Морето на чудовищата

— Добре, може и друго — рече Хермес. — Например: „Младите невинаги се подчиняват на разпорежданията, но ако рискуват и постигнат нещо хубаво, понякога избягват наказанието.“ Как ти се струва?

— Значи смятате, че трябва да замина, въпреки че нямам разрешение?

Очите на Хермес заискриха.

— Марта, би ли ми подала първия пакет?

Марта отвори уста и не спря да я отваря, докато не зина така, че можех спокойно да пъхна ръката си до лакътя. Отвътре се показа метален термос — едновремешен термос с черна пластмасова капачка. По него бяха изрисувани в червено и жълто бойни сцени от Древна Гърция — герой убива лъв, а по-нататък повдига триглавото куче Цербер над главата си.

— Това е Херкулес — обадих се аз. — Но как…

— Никога не подценявай подаръците — смъмри ме Хермес. — Това е колекционерска рядкост. От първия сезон на „Херкулес разбива глави“.

— „Херкулес разбива глави ли“?

— Беше страхотно шоу — въздъхна той. — Преди телевизията на Хефест да започне да излъчва само риалити предавания. Ако термосът вървеше заедно с кутията за сандвичи, щеше да струва много повече, разбира се…

— И ако не беше престоял в устата на Марта — подсказа Джордж.

— Ще ти го върна тъпкано! — извика Марта и го подгони по жезъла.

— Чакайте малко — рекох. — Това е подарък, така ли?

— Единият от двата — кимна Хермес. — Хайде, вземи го.

Едва не го изтървах — от едната страна беше леденостуден, а от другата нажежен като пещ. На всичкото отгоре, както и да го завъртах в ръцете си, тази страна към океана — северната — винаги беше студената…

— Това е компас! — извиках.

Богът премига изненадано.

— Браво! Никога не съм се сещал за това. Всъщност той има много по-важно предназначение. Вътре са събрани ветрове от четирите краища на земята и ако ги пуснеш на свобода, те ще ти помогнат да стигнеш по-бързо до целта. Не, не го прави сега! И моля те, когато решиш да го използваш, отвори капачката съвсем леко. Ветровете са малко като мен — не могат да стоят мирни. Ако и четирите излязат наведнъж… Както и да е, сигурен съм, че ще внимаваш. А сега и втория ми подарък. Джордж?

— Тя ме докосва! — оплака се Джордж, който напразно се мъчеше да се измъкне от Марта.

— Няма как да не те докосва, двамата сте преплетени — отвърна Хермес. — И ако не престанете да се гоните, пак ще се вържете на възел!

Змиите прекратиха боричкането си.

Джордж отвори уста и от нея падна пластмасово шишенце с витамини за смучене.

— Не може да бъде! — възкликнах. — Витамини във формата на минотавър?

Хермес взе шишенцето и го разклати.

— Да, лимоновите са минотаври. Гроздовите са фуриите, ако не се лъжа. Или пък бяха хидри? Така или иначе, тези витамини са страшно силни. Смучи ги само в краен случай.

— А как ще разбера кога е краен случай?

— Ще разбереш, повярвай ми. Девет основни витамина, минерали и аминокиселини. Всичко, което ти трябва, за да възвърнеш формата си.

Той ми подхвърли шишенцето.

— Благодаря — рекох. — Но защо ми помагате, господарю Хермес?

Богът се усмихна тъжно.

— Може би защото се надявам, че ако заминеш, ще спасиш много хора, Пърси. Не само приятеля си Гроувър.

Зяпнах го смаяно.

— Кого имате предвид? Люк ли?

Той не отговори.

— Господарю Хермес — подех аз, — много ви благодаря и така нататък, но по-добре си вземете подаръците. Люк не може да бъде спасен. Дори и да го намерех… Той ми каза, че иска да унищожи Олимп, да не остави камък върху камък. Предаде всичките си приятели. Мрази и вас самия.

Хермес вдигна поглед към звездите.

— Скъпи ми братовчеде, ако през тези хилядолетия съм научил нещо, то е, че е невъзможно да обърнеш гръб на роднините си, колкото и да се изкушаваш заради поразиите им. Няма значение дали те мразят, посрамват или просто не оценяват гениалността ти, че си създал интернет…

— Вие сте създали интернет?

— Идеята беше моя — обади се Марта.

— Плъховете са вкусни — въздъхна Джордж.

— Идеята беше моя! — отсече Хермес. — Говоря за интернет, не за плъховете. Но не това ми беше мисълта. Пърси, разбираш ли какво ти казвам за роднините?

— Не съм съвсем сигурен.

— Някой ден ще разбереш. — Той се изправи и отупа пясъка от краката си. — Време е да тръгвам.

— Имате шейсет пропуснати повиквания — рече Марта.

— И хиляда трийсет и осем писма в електронната си поща — добави Джордж. — Без да броим предложенията за онлайн покупка на амброзия с намаление.

— Пърси, разполагаш с много по-малко време, отколкото си мислиш — рече Хермес. — Приятелите ти вече са… а, идват!

Чух гласа на Анабет, която ме викаше иззад дюните. Малко по-назад се обаждаше и Тайсън.

— Надявам се, че не съм пропуснал нещо важно — продължи богът. — Все пак съм натрупал доста опит в пътуването.

Той щракна с пръсти и в краката ми се появиха три брезентови раници.

— Водонепроницаеми са, разбира се. Ако помолиш любезно, баща ти може и да ви помогне да стигнете до кораба.

— Кой кораб?

Хермес вдигна ръка. Един голям круизен кораб пореше водите на залива, бяло-златистите му светлини искряха на фона на черната вода.

— Почакайте! — извиках аз. — Нищо не разбирам! Дори не съм казал, че съм съгласен да замина!