Мъртвите сибирски полета

— Дошли сте да ми кажете сбогом. Идете си с пълната увереност, че не ви се сърдя и че ще опазя клетвата си. Каквото и да се случи, никой няма да чуе от моите уста коя съм била и никога няма да помисля да се върна между хората.

— Аз не съм дошъл при вас, Клариса, за да чуя това каза Бакунин. — Дойдох да се сбогувам с вас. Подайте си ръката.

Клариса нерешително сложи ръката си в неговата. Като почувствува нейната ръка в своята, той я привлече към себе си и я притисна до гърдите си.

— Не се отдръпвайте, Клариса. Тази прегръдка — първа и последна — трябва да ви покаже какво изпитвам към вас. Чуйте ме, Клариса! Аз живях необуздан живот — живот без любов. Това, което проповядвах досега, не бе любов, а омраза. Омразата ме бе завладяла и така изтръгнах и вас от бащината ви къща. Но откакто ви видях, Клариса, разбрах, че е по-добре човек да люби, отколкото да мрази.

— Оставете — каза Клариса. — Грешни са тези думи и аз не мога да ги слушам, с манастирски стени сме заобиколени.

— Зная това — каза Бакунин, — но зная също, че тези стени ще ни разделят цял живот, а аз искам да ви кажа какво изпитва към вас моето сърце. И прощавайки се с вас, аз се прощавам с щастието на живота си. За мене вече няма да грее слънце. Сбогом, Клариса, и ми простете, че ви причиних нещастие.

— От все сърце ви прощавам, защото от мрачна нощ ме доведохте на светлина.

— Няма ли да ми поръчате нещо? — попита Бакунин. Клариса помълча няколко минути, а след това каза:

— Баща ми е лош, нека ме смята за мъртва — това ще е най-хубаво.

В очите на Клариса светнаха сълзи. Тя много се смути.

Бакунин хвърли още един поглед, пълен с копнеж, на девойката, която стоеше пред него в калугерско одеяние. После каза още един път сбогом и си отиде.

Щом излезе от вратата и се запъти към стълбите, насреща му изникна гърбава фигура.

Това бе един хамалин, който от големите тежести, що всеки ден мъкнеше, се беше прегърбил. Бакунин бръкна в джоба си, за да му даде някоя и друга копейка, но в този миг просякът се изправи и каза:

— Тебе диря, Михаил Бакунин.

— Кой си ти и какво ми носиш? — попита Бакунин.

— Братята на смъртта те поздравяват, Бакунин, и ти изпращат скръбни новини: аптекарят Яники е арестуван.

— Яники е арестуван? А как е станало това?

— Не зная. Страхуваме се да не би между нас да има предатели.

— Яники арестуван! — извика Бакунин. — Те ще го изтезават, докато изкопчат тайната.

— Другарите се уплашиха от това и твоето присъствие в Петербург е много необходимо сега. Имах големи затруднения, докато узная къде си. Самият случай ме доведе тук, за да те намеря.

— Маската ти е превъзходна, толкова превъзходна, че никой не би могъл да те познае.

— На сигурно място ли си? Да не би да ни познае някой? — попита странникът.

— Съвсем сигурно е — отвърна Бакунин.

С едната си ръка непознатият улови неговата и го отведе настрана, а с другата свали маската си.

— Значи това е Хуго, който ми носи известия от Петербург?

— Да, аз съм. За щастие направих една опасна услуга на братята на смъртта. Бакунин, ти повече не трябва да се бавиш тук, а веднага трябва да тръгнеш за Петербург. Яники е затворен в една изба в Петропавловската крепост, където слънце никога не може да проникне, а Кардов му готви най-жестоки мъки, за да ни издаде. Как да го изтръгнем от ръцете им?

— Щом искаме да попречим на някого да стори нещо, което не е по волята ни, най-добре ще е да го отстраним оттам. Защото тогава няма да може нищо да направи.

Очите на Хуго светнаха с необикновен блясък.

— Добре ли те разбирам? — каза Хуго. — Значи ти искаш да убием Кардов, но аз се боя, че и неговата смърт не ще ни помогне; на мястото му ще дойде друг, който не ще бъде по-добър от него.

— Остава ни тогава само едно средство, а то е да спасим Яники от затвора.

— Как да влезем обаче в Петропавловската крепост, когато тя от всички страни е обградена с пазачи? — попита Хуго.

За минутка Бакунин се замисли.

— Да, добре, че се сетих — с хитрост. Но остави ме, Хуго, да отида до манастира и след това заедно ще тръгнем за Петербург.

— Добре, ще те чакам в падината, където започва пътят за Москва.

— Сбогом, брате съзаклятнико! — каза Бакунин. — Докато се срещнем, аз ще измисля как да избавим Яники.

Бакунин бързо закрачи към манастира. Читателите знаят, че ковачът Волков — вторият баща на Бакунин — се бе оженил за неговата майка. Майката на Бакунин беше слугиня в едно графско семейство. Тя бе млада и слаба, но хубава жена. Графът, който беше женен и вече баща на малка дъщеря, успя да спечели сърцето на слугинята си и да я прелъсти. Когато нещастницата видя, че не може да скрие греха си, падна на колене пред графинята и всичко й призна. Графинята бе от ония жени, които са готови да прощават всекиму, щом признае грешката си и се разкае.