Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

— Ха, ха, Ашинов, това е щастлив случай. Ти даде детето в ръцете на Иван Кардов, ти си спасен. Но, господин директоре, аз мисля, че ще платиш добре за услугата, която ти прави твоят секретар, и ще му бъдеш благодарен. Благодарен? Големите господа рядко биват благодарни. — И като хвърли поглед на Владимир, добави: — Хубаво е детето, затова не е чудно, че самият цар се интересува от него. Царят се заканил на Кардов, че ако не намери детето, ще го уволни от работата му. Но ти, Ашинов, не ставай луд! Какво ти влиза тебе в работата Иван Кардов. Защо да не занесеш самичък детето на царя, пък да получиш възнаграждението ти, а не Кардов? Кардов да върви по дяволите. Поразмисли добре, Ашинов, и изпълни плана си. Ще отведа детето в някое сибирско село и там ще го скрия.

След това той се наведе над Владимир, който бълнуваше, повдигна го и го притисна до гърдите си. Не обръщаше внимание на плача на детето. Като си мислеше, че скоро ще стане господар на положението, изскочи от къщата.

Но на вратата го пресрещна Петровна, която му препречи пътя. Ашинов размисляше дали да бяга, или да изчака по-удобен случай. Той не искаше да разберат, че иска да вземе детето, и затова остана. Петровна беше застанала на вратата и гледаше човека, който искаше да избяга с детето.

Тя се бе върнала вкъщи, за да вземе пари; докторът й бе казал, че първо трябва да му плати.

Като видя детето в ръцете на странника, тя извика:

— Къде сте тръгнали с детето?

— И аз не зная. Но детето щеше да се задуши, реших да го занеса при лекаря.

Петровна взе детето и като го притисна до гърдите си, изскочи навън.

— Полека, не бива да бързате — каза Ашинов. — Тъкмо сега ми дойде наум адресът на един човек, който може да ви помогне.

— О, моля ви, заведете ме при този ваш лекар.

— На драго сърце ще го направя. Това е човешки дълг. Но той живее много далече.

— Тогава да вземем файтон.

— Вие сте благородна — каза Ашинов. — Аз ще отида да повикам файтон.

Като каза това, той излезе.

Смяташе да отиде в полицията и там да предаде детето на полицейския лекар, а Петровна да заведе при директора на полицията.

Петровна се облегна до една врата и зачака Ашинов. Тя бе притиснала глава до гърдите на Владимир и се вслушваше в дишането на детето. Очите й се насълзиха, като гледаше страданието му.

— Какво ви е? — чу се един глас зад гърба й. Петровна се отдръпна уплашено.

Зад нея стоеше един чужд човек.

— Вие като че ли сте болна — каза той. — Аз ви мисля доброто, може би ще ви помогна нещо.

— Нищо ми няма — каза Петровна. — Детето е болно, много болно, господине, и се боя да не умре.

— Не бива да предполагате най-лошото, но все пак дайте да го видя. Вие се боите от мен — каза странникът, — но аз искам само да видя какво му е на детето. Не съм лекар, но като аптекар все мога да бъда полезен.

Когато Петровна чу, че господинът е аптекар, тя му даде детето.

Аптекарят взе детето, отметна кърпата от главата му и каза:

— Хубаво дете, но се боя, че тази висока температура е опасна.

— Значи наистина е много зле. О, то ще умре!

— Докато човек е жив, все има надежда и затова не трябва да мислите най-лошото. Знаете ли какво? Я донесете детето в моята къща; искам да го прегледам добре, за да видим какво трябва да се предприеме.

Петровна си помисли и си каза: „Тоя човек е толкова милостив, не мисли лошо на детето.“

След като хвърли още един поглед на странника, тя му каза, че е съгласна да отиде с него.

Яники, така се наричаше аптекарят, тръгна напред, а Петровна и детето след него.

Като влязоха в къщата, Яники сложи малкия Владимир на меко легло и започна да го преглежда.

— Той боледува от дифтерит. Още малко и детето можеше да се задуши. Трябва да повикаме лекар и да го оперира.

Петровна клюмна върху един стол и започна да плаче.

— Той ще загине под вашия нож — каза тя. — Ах, Владимире, Владимире, не искам да умреш така.

Аптекарят беше покрусен от всичко това и се боеше да извика лекар.

— Чакайте, да направим още един опит — каза той. — В аптеката си имам едно лекарство, което често пъти е помагало при дифтерита. Истина е, че като го дадеш на болния, може да се очаква смърт, както и оздравяване. Но все по-добре е вместо да разсъждаваме много, да дадем лекарството, отколкото да позволим на лекаря да използува ножа.

Като каза това, аптекарят изтича навън и след малко се върна обратно, като носеше едно шишенце с някаква течност.

— Ако детето живее един час след вземане на лекарството, значи е спасено.

Аптекарят капна няколко капки от течността в една кафена лъжичка и я даде на Владимир.

Щом наквасиха устните на детето, то потрепера. След това изглеждаше като заспало. Хъркането постепенно започна да затихва, дишането съвсем се успокои.

— Той спи — каза Яники, — това е добър знак. Аз мисля, че детето е вън от всякаква опасност. Детето е спасено!

— Спасено! — извика Петровна.

След това се втурна към леглото на Владимир и като коленичи пред него, започна най-нежно да го гали.

— Спасено! О, благодаря ти, Боже, че ми го спаси. Благодаря на тебе и на този човек, спасителите на детето.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шагреневая кожа
Шагреневая кожа

По произведениям Оноре де Бальзака (1799—1850) можно составить исчерпывающее представление об истории и повседневной жизни Франции первой половины XIX века. Но Бальзак не только описал окружающий его мир, он еще и создал свой собственный мир – многотомную «Человеческую комедию». Бальзаковские герои – люди, объятые сильной, всепоглощающей и чаще всего губительной страстью. Их собственные желания оказываются смертельны. В романе «Шагреневая кожа» Бальзак описал эту ситуацию с помощью выразительной метафоры: волшебный талисман исполняет все желания главного героя, но каждое исполненное желание укорачивает срок его жизни. Так же гибельна страсть художника к совершенству, описанная в рассказе «Неведомый шедевр». При выпуске классических книг нам, издательству «Время», очень хотелось создать действительно современную серию, показать живую связь неувядающей классики и окружающей действительности. Поэтому мы обратились к известным литераторам, ученым, журналистам и деятелям культуры с просьбой написать к выбранным ими книгам сопроводительные статьи – не сухие пояснительные тексты и не шпаргалки к экзаменам, а своего рода объяснения в любви дорогим их сердцам авторам. У кого-то получилось возвышенно и трогательно, у кого-то посуше и поакадемичней, но это всегда искренне и интересно, а иногда – неожиданно и необычно. В любви к творчеству Оноре де Бальзака признаётся переводчик и историк литературы Вера Мильчина – книгу стоит прочесть уже затем, чтобы сверить своё мнение со статьёй и взглянуть на произведение под другим углом.

Оноре де Бальзак

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза
Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика