Мъртвите сибирски полета

Той взе един револвер от масата, по която имаше револвери и саби, и го насочи срещу Волков.

— Твоят син е нихилист, а името му?

— Михаил Бакунин — гордо заяви старецът.

— Михаил Бакунин! — повтори царят с треперещи устни. — Навярно целта на идването ти е да ме убиеш, а всички тия истории са измислица.

Волков разтвори ръце и каза:

— Ваше Величество, аз съм без оръжие, но ако вие сте убеден, че съм тук, за да ви убия, тогава в ръката ви е револверът — стреляйте.

Александър II полека изпусна револвера.

— Не ми изглеждаш на убиец и аз ти вярвам, но докато не съм те убил — бързо бягай оттук. Не би било зле, ако тая вечер напуснеш Петербург, защото хищните риби, за които преди малко ми говори, имат добри очи да виждат и в мътната вода; пази се някоя от тях да не те забележи, иначе си в опасност, старче! А за да отнесеш един спомен от Петербург, вземи този портрет, да ти напомня за човека, който желае да бъде добър, но въпреки желанието си не може да бъде такъв. Спомни си за него, когато щеш — че Александър II е паднал от ръцете на смъртните си врагове, от които най-опасният е твоят син. Пролей тогава една сълза за него и кажи: Той умря като справедлив владетел.

Като каза това, царят даде в ръката на онемелия Волков един медальон, украсен с диаманти.

В същото време царят натисна електрическия звънец и слугата влезе в стаята.

— Изпрати този човек и се погрижи да отпътува свободно в родината си. Желанието ми е нищо лошо да не го сполети из пътя.

Волков се доближи до царя и го хвана за ръката. Преди да я целуне, две сълзи Се търколиха от очите му, които намокриха ръката на царя.

— Искам да се срещна със сина си и да му кажа, че борбата му не е справедлива и че злобата му е неоснователна; нека Бог даде всичките руски царе да бъдат като вас, Александър II, и нека Бог ви благослови да ръководите Русия и в бъдеще така, както досега.

По даден от царя знак Волков и слугата излязоха.

Александър II остана сам в стаята.

Той беше много разтревожен и когато се канеше да отиде в спалнята си, слугата му съобщи, че директорът на полицията иска да говори с него.

Лицето на царя се промени веднага, тъй като той не желаеше да се срещне с този човек.

Царят заповяда да го пуснат вътре и след малко Кардов се яви при него.

— Ваше Величество, дойдох да изкажа най-голямата си радост, че сте се избавили от явна смърт и да ви съобщя какво искам да предприема.

— Благодаря ви, Кардов, но право ви казвам, че ако вие изпълнявахте точно дълга си, нямаше да се случи такова нещо. Искам да кажа, че работата не е трябвало да достигне дотам бомбата да се остави на улицата, защото как е било възможно вие и вашите хора да не видите бомбата?

— Ваше Величество, какво мога да направя, когато във войската има нихилисти?

— Мислите ли, че в моята войска, Кардов, има нихилисти?

— Не само между войниците, но и сред генералите — каза Кардов.

— Това е невъзможно — каза царят. — Вие предполагате само, нали? Между генералите, които аз съм поставил начело на войската? Не, това вие не можете да докажете, Кардов!

— Това е самата истина, Ваше Величество. Позволете ми само да ви спомена името и ще ви докажа.

— Заповядвам ти да кажеш.

— Генерал Кнудзон, Ваше Величество, е нихилист.

Царят се засмя от сърце.

— Аз мислех, драги ми Кардов, че сте по-умен, но сега виждам обратното.

— Ваше Величество, аз ще докажа това, което казах, а именно, че генералът е във връзка с нихилистите.

Челото на царя се сви.

— Позволих ти, Кардов, да наклеветиш най-добрия ми приятел, защото сме сами, но казвам ти, пази се да не го сториш пред трето лице.

— Аз ще мълча, щом Ваше величество заповядва, но скърбя, че Ваше величество се събира с един предател.

Царят не каза нищо. Той почна сърдито да се разхожда из стаята. Изведнъж се спря пред Кардов и му каза:

— Много са ме мамили през живота ми… Прочие говори.

— Потвърждавам, че генерал Кнудзон е нихилист, тъй като той прибира у дома си хора, за които се знае, че са нихилисти.

— Това не е достатъчно — каза царят.

— Ако това се потвърди от една важна личност?

— Зависи от личността.

— Милионерът Ягодкин, който е бил при него и който е уверен напълно в това.

— И той тогава е нихилист — каза царят.

— Да, но държавен нихилист, той е полицейски шпионин.

— Нима вие имате шпиони? — попита учуден царят.

— Без тях нищо не можем да научим, Ваше Величество — каза Кардов. — Ако не бяха те, отдавна щяхте да бъдете мъртъв!…

— Нима толкова врагове имам? Нима съм обкръжен отвсякъде с убийци?

— Да, Ваше Величество, затова трябва да бдя ден и нощ.

— Щом е така, и аз ще започна със зло. Днес изрекох присъдата на онзи, у когото намериха бомбата. С останалите ще бъде същото, ако е рекъл Бог!…

Кардов извади от джоба си присъдата и я подаде на царя.

— Аз я написах, Ваше Величество, трябва само да се подпише.

Царят взе перото и подписа смъртната присъда на Абрахам Марголински. После каза: