Мейдей

— Може. Вероятно е точно така. — Слоун хвърли един поглед към Хенингс. Той нетърпеливо почукваше с пръсти по страничните облегалки на стола. Вниманието му като че ли бе приковано към монитора, на който се изписваше рутинна метеорологична информация.

Старшина Лумис погледна през рамо назад.

— Сър? Да продължавам ли да опитвам да се свържа с тях?

Слоун потропа с крак. Трябваше да вземе командирско решение. В стомаха му се надигнаха киселини и той си даде сметка защо толкова много офицери страдат от язва за разлика от обикновените войници и сержантите. Замисли се. Отделните компоненти на предстоящите изпитания бяха подготвени и хората вече бяха заели местата си. Едно забавяне би разстроило цялата им организация. А на следващата сутрин Хенингс трябваше да докладва в Пентагона. Ако докладът му се изразяваше единствено в думите специалните изпитания бяха забавени, репутацията на капитан трети ранг Джеймс Слоун щеше да бъде съсипана. Хората, които стояха зад изпитанията, може би щяха да се уплашат и да се откажат от по-нататъшни тестове. Имаше и по-лош вариант — големите шефове можеха да решат, че Слоун се е уплашил. За миг си помисли, че би могъл да се обърне към Хенингс за съвет, но веднага реши, че това би било огромна тактическа грешка.

— Сър? — отново го повика старшината. Беше протегнал ръка над копчетата и уредите на конзолата.

Слоун поклати глава.

— Захващай се отново с профила на мисията. Не можем да губим повече време за рутинни процедури. Изпрати одобрение за изстрелването, а след това поискай от лейтенант Матос последните данни за полета.

Старшина Кайл Лумис отново се зае с техниката. Вече бе започнал да се досеща, че участва в нещо, което не е съвсем рутинно, но тъй като беше бивш подводничар, познанията му за изтребителите и ракетите бяха твърде ограничени, за да му позволят да вникне в същността на онова, което правеха. Не беше нужно да му се казва, че именно това му невежество го бе измъкнало от подводницата, която ненавиждаше, и му бе осигурило службата на Нимитц, която според него бе далеч по-поносима. Старшината знаеше още, че молбата му за преместване в Средиземноморския флот сигурно щеше да бъде удовлетворена при условие, че си държи устата затворена.

В продължение на няколко секунди Слоун наблюдава действията на старшината, а след това погледна Хенингс, който продължаваше да се взира в монитора.

— Скоро, адмирале… Хенингс вдигна очи и кимна.

На Слоун му хрумна, че Хенингс, също като него самия, избягва да говори, защото не желае да каже нещо излишно.

Старшина Лумис отново се обади:

— Сър, лейтенант Матос е на линия. Кръжи в сектор двадесет и три.

— Добре. Кажи му, че в най-скоро време ще получим информация за целта.

— Да, сър.

Слоун се опита да прецени до каква степен е въвлечен в цялата тази история и какви евентуални рискове крие участието му. Всичко започна с рутинната доставка на две ракети Феникс, които пристигнаха на самолетоносача предишния месец. Той лично се подписа за двете ракети. След това получиха съобщение от Пърл, в което информираха командира на Нимитц капитан първи ранг Диел, че Хенингс ще пристигне, за да наблюдава изпитанията на ракетите въздух-въздух. Подобно посещение не бе необичайно, но не можеше да се възприеме и като рутинно. Впоследствие получиха ново съобщение, с което се указваха рутинните процедури при изстрелването на ракетите. Единственото отклонение от общоприетата в подобни случаи практика бе изискването процедурите и разстоянията да се определят в зависимост от новите спецификации на производителя за версията A1M-63X на ракетите Феникс. Именно тогава Слоун бе прозрял, че това всъщност бе конспирация на най-високо равнище — не, правилната дума би била инициатива — инициатива на най-високо равнище, замислена от шефовете на Обединените щабове. Те възнамеряваха тайно да заобиколят новото споразумение за ограничаване на въоръженията, прието от Конгреса. И по ирония на съдбата именно Слоун бе избран да ръководи и координира провеждането на изпитанията. Само след година вече щеше да е капитан втори ранг… или щеше да търка наровете във военноморския затвор в Портсмът.

Отново погледна към Хенингс. Него пък какво ли го очакваше?

Слоун съзнаваше, че във всеки един момент можеше да се измъкне от участие в мисията — достатъчно бе само да помоли за краткосрочен отпуск. Но онези старчоци в Пентагона очевидно бяха проучили много внимателно личното му досие. И бяха разпознали комарджията в негово лице.

По врата на Слоун потече тънка струйка пот. Надяваше се, че Хенингс няма да я забележи.

— Приблизително десет минути, адмирале. — Той натисна един бутон върху конзолата и дигиталният часовник започна последното броене.