разработване и усъвършенстване на тактическите ракети. Днешното тайно изпитание щеше да бъде първото от серия изпитания на осъвременената версия на ракетите Феникс. Обсегът им на действие бе удвоен на петстотин мили. Самата ракета бе снабдена с нова самонасочваща се радарна система и, което бе най-съществено, маневреността на ракетата бе значително подобрена. Всичко това обаче несъмнено излизаше далеч извън рамките на договора, одобрен от Конгреса. Но ако оръжието се окажеше използваемо, то би могло да промени значително баланса на силите в един бъдещ въздушен конфликт.

Хенингс изведнъж осъзна, че някакъв млад мичман втори ранг стои пред него, отдал чест, и му говори нещо. Той погледна сините очи на жената, а след това прикова поглед в бялата табелка с името й.

— Какво има, госпожице Филипс?

Мичманът свали ръка.

— Извинете, адмирале. Капитан трети ранг Слоун ви моли да отидете при него в зала Е-334.

Хенингс кимна.

— Добре. Водете ме.

Хенингс последва мичмана през входа, който водеше към вътрешността на кораба, и двамата се спуснаха по металното стълбище. Вървяха мълчаливо. Хенингс бе постъпил във флота по времето когато на бойните кораби не се допускаше женски персонал. Но когато се пенсионираше, те вече се срещаха на всяка крачка. Докато беше на действителна служба, Хенингс се придържаше към официалната линия и на вид поне одобряваше идеята жени да служат на корабите редом с мъжете. В действителност обаче смяташе, че целият този социален експеримент беше и си остава истинска катастрофа. Но флотът и Пентагонът бяха потулили повечето от възникналите проблеми и обществеността така и не научи нищо за високия процент на бременност сред неомъжените жени на борда, за сексуалния тормоз, извращенията и изнасилванията, за общия спад в морала и дисциплината. С две думи, смесените екипажи бяха истински кошмар за командирите на кораби, но проблемът всъщност не беше техен.

На палуба 0–2 двамата поеха по един дълъг сив коридор, подобен на хилядите други коридори, по които бе вървял Хенингс през годините на дългата си военна служба. В последно време корабите бяха оборудвани с невероятни технически нововъведения, които липсваха по негово време, но архитектурното схващане, че формата трябва да се подчинява на функционалността, продължаваше да властва при строежа на бойните кораби. Познатото вътрешно разположение и интериорът на кораба му действаха успокояващо. Обаче дълбоко в душата си Хенингс знаеше, че нищо вече не е същото.

— Служила ли сте на някой от по-старите кораби, госпожице Филипс?

Мичманът го погледна през рамо.

— Не, сър. Нимитц е първото ми назначение.

— Можете ли да си представите какво беше по тези коридори, преди да се въведат климатичните инсталации?

— Мога, сър. — Мичманът рязко спря и отвори една врата с надпис Е-334. Очевидно изпитваше облекчение, че е изпълнила задачата си, преди да й се е наложило да изслуша историята за старите дървени кораби и железните мъже, служили на тях. — Адмирал Хенингс, капитане.

Хенингс пристъпи в малка, боядисана в сиво кабина, натъпкана догоре с електроника. Вратата се затвори след него.

Един сержант седеше пред командната конзола. Капитан трети ранг Джеймс Слоун стоеше зад него и гледаше над рамото му. Слоун вдигна очи, когато Хенингс влезе в стаята.

— Здравейте, адмирале. Наблюдавахте ли излитането на самолета?

— Да. Тъкмо привързваха F-18 към катапулта, когато излязох на мостика. Много впечатляващо.

— Тези машини са страхотни. Извинете ме за момент, адмирале.

Слоун се наведе и прошепна нещо на специалиста по електроника, старшина Кайл Лумис. Говореше твърде ниско и Хенингс не чу нито дума.

Хенингс виждаше, че Слоун е неспокоен. Очевидно се бяха сблъскали с някакъв технически проблем. Въпреки това Хенингс не можеше да се избави от усещането, че не се отнасят към него с подобаващите военни почести. Реши обаче да не повдига този въпрос. В края на краищата той беше адмирал от запаса. Пенсионер. Беше дошъл на борда на Нимитц с една-единствена мисия — да занесе резултатите от специалните изпитания на членовете на Обединеното командване. Трябваше да получи резултатите и да ги предаде лично — неподписани и незаведени в никакъв архив. Онова, което не можеше да бъде изложено на хартия, адмиралът трябваше да запамети и да докладва устно. Той беше само пратеник. И не желаеше по никакъв начин да бъде въвлечен в самото провеждане на изпитанията.