Мъртвите сибирски полета

— Аз изпълних човешкия си дълг. Но има и друго: вие ми казахте, че не сте майка на детето.

— Да, това дете не е мое. Аз съм госпожица, а детето ми е поверено.

— Тогава — каза Яники, — както виждате, детето е спасено, но ще боледува още дълго. Затова бих ви посъветвал да го оставите в къщата ми, докато оздравее. А ако искате, можете да останете и вие тук; ще се намери място в тази къща и за вас, а като се върне дъщеря ми, която излезе, и тя ще пази добре детето.

Тук Петровна се чувствуваше добре, дори много добре.

„Да, все още се намират добри хора — помисли си тя, — и тези, които в неверието си се отчайват, грешат много пред Бога.“

Няколко минути след влизането на Петровна в дома на аптекаря Ашинов се върна и за най-голямо учудване не я намери на мястото, където я бе оставил.

— Отишла си е, избягала е заедно с детето — каза си той и като полудял се озърна на всички страни. Скоро обаче се увери, че всичките му дирения ще останат напусто и си тръгна към къщи. По пътя хвърли поглед настрани и прочете фирмата „Аптекар Яники“.

Веднага му хрумна, че Петровна в момент на нужда може да е подирила помощта на аптекаря. Съмнението му се оправда, тъй като пред вратата на аптекаря зърна една паднала ръкавица, същата преди малко бе видял на ръката на Петровна.

За да не предизвика подозрение, след няколко минути се отдалечи и се намери пред полицейския участък.

Иван Кардов го чакаше с нетърпение и когато Ашинов влезе, посрещна го с думите:

— Какво направи, Ашинов? Намери ли някаква следа от детето?

— Не само че попаднах на следите му, но намерих и самото дете. И Бога ми, ако самият дявол не бе се намесил, малкият Владимир сега щеше да бъде в ръцете ви.

— Наистина ли, Ашинов? Секретарят сложи ръка на сърцето си.

— Детето беше в ръцете ми, но само случаят ми го отне. То е живо и се намира в дома на аптекаря Яники.

— Яники — каза Кардов и злобно се усмихна. — Ти каза Яники. Това е същият човек, в когото полицията се съмнява, че приема нихилистите.

— Толкова по-добре — каза Ашинов, — ще го арестуваме незабавно и тъкмо тогава ще имаме случай да вземем детето.

Кардов се приближи до масата и без да проговори думица, написа името му на една книжка. Написа присъдата му. Приближи до Ашинов и му каза:

— Още днес ще арестувам Яники, за да не би по някакъв начин да попречи на плана ни. Ако отрече, че е приемал нихилистите, ще го подложим на изтезания.

— Да го подложим на изтезания! — извика Ашинов. — Отдавна вече не сме мъчили никого — каза той и самодоволно потри ръце. — Ха, ха, ха, това ще бъде едно хубаво развлечение.

— Но детето ще ми донесеш, аз ще се грижа за него за в бъдеще.

Ашинов се поклони.

— Ще изпълня всичко точно така, както ми заповядате — каза Ашинов — и ще бъдете доволен от мене, господин директоре.

Казвайки това, той излезе навън, взе със себе си двама стражари и се запъти към аптекаря Яники.

Този предприемчив и енергичен човек не предчувствуваше какво нещастие ще го сполети и какви последствия ще има неговото голямо предприятие.

XL. КАЛУГЕРКАТА

В манастира „Св. Дева Мария“ камбаните тържествено звъняха. Отдавна не бяха ехтели тъй тържествено и сякаш искаха да съобщят, че в манастира се е случило нещо радостно — нещо, което се нрави и на Бога, и на хората.

На изток се показа слънцето в най-приятна светлина и сякаш предсказваше, че денят ще бъде толкова хубав — както нито един ден през сегашната зима.

Манастирските врати се отвориха и цял ред калугерки излязоха навън. Гласовете им звучаха в унисон и тържествено. Една добре загърната с черен плащ жена вървеше сред тях. Тя вървеше, като залиташе ту на една, ту на друга страна.

Калугерките се бяха запътили към църквичката, която бе на няколко минути път от манастира. В това време игуменката крачеше неспокойно из стаята си.

Сестра Ана не бе сама.

Един красив мъж се бе навел от прозореца на стаята й.

Това беше Михаил Бакунин.

— Не ми благодарете — каза игуменката, като се обърна към него. — Сторих го не заради вас, а заради момичето, което много ми хареса, тъй като чух от устата му, че е нещастно и че търси тихо прибежище в манастира.

— Благодаря ви много, че взехте в манастира Клариса. Това момиче много ме интересува и ще ви бъда винаги признателен, ако ми обещаете, че ще пазите Клариса при себе си.

— Обещавам — каза игуменката. — Но сега трябва да отида на служба в църквата.

— Мога ли и аз да дойда на церемонията? — попита Бакунин.

— Това е забранено, но аз ще ви скрия така в църквата, че никой няма да ви види, а вие ще можете всичко да виждате.

Те излязоха от стаята и тръгнаха към църквата. Величествено пееше хорът. Игуменката направи знак на Бакунин да влезе в съседната до църквата стая, откъдето можеше да вижда всичко, каквото ставаше.

Клариса бе коленичила пред олтара, току-що бяха отрязали хубавите й къдрави коси. До нея бе коленичила една калугерка, която държеше над главата й иконата на Исуса Христа.