Многоръкият бог на далайна

Случило се чудо нечувано, чудо нечувано на мокрия оройхон — появило се калище. С гъста кал, мазна кал, лепкава кал — и никой не можел да мине оттам, без да нагази. Ловците я газели, като отивали на лов, жените я ровели за чавга, момчетата си играели на „Мишко, мишко, я смукни“, момичетата на „каша-паша“.

И толкова я изгазили, толкова я омесили, че измесили една голяма, ама много голяма Жвака-кака. Изправила се Жваката-кака, огледала се — навсякъде воняща кал, хохиур, тесеги — и рекла:

— Светът е прекрасен, а аз, Жваката-кака, съм най-прекрасната на света! Ще взема да го обиколя целия, та да направя всички щастливи!

И Жваката-кака тръгнала по оройхона и видяла безкраката тайза, и тайзата побягнала да се скрие.

— Не бой се, тайзо — рекла Жваката-кака, — аз съм добричка, тръгнала съм да обиколя света и да направя всички щастливи. И теб също, тайзо безкрака.

— А ставаш ли за ядене, като си такава голяма?

— Ставам, тайзо, ставам! Само почакай първо да обиколя света.

И тръгнали заедно. Жваката-кака вървяла отпред, тайзата пълзяла зад нея. Вървели, що вървели, видели един жирх. Жирхът видял Жваката-кака и почнал да се гърчи от страх.

— Не бой се, жирхо миризлив — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добричка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.

— А ставаш ли за ядене, като си такава голяма?

— Ставам, миризливецо, ставам! Само почакай първо да обиколя света.

И тръгнали заедно. Най-отпред вървяла Жваката-кака, след нея пълзяла, тайзата, след тях се гърчел жирхът. Вървели, що вървели и видели една тукка. Тукката видяла Жваката-кака и си настърчала бодлите.

— Не бой се, тукко бодлива — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добреничка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.

— А ставаш ли за ядене?

— Ставам.

И тръгнали нататък. Жваката-кака първа, след нея тайзата, след тайзата жирхът, след жирха тукката. Вървели, що вървели и видели един парх. Щом видял Жваката-кака, той веднага размахал мустаци.

— Не бой се, пархо мустакат — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добреничка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.

— А ставаш ли за ядене, като си такава силна?

— Ставам. Хайде ела с нас.

Пархът се съгласил и тръгнали заедно. Вървели, що вървели и срещнали един гвааранз.

— Не бой се, гвааранзо всесилен — рекла Жваката-кака. — Аз съм добра-добреничка, тръгнала съм да обиколя целия свят и да направя всички щастливи.

— А вкусна ли си?

— Вкусна съм, най-вкусната съм. Ела с нас. Ще обиколим света и ще ме изядете.

И тръгнали пак. Първа вървяла Жваката-кака, след нея тайзата, след тайзата жирхът, след жирха тукката, след тукката пархът, след парха гвааранзът, а в опашката на гвааранза се бил впил един зогг и си мълчал. Него никой не го бил канил, сам си бил дошъл. Вървели, що вървели, целия оройхон обиколили и стигнали там, откъдето били тръгнали. И Жваката-кака рекла:

— Целия свят обиколихме, всичко видяхме, обаче по-хубаво място от родния шавар няма. Значи тук ще сме си щастливи. Яжте ме сега, милички, яжте ме, драги мои.

И станала на кална локва.