Мъртвите сибирски полета

Кнудзон направи няколко крачки и спря. Той влачеше трупа, за който бе обкован с веригата. Влачеше заедно със себе си нещастния мъртвец. Целия ден той работи в рудника при трупа. Трябваше по някакъв начин да се отдели от тоя труп, но как? По какъв начин? Изведнъж му хрумна някаква мисъл. Той взе едно парче изкопана земя, на която написа следното: „Немият умря, извадете го и ме освободете от трупа му.“

Щом на обяд му дадоха храна, той постави в съда парчето пръст и даде знак да го вдигнат горе. На другия ден той пак получи храна, но отговор нямаше. Значи оставиха го да живее и влачи заедно със себе си тоя труп!

Така той прекара няколко дена с трупа, който започна да се разлага и мирише. По цели нощи Кнудзон като луд ходеше из пещерата, като викаше колкото му глас държеше — дано някой от пазачите да го чуе. Миризмата започна да го задавя. Още веднъж повтори опита, като написа на парче глина, че ако не бъде освободен от трупа, ще трябва да умре.

И този път остана без отговор.

Кнудзон разбра, че те целят да го принудят да посегне на живота си, затова взе решение по какъвто и да е начин и с всички средства да се отърве от трупа, който непоносимо миришеше. С мъка го повлече настрана в рудника, постави едната му ръка върху камък и я отсече с копача.

— Прости ми, господи, че така постъпвам, но принуден съм, друго средство няма, иначе не мога!

Кнудзон най-после се освободи. През нощта спа спокойно, защото не беше вече с мъртвеца в една верига.

На другия ден, щом спуснаха носилката с храната, той постави тялото на мъртвеца и даде знак да вдигат.

— Сбогом, неми приятелю, лека ти пръст! Доста се измъчи през живота си ти, сега си свободен от земни мъки. Сбогом, нещастнико, сбогом и довиждане горе на небето.

Това бе странно погребение: вместо да го закопаят в земята, те го показаха на бял свят!

На другия ден, когато таблата се спусна, дойдоха инспекторът и един казак. Инспекторът скочи от таблата и се приближи до Кнудзон.

— По дяволите! — извика той. — Тук мирише на гробища!

— И с такъв въздух, господин инспектор, трябва да живеем по цели 10 години!

— Ти, куче! Кой ти разреши да ни изпращаш горе подобни тебе?

Кнудзон сви раменете си, тъй като не намери за нужно да отговори.

Инспекторът даде знак на казака да се приближи.

— Удари на този твърдоглавец двадесет и пет по гърба!

Казакът замахна с камшика.

Бившият генерал излезе от търпение. Той не можеше да понесе този срам и извика:

— Наистина ли искате да ме бият? Опитайте се, но си пазете главата! — каза той, а очите му блеснаха.

Генералът грабна копача, сякаш беше в младите си години.

Инспекторът се засмя наивно.

— Псе такова! Мисли да се брани…

— Удряй, казак, докато го убиеш.

Казакът се поколеба в началото да изпълни заповедта на началника, но тъй като се повтори, той изпсува генерала и се приближи до него.

Нито казакът, нито началникът мислеха, че Кнудзон ще се защитава. Бяха свикнали да изтезават жертвите си, без те да се противят.

Но бяха измамени в сметките си.

Казакът още не бе се приближил до Кнудзон, когато последният го удари с копача и разцепи главата му.

— Какво направи ти, куче? — каза инспекторът, като се отдръпна на няколко крачки назад. В ръцете му светна револвер.

Кнудзон знаеше добре, че инспекторите носят със себе си оръжие и не се стесняват да стрелят. Беше загубен, ако не избягаше и не се скриеше някъде. Той грабна веднага лампата, която бе окачена на стената, и я хвърли на земята.

В рудника стана тъмно като в рог, револверът изгърмя, но не улучи Кнудзон.

Генералът извика радостно, след това стисна по-силно копача и се приближи до инспектора.

Сега бе решаващата минута. Ако не се освободеше от този човек, той бе загубен, тъй като вторият куршум щеше да го убие.

Инспекторът бе много изплашен. Беше сам в рудника със затворника, който така жестоко уби казака. Той забрави съвсем, че в револвера има още един патрон. Искаше само да избяга оттук.

Кнудзон не виждаше в тъмнината, затова опипваше земята с копача, дано набута инспектора.

Инспекторът знаеше, че го очаква опасност в рудника, ако по някой начин не се спасеше. Той се помъчи да напипа таблата, като пълзеше по земята. Изведнъж усети нещо твърдо под ръката си — това бе таблата. Един скок — и той бе в нея.

Кнудзон скочи и улови куката от долната страна на таблата.

Инспекторът даде знак да издигат таблата и колелото я издигна нависоко.

Изведнъж Кнудзон почувствува силна болка в ръката си. Инспекторът се беше навел на края на таблата и се мъчеше да отсече с ножа си пръстите на Кнудзон, с които той бе уловил желязната кука.

Болките бяха големи, но Кнудзон ги понасяше храбро. За щастие инспекторът не можа да се наведе толкова, че да отсече пръстите му, но ги бе наранил само с върха на ножа си.