Московска афера

— Изглежда, операцията е започнала — отбеляза Сиймор. — По-добре извести французите.

Картър натисна един бутон, за да активира обезопасената линия до Париж, и притисна слушалката до ухото си.

— Бонжур, господа. Топката се насочва към вашата половина на игрището. Гледайте да се позабавлявате.

* * *

Този път в подготовката й нямаше никакво колебание. Елена се изкъпа набързо, оправи надве-натри косата и грима си и облече сравнително семпъл, но удобен костюм на „Шанел“. След това се накичи с повече бижута, отколкото слагаше обикновено при подобно пътуване, и мушна още няколко скъпи украшения в дамската си чанта. Сложи два костюма в малък сак и взе равностойността на няколко хиляди долара под формата на евро и рубли от стенния сейф. Знаеше, че Иван няма да го сметне за подозрително: той винаги я насърчаваше да носи значителна сума пари в брой, когато пътува сама.

Огледа за последен път стаята и тръгна по стълбите към долния етаж, като се стараеше да не показва с нищо вълнението си. Соня и децата се бяха събрали да я изпратят; тя ги прегърна по-продължително от обичайно и им нареди с престорена строгост да слушат баща си. Иван не беше свидетел на сбогуването им; той стоеше отвън на алеята и гледаше намръщено ръчния си часовник. Елена целуна децата за последен път, после се качи отзад в мерцедеса заедно със съпруга си. Когато колата потегли, погледна през рамо и видя децата, които й махаха за довиждане. После автомобилът мина през охраняваната врата и тя ги изгуби от поглед.

* * *

Новината, че Иван и Елена Харкови са напуснали Вила Солей, пристигна в командния център в Лондон в 7,13 часа местно време. Габриел научи за раздвижването пет минути по-късно. Един час след като получи съобщението, той съобщи на рецепцията, че освобождава стаята и че престоят му, макар и твърде кратък, е бил много приятен. Когато излезе от хотела, наетото от него „Рено“ вече го очакваше. Той се настани зад волана и потегли към летището.

53. Ница, Франция

По време на пътуването Иван беше прекалено зает, за да обърне внимание на Елена. Ту разговаряше по мобилния си телефон, ту се взираше мълчаливо през прозореца, а дебелите му пръсти барабаняха по централното табло. Понеже се движеха в обратна посока на сутрешния трафик към плажа, напредваха бързо: покрай залива на Сен Тропе до Сен Максим, към вътрешността на страната по Д-25 до магистралата, после на изток по магистралата към Ница. Когато навлязоха в северните покрайнини на Кан, Елена откри, че си представя как Иван и Екатерина правят секс в апартамента им в хотел „Карлтън“. Иван явно си помисли за същото, защото взе ръката й и й каза, че съжалява за всичко, което се е случило. Елена се чу да казва, че й тя съжалява. После погледна през прозореца към хълмовете, които се издигаха по посока на Алпите, и започна да брои минутите, оставащи до момента, в който щеше да се освободи от него.

Изходът за международното летище Кот д’Азюр се появи петнайсет минути по-късно. Междувременно Иван бе получил друго телефонно обаждане и разговаряше разгорещено с някакъв свой съдружник от Лондон. След пет минути, когато влязоха в климатизирания офис на авиокомпания „Ривиера“, той все още говореше по телефона. Зад чистото бяло гише стоеше мъж в средата на трийсетте с рядка руса коса. Беше облечен в тъмносини панталони и бяла риза с къси ръкави и пагони. Иван го накара да почака още две минути, докато приключи разговора си с Лондон.

— Харков — каза накрая той. — Полетът за Москва в единайсет.

Младият мъж го дари с неспокойна служебна усмивка.

— Няма как, мосю Харков. Опасявам се, че има сериозен проблем с вашия самолет.

* * *

Елена заби нокти в дланта си и се втренчи в носовете на обувките си.

— Какъв проблем? — попита Иван.

— Бюрократичен — отговори младият мъж. — Екипажът не ни е представил два много важни документа: сертификат за RVSM59 и сертификат номер 3. ГДГВ няма да разреши на самолета ви да излети без тях.

ГДГВ беше Генералната дирекция за гражданско въздухоплаване, френският еквивалент на американското Федерално авиационно управление.

— Това е безобразие! — избухна Иван. — Излитал съм от това летище дузина пъти със същия този самолет и никога не са ми искали подобни документи.

— Разбирам разочарованието ви, мосю Харков, но се опасявам, че правилата са си правила. Самолетът ви няма да мръдне от мястото си, докато не представите пълномощно за RVSM и сертификат номер 3.

— Има ли някаква глоба, която мога да платя, за да ме пуснете?

— Накрая вероятно ще има, но не и сега.

— Искам да говоря с началника ви.

— В момента аз съм служителят с най-висок ранг.

— Свържете се по телефона с някого от ГДГВ.

— От ГДГВ изразиха ясно позицията си по въпроса. Няма да кажат нищо повече, докато не видят тези документи.

— Трябва да стигнем спешно до Москва. Майката на жена ми е много болна. Съпругата ми трябва да замине незабавно.

— Тогава предлагам екипажът ви да направи всичко възможно да намери въпросните документи. Междувременно жена ви може да обмисли възможността да пътува с товарен самолет.