Мъртвите сибирски полета

Кардов и Ягодкин се отправиха към пропастта. След няколко минути те се върнаха и Ягодкин сложи в скута на Феодора една кожена ръкавица, без да каже нито дума.

— Това ще е била някоя странна мечка — каза шеговито Кардов. — Тази майстор-мечка е загубила едната си ръкавица. Вижте, генерале, мечката е имала много малка ръка, тъй като ръкавицата е седми номер.

По лицето на Феодора полази руменина. Тя се надигна, сякаш обидена, и каза:

— Занесете ръкавицата там, където сте я намерили. Тя съвсем не ми трябва.

— Отказвам. По-добре е да я запазя за спомен.

— Нямате представа — обърна се Кардов към генерала — как такива дреболии могат да послужат за разкриване на важни работи. За нас, криминалистите, е достатъчно да намерим само една четчица, за да узнаем чии зъби е чистила тя.

— Вярвате ли — попита Феодора, — че и с помощта на тази ръкавица ще откриете нещо такова?

— Не зная това — отвърна той, — но тази ръкавица ми подсказва, че по време на нашия лов тук се е намирала някоя странна личност.

Ягодкин мълчеше. По лицето му се изписа ревност. Нему не се искаше да вярва, че край тази пропаст Феодора е имала среща с някого.

Феодора изказа желание да се върне при дружината. Тя благодари на всички за услугата, а на генерала подаде ръката си, за да я целуне. След това всички се отправиха към замъка. Скоро Феодора отиде в спалнята си, а Ягодкин успя да нагласи работата така, че да бъде до нейната стая. Когато се разделиха, той й прошепна:

— Още днес трябва да говоря с теб.

— Много съм изморена, да отложим за утре — каза тя.

— Не може — отвърна той. — Ти трябва да ме изслушаш и ако не искаш да направиш това, ще разбия вратата и насила ще вляза при тебе.

Феодора цяла се разтрепера.

„Този влюбен глупак е готов да извърши насилие, затова трябва да се съглася“ — помисли си тя.

— След един час ще те очаквам в стаята си — каза Феодора, — но трябва да наредиш работата така, че никой да не види.

— Не се грижи — каза той. — Ще бъдеш доволна от мен. „Трябва да се приравня с него — помисли си тя, след като затвори вратата. — Той вече е пропаднал и още малко ще банкрутира. Ха, ха, ха, и аз ще бъда любовница на един банкрутирал милионер.“

Ягодкин съвсем не предполагаше това, което го очакваше. Когато угасиха лампите и в замъка всичко затихна, Ягодкин се прокрадна по стълбите. С развълнувано сърце той спря пред вратата, зад която се намираше жената, която любеше до полуда.

Имаше да й казва много неща. Искаше да й каже, че днешното й държане е било непоносимо за него. Не биваше с никого да кокетничи, а да бъде само негова — съвсем негова. С трепереща ръка той похлопа три пъти на вратата и тя веднага се отвори. Феодора изглеждаше прекрасна, както бе облечена неглиже. Стаята беше полуосветена, на масата гореше свещ, а през стъклото на прозореца светеше месечината.

Феодора заключи вратата и след това се приближи със скръстени ръце до Ягодкин.

— Имам нещо да ти казвам и те моля да ме изслушаш. Феодора, ти се подиграваш с мене. Случилото се днес ме засегна силно. Аз не мога да понасям кокетството ти, то ще ме накара да полудея.

Феодора се изсмя.

— Нима галантността ми към стария генерал те прави ревнив? Но имаш ли право да ми искаш сметка — каза Феодора, като го погледна строго с големите си очи, — не си ми мъж, нещо повече: не си ми и любовник, защото не можеш да се похвалиш, че съм те удостоила с вниманието си.

— Имаш право, Феодора. За съжаление това е вярно. Позволих да ме водиш за носа, но Бога ми, вече съм решил да сложа край на тази комедия, в която аз играя такава жалка роля. И то още днес. Феодора, ти трябва да бъдеш моя пред целия свят, защото реших по какъвто и да е начин да скъсам с жена си.

— Но какво ще ми обещаеш, ако ти се отдам?

— Всичко, каквото имам и ще имам, Феодоро. Феодора се засмя иронично.

— Страхувам се, че това, което имаш, е малко, а това, което ще имаш, е още по-малко, та може да направя лоша сделка.

Лицето на банкера побледня, той се отдръпна.

— Какво искаш да кажеш?

— Че си разорен, господин Ягодкин, че скоро ще фалираш.

— Който ти е казал това, те е измамил.

— Съвсем не, това е цялата истина, уверена съм. А това, че не си спрял плащанията си през последните 14 дни, се дължи на умението ти да лавираш.

— Значи, когато касата ми се изпразни, тогава и приятелството ни свършва, така ли, госпожо? Нали ви разбрах добре?

— Точно тъй — каза Феодора, без да се замисли. Ягодкин вдигна ръка заканително.

— Вие сте си играли подло с мене, но не можете да си представите как любовта се превръща в злоба. Вие искате да ме оставите сега, та да си намерите някоя друга плячка и с парите й да удовлетворите суетата си, ала сте се измамили. В това отношение Николай Ягодкин е твърде постоянен и когато си намисли нещо, не го изпуска из ръцете си, докато не успее.

— Какво ли ще сторите? Надявам се, че няма да ме накарате насила да ви обичам?

— Бъдете сигурна, аз ще ви изнасиля. — Лицето му стана мораво. — Нима искате да ме влудите? Ще паднеш на колене пред мене и ще ми кажеш, че ме обичаш. Казвам ти, че трябва да направиш това.