Мъртвите сибирски полета

Изведнъж пред очите на Кнудзон притъмня. Много кръв изтече от раната му и той падна в безсъзнание. Почувствува, че силите му го напускат, но ако изпуснеше куката, той щеше да загине. Още една минута и той щеше да бъде вън от рудника. И тъкмо когато бе много отпаднал, светлина от хиляди звезди блесна в очите му. Лявата му ръка бе изнемощяла и той се улови с дясната за спасителната греда, на която бе колелото.

С много тих глас, едва чут, Кнудзон благодари на Бога, загдето му даде сили да не изтърве куката.

Кнудзон се спаси.

LXIV. В ДОМА НА СВЕЩЕНИКА

Свещеник Неандрович, приятел на пустинника, беше в кабинета си, нареден с добър вкус. Само тази стая показваше какъв е той. Неандрович бе много богат.

Той имаше двуетажна къща от тухли, докато другите бяха дървени. Животът му бе спокоен. Той бе за пример в селото. Не обичаше спиртните питиета и не пиеше. Не оставяше болните да го чакат, както това правеха другите свещеници. Щом научеше, че някой в селото се е разболял, той отиваше веднага да го утеши.

Свещеникът имаше само един приятел. Той бе пустинникът. И двамата се стремяха да облекчат мъчния живот на селянина, и двамата се трудеха да го просветят. Свещеникът учеше децата, като се стараеше да ги просвети.

Вечер, когато се връщаше у дома си, биваше винаги доволен от себе си. Изпълняваше съвестно дълга си, тъй че нямаше защо да се осъжда. Той се затваряше тука и се усъвършенствуваше в науката.

Не бе женен и една бабичка от селото му гледаше къщата. Преди известно време бабата бе починала, тъй че той се оказа в затруднено положение и търсеше друга.

Случи се така, че нямаше нужда да търси прислужница от селото. От няколко дни с кола в селото бе дошла млада и красива вдовица. Тя се бе настанила в селото, защото се бе разболяла по пътя. И като нямаше лекар в селото, тя се отправи към свещеника и го помоли да й помогне.

Тя му се довери. Каза му, че е родена в Сибир, че се връща от Петербург и по пътя се разболяла. Казала му още, че в Сибир я наричат вдовицата Симонова.

Читателите ще си спомнят, че вдовицата Симонова бе тази, която спаси Бояновски от бесилката, когато сибирските варвари искаха да го обесят. Тя каза наполовина истината за целта и причините на пътуването си.

Знаем, че Бояновски се раздели с Нея на границата и оттам продължи пътя си към Петербург. Вдовицата, вместо да се върне в Сибир, тръгна след Бояновски. Тя искаше да отиде в Петербург, за да бъде близо до Бояновски, за да му бъде полезна в случай на нужда. Но решението й да го следва се пречупваше от хиляди разсъждения.

„Той ме презря — мислеше си тя. — Побърза да отиде при жена си. Не, аз не трябва да му се натрапвам. Най-после какво търся аз в Петербург? Нима моето присъствие не ще смущава брачния му живот? Аз трябва да го забравя, аз трябва да се върна обратно.“

Тя изпълни това, което намисли. Хвана юздите и тръгна по пътя за отечеството си. Все повече и повече отслабваше, докато болестта не я принуди да остане в хана на едно село.

Свещеникът Неандрович и пустинникът, които бяха около нея, се убедиха, че тя е болна от сърцебиене. Тя чезнеше от любов към Бояновски.

Свещеникът я уверяваше, че за здравето й е нужно да не пътува, а да остане. Тя дълго се колеба. Но като разбра, че този климат й помага за здравето — съгласи се да остане няколко седмици, след това замести домакинята на свещеника. Симонова помоли свещеника да й разреши да води домакинството, като вместо възнаграждение тя ще иска да я обогати той със своите познания по науката.

— Свещениче, вземи ме в къщата си, но ти не можеш да мислиш за женитба. Нека бъдем приятели.

— Приемам предложението ти, но какво ще стане с имотите ти в Сибир?

— Ще продам всичко — отговори вдовицата. — Ако всичко продам, и то на най-ниска цена, с получените пари, дори само от лихвите им, ще съм в състояние да поддържам 20 души. И така, не ме отблъсквай! Прибери ме в къщата си.

За голямо удоволствие на всички селяни вдовицата се пресели още същата вечер в къщата на свещеника. За всеки друг кой знае какво би се говорило, но в този случай злите езици нищо не казаха.

Вдовицата спечели приятели, защото помагаше на болните и сиромасите. Смятаха се щастливи, че такава жена е дошла в селото им.

Животът на Неандрович беше по-добър от предишния. Новата къщовница беше строга, трудолюбива и услужлива. Тя се стараеше да му угажда във всичко, да не му липсва нещо, особено храна.

Когато времето беше хубаво, те излизаха на разходка по околните места и разговаряха за поучителни неща, Зимните дълги нощи прекарваха в разговор. Свещеникът благославяше деня, когато Симонова бе влязла в неговата къща. Въпреки че беше млад, а тя хубава, той никога не мислеше нещо лошо. Почиташе я много.

Когато биваше в кабинета си и пред него стоеше книга за четене, той не можеше да чете, а мислеше за вдовицата. Бореше се със самия себе си.

— Нима немилостивата любов докосна и моето сърце? Тя е добра, хубава, умна жена, но друг има нейното сърце. Успокой се, Неандрович, бъди юнак.