Морето на чудовищата

— Е, да — обади се Дионис с престорено съчувствие. — Явно ти трябва още малко време. Повярвай ми, стари приятелю, престоят в този лагер е достатъчно голямо мъчение. Сигурен съм, че накрая старото проклятие ще изчезне.

— И кога ще е този край? — измърмори Тантал, впил поглед в чашата му. — Знаеш ли как изсъхва човешкото гърло за три хиляди години?

— Вие сте онзи от Подземното царство! — възкликнах смаяно. — Дето стои насред езеро с надвиснало над главата дърво, но нито може да пие вода, нито да хапне от плодовете.

— Колко добре си научил уроците си, а? — озъби се Тантал.

— Сигурно приживе сте направили нещо ужасно — несъзнателно в гласа ми се прокрадна леко възхищение. — За какво са ви наказали така?

Тантал присви очи. Зад гърба му сатирите яростно клатеха глави, за да ме предупредят да млъкна.

— Няма да те изпускам от очи, Персей Джаксън — рече той. — Не искам проблеми в моя лагер.

— „Вашият“ лагер вече си има предостатъчно проблеми… господине.

— О, седни си на мястото, Джонсън — въздъхна раздразнено Дионис. — Онази, празната маса, на която никой не иска да седне, е твоята, нали?

Бузите ми пламнаха, но се сдържах. Дионис беше голям досадник, но все пак беше безсмъртен и надарен с невероятна мощ.

— Хайде, Тайсън — рекох.

— О, не — обади се Тантал. — Чудовището остава тук. Трябва да решим какво да правим с него.

— Той не е чудовище! — извиках. — Казва се Тайсън.

Новият директор вдигна вежди.

— Тайсън спаси лагера — продължих аз. — Спря бронзовите бикове, които иначе щяха да опожарят всичко.

— Уви — измърмори Тантал, — колко хубаво би било!

Дионис се подсмихна.

— Дръпни се — заповяда Тантал — и ни остави да решим съдбата на това създание.

Тайсън се обърна към мен, в единственото му голямо око се четеше страх, но нямаше как да не се подчиня на пряка заповед от директора. И то пред всички лагерници.

— Ще те чакам ей там, здравеняко — опитах се да го успокоя аз. — Не се тревожи. Ще ти намерим къде да спиш довечера.

Тайсън кимна.

— Вярвам ти. Ти си ми приятел.

От думите му се почувствах още по-виновен.

Завлякох се неохотно до масата на Посейдон и седнах на пейката. Една нимфа веднага ми донесе олимпийска пица с маслини и чушки, само че аз изобщо нямах апетит. На два пъти се бях разминал на косъм от смъртта. Учебната година приключи с пълна катастрофа. Лагерът беше сполетян от тежка беда, а Хирон ми беше забранил да се намесвам.

Не изпитвах кой знае каква благодарност към никого, но както беше обичаят, занесох чинията си до бронзовия мангал и хвърлих няколко парчета в огъня.

— Посейдон, приеми дара ми — измърморих.

„И ако си там, изпрати малко помощ — помолих се наум. — Моля те.“

Димът от горящата пица се превърна в приятен аромат — морски бриз, примесен с дъх на диви цветя, — но нямах представа дали това означаваше, че баща ми ме е чул.

Върнах се на мястото си. Имах чувството, че съм ударил дъното и нещата няма как да станат по-зле. В този миг Тантал заповяда на един от сатирите да надуе рога си, за да привлече вниманието ни.

— Така — поде директорът, след като шумът от разговорите заглъхна, — каква прекрасна вечеря, нали? Поне така ми се струва, като я гледам.

Докато говореше, ръката му се прокрадна към наново напълнената чиния, сякаш храната нямаше да забележи какво е намислил, но щом пръстите му стигнаха на десетина сантиметра от нея, чинията се изстреля в другия край на масата.

— И сега, след първия си ден от встъпването в длъжност — продължи Тантал, — бих искал да отбележа какво истинско изтезание е присъствието ми тук. Надявам се до края на лятото да имам възможността да измъчвам… ъъъ, да опозная всеки един от вас. Изглеждате ми толкова… апетитни.

Дионис любезно заръкопляска и неколцина сатири неохотно се присъединиха. Тайсън продължаваше да стои смутено до тяхната маса, но понечеше ли да се дръпне настрани, Тантал го придърпваше обратно.

— А сега да оповестя някои промени! — Директорът се усмихна кисело. — Възстановяваме надбягванията с колесници!

Лагерниците се разшумяха — в гласовете се долавяше вълнение, страх, смайване.

— Знам — повиши глас Тантал, — че надбягванията са били забранени преди няколко години заради… ъъъ… технически проблеми.

— Трима загинали и двайсет и шест ранени — обади се някой от масата на Аполон.

— Точно така! — кимна доволно директорът. — Но съм сигурен, че вие също ще приветствате възстановяването на тази лагерна традиция. Победителите в състезанието ще получат златен лавров венец. Регистрирането на отборите започва от утре сутринта. Първото надбягване ще е след три дни. Ще бъдете освободени от повечето от задълженията си, за да подготвите колесниците си и да тренирате конете. А, и да не забравя, хижите на победителите ще бъдат освободени от всички задължения за един месец!

Разнесоха се викове. Цял месец без никакви задължения? Цял месец без чистене на конюшните? Сериозно ли говореше?

Изведнъж се изправи последният, който си мислех, че би възразил.

— Но господине! — обади се Клариса. Чу се смях, когато околните видяха надписа „Мууу“ на гърба й. — А охраната на лагера? Ако оставим всичко, за да подготвим колесниците…