Многоръкият бог на далайна

И наистина, когато след три часа Шооран почна да прави втория оройхон, видя на другия бряг движеща се редица факли — братята бяха тръгнали да заловят илбеча. Изстрелите на татаците звучаха глухо в мъглата, войнствените викове и ревът на раковините се чуваха като че ли съвсем отдалече и изобщо не бяха страшни. Изгнаниците бързо отбиха атаката и Шооран спокойно си довърши работата и си тръгна, като едва се справи с изкушението да построи още един оройхон. Събуди заспалата Ай, каза й само: „Цереги!“ — и след четвърт час двамата вече бяха на цели два оройхона от мястото на битката.

Шооран мислеше да се върне в източната част на страната, да поработи там известно време, а в началото на мягмара, когато резултатите от работата му несъмнено щяха да бъдат забелязани, да се върне към земите на Моертал. Но още на следващия ден съжали, че не се бяха опитали да се прехвърлят при изгнаниците, защото пустите до вчера земи внезапно се напълниха с патрули: още преди обяд видя цели три групи цереги. Бяха зле въоръжени и безпомощни новобранци, разбира се, и той можеше да мине през редиците им, като ги съсича наред, но това беше свръх силите му. Бездруго се беше натоварил с прекалено тежко бреме. Така че Шооран се мъчеше да се скрие и двамата с Ай се спотайваха зад тесегите или в цъфтящия хохиур и залягаха в нойта. Ай падаше в него по очи и при най-малкия знак от страна на Шооран, лежеше, без да издава и звук, а после ставаше и тръгваше по петите му. Бедният й разум разбираше поне това, че церегите са опасни.

От разговорите, които дочу, докато войниците на няколко пъти минаваха покрай тях, Шооран разбра, че вече всички са видели новите оройхони и че е взето решение илбечът да бъде заловен. Спасяваше го само това, че преследвачите се страхуваха до смърт от чудотвореца, пред чието име се прекланяха. Войниците час по час докосваха челата и страните си с пръсти, все едно не преследваха светия чудотворец, ами самите те бяха преследвани от някой дух от шавара и трябваше да се предпазват с ритуални жестове.

За три дни, измъчвани от липса на сън, двамата с Ай минаха едва две трети от пътя и стигнаха до последната група оройхони, които Шооран бе направил, докато бяха вървели на запад. Вече нямаха сили да продължат и Шооран реши да почиват цял ден и да се наспят. Надяваше се, че патрулите няма да се осмелят да излязат чак на върха на носа.

Щяха да спят поред. Шооран реши да пази пръв, защото знаеше, че ако заспи, Ай няма да го събуди, а ще седи и ще бди цял ден.

Първата половина на деня мина спокойно и Шооран най-после легна, като каза на Ай да го събуди, щом се стъмни. Не можа да поспи обаче дори два часа — някакви звуци стигнаха до съзнанието му, сепнаха го и той отвори очи. В същия миг Ай го докосна по рамото — и тя ги беше чула.

Шооран се качи на близкия суур-тесег и се вгледа в далечината. По съседния оройхон се движеше дълга редица мънички фигури. Приближаваха се. Хайка, естествено, но странна хайка — повечето в редицата бяха жени, само тук-там лъсваха доспехи на цереги. И освен това викаха нещо, а хайките обикновено се движеха възможно по-тихо. Скоро можа да разбере и думите.

— … яви ни славата си чрез делата на светлите си илбечи, възлюблени на благодарните ни сърца…

Шооран се усмихна криво. Да, това трябваше да се очаква — нали всичко стига до собствената си противоположност. Сега той нямаше да е обикновен пленник, преследваха го с молитва на уста и много добре знаеха кого преследват. Е, щом толкова искаха, той щеше да им покаже делата на светлите илбечи!…

Да прави оройхон, по който да може да избяга от носа, вече беше късно. А и това означаваше да зареже Ай. Шооран бързо се върна при нея, поведе я към брега, натисна я да клекне зад последния тесег и строго каза:

— Ще гледаш ей натам и в никакъв случай няма да се обръщаш!

После стисна зъби и се обърна към далайна.

Ако жените бяха сами, сигурно щяха да побегнат с писъци при вида на бушуващите вълни и издигащата се от дълбините земя. Но с тях имаше и цереги, и най-вероятно не само млади момчета, така че редицата спря само за малко. Шооран не беше се и надявал на лесна победа. Щом оройхонът застина, той викна Ай и без да й дава време да помисли какво всъщност е станало и защо цялата околност се е променила, я повлече към другия край на новата земя.

Минаха през купчините шуплест камък и се скриха чак на другия край на острова. Оттук вече Шооран можеше да построи земя, по която да стигнат до континента. Зад тях се чуваха истерични ридания, викове и писъци, откъслеци от молитви и заповеди. Но беше съвсем ясно, че до половин час церегите ще възстановят реда и женската войска пак ще тръгне напред. Значи до половин час Шооран и Ай трябваше да се махнат оттук.