Мъртвите сибирски полета

— Трудиш се напразно — каза Волков, като видя, че генералът наблюдава изпитателно Александър. — Едно време, когато бе в силите си, много приличаше на днешния Александър II, толкова, че и собствената им майка не можеше да ги различи, а сега, сега той е истински скелет. Малкият Александър растеше бързо. Той порасна и стана едър и красив юноша, затова беше любимецът на родителите си, а най-вече на баба си. Баронесата обичаше много внука си, тя му даде всичките си научни познания, които смяташе необходими за живота. Щом той навърши 18 години, тя му довери тайната на неговия произход.

Младежка и буйна кръв течеше в жилите на Александър. Ето защо, щом баба му свърши разказа си, той стана и каза:

— Значи аз съм един от претендентите за трона, щом баща ми е първороден син на император Николай — и аз негов внук! Ах, бабо, достатъчно сили чувствувам в себе си, за да извоювам изгубените ни права!

В тоя момент той бе горд като цар!

Баба му се развълнува, виждайки го в това състояние. Тя му даде писменото задължение, което някога беше получила от император Николай. Александър прочете набързо писмото, сгъна го и каза:

— Достатъчно! Желанието ми сега ще бъде удовлетворено. Бабо, това писмо ще ни запази от отмъщението на царя и тогава дори, когато той би поискал да си отмъсти. Императорът не би се отказал от обещанието си дори тогава, когато това би било основателно. Как ще ме посъветваш, бабо? Дали би било добре, ако се явя пред императора и поискам да ме признае за престолонаследник и получа всички права на негов внук?

Елисавета го отклоняваше от намеренията му. Тя му описа, че императорът е зъл човек и стая си постъпка би го предизвикал. Суетността у младежа обаче надви и той не изпълни съвета на баба си.

— Добрите Романовци не разрешават да им се отнема това, което им принадлежи — повтаряше безброй пъти той. — Ще дойде ден, когато ще докажа, че сме достойни наследници на царя!

И вярно, дойде този ден, но не така, както го очакваше, а по-иначе…

За да ти стане ясно всичко, генерале, необходимо ще е да те запозная с цялата руска история. Въпреки че ти е известна, необходимо е да ти припомня нещо от нея.

Императорът — Николай! — беше на смъртно легло. Само няколко дни още го деляха от смъртта по думите на лекарите.

— Само няколко дни още! — мислеше си царят. — И то така, само в леглото, без да мога поне ръката си да помръдна! Чуй, докторе, ела при мен! Ще може ли някакво лекарство да възвърне силите ми поне за няколко минути?

— Да, Ваше Величество — отговори лекарят, — но трябва да ви предупредя, че след това ще ви остава само още няколко часа да живеете.

— Толкова по-добре, всичко ще се свърши по-скоро. Идете и ми пригответе лекарството. Желая да властвам още няколко часа над Русия, но това кратко време желая да използувам добре.

Лекарят се отдалечи, за да се яви след малко отново. Носеше исканото лекарство.

Ръката на царя не трепна, когато взимаше лекарството. То скоро показа своя ефект. Изморените и безжизнени органи на тялото му се съживиха и императорът се почувствува така добре, че стана от леглото си. Заповяда да се явят синовете му. Само след няколко минути те бяха около смъртното бащино ложе.

Николай — най-старият — приличаше на баща си, докато Александър бе нежен, благ и с бледо лице.

Зад синовете се яви маршалът, който носеше писмо. По заповед на царя той го постави на царското легло.

— Деца мои — каза той, — предчувствувам наближаването на своя смъртен час, който идва преждевременно, понеже много още дела в Русия не съм довършил. Живеем в лоши времена, по-лоши от всякога. В Русия има много недоволни и се страхувам, че ще се умножат с хиляди. В този документ, който ще предам на моя наследник Александър, съм изложил мнението си. В него ще намериш съвети как да управляваш великата Русия. Нека девизът ти бъде: „Строгост и силна воля!“ Никога не бъди благ, тъй като неблагодарни ще има навсякъде, които най-после могат да ви изтровят. Бичът в ръка — това да ти е уставът, той да ти е най-сигурният скиптър, разбра ли?

Преди да умра, имам едно нещо да кажа:

Николай, синко мой, на тебе принадлежи наследството, но ти доброволно се отрече от престола, тъй като младото ти сърце е изпълнено с любов към едно момиче, което не може да стане царица. Аз те увещавах, съветвах те, но ти не искаше да ме послушаш. Затова падни на колене пред бъдещия владетел на Русия, пред този, на когото в тази минута поверявам управлението на Русия, пред твоя брат Александър, император Александър II.

Николай мълчеше през всичкото време, докато баща му говореше. На лицето му не се забеляза никаква промяна. Погледът му почиваше на тавана. В лявата ръка стискаше силно дръжката на сабята си.

Когато бащата каза да падне на колене пред брат си, той се направи, че не е чул. Императорът Николай го погледна строго.

— Не чу ли моята заповед? Да не мислиш, че не си длъжен да изпълниш заповедите на умиращия цар? На колене пред брат си! Поклони се пред господаря на цяла Русия!

— И ти наистина, татко, искаш да унищожиш правото на рождението ми?

— Не го ли унищожи ти сам?