Мъртвите сибирски полета

— Това е така, но аз мислех, че ти ще разбереш, че любовта е причина. Следователно ще ми разрешиш да се оженя. Нима любовта ми към една жена, тате, може да извика омраза към сина ти?

— Послушай умиращия си баща и коленичи пред император Александър Втори.

Николай стоеше гордо.

— Аз не мога да коленича пред този, който ми отнема царството.

— Какво? — извика умиращият император. — Не е късно да изпиташ моята власт. Господин министър Билов!

Министърът се доближи до царя и му се поклони. Чакаше неговата заповед.

— Повикайте дворцовата стража. Надявам се, че пушките им са пълни?

— На ваше разположение съм, Ваше Величество.

— Нека дойдат скоро тук.

След малко дворецът се изпълни от караула. Императорът се изправи от постелката си, като гледаше злобно най-големия си син.

— Велики княже Николай, питам те пред всички тези войници: Ще се поклониш ли пред брат си и ще го признаеш ли за император? На колене пред него и му се закълни във вярност!

Николай не мръдна. Той бе истински Романов. Упоритостта му нямаше граници.

— Пушките в прицел! — извика умиращият цар, който чувствуваше, че силите го напускат.

Пушките изтракаха и всеки имаше за прицел великия княз Николай.

— Когато преброя до три, стреляйте по предателя — каза императорът, като сочеше с ръка Николай.

Николай пребледня, но не се мръдна от мястото си.

Александър II искаше да коленичи пред баща си и да го помоли да не продължава тази опасна игра, но погледът на баща му го спря на мястото му.

— Питам те още веднъж: Ще се поклониш ли пред брат си или не?

Царят не получи отговор.

— Барабанчици, дайте смъртния знак!

Барабаните забиха и гласът глухо се разнесе из онемелия дворец.

Император Николай броеше с треперлив глас:

— Едно, две…

— Спри! — извика в тази минута великият княз Николай. — Не искам славният живот на император Николай да се опетни в последния си час с убийство на собствения му син.

След това той коленичи пред брат си Александър и вдигна ръка.

Медицината изгуби силата си. Смъртта беше се надвесила над главата на императора! Той се бореше с живота си до последната минута. По негов знак Александър се приближи.

— Обещай ми още едно нещо, руски императоре!

— Всичко, каквото пожелаеш, татко, заклевам се, че ще изпълня.

— Обещай ми, че всеки, който се осмели Да оспорва правото ти на господаруване, ще накажеш със смъртно наказание или ще го заточиш в Сибир.

— Заклевам се, че ще изпълня волята ти, татко! — каза Александър.

— Тогава ще бъдеш сигурен в престола си — каза императорът и издъхна.

Русия имаше вече нов цар.

Без да каже нито дума, най-големият син напусна двореца.

Измина дълго време и нищо не се чуваше за него. Той се пресели в полското си имение. Не присъствува на възцаряването на брат си. Няколко дена след това събитие се случи нещо особено във Варшава. Там бе провъзгласен за император друг някой Александър, който бе от фамилията на Романовците. Той имаше много привърженици. Те твърдяха, че този е истинският син на цар Николай, а онзи в Петербург е лъжлив.

И до днес не се знае как така Александър, синът на Василиев, имаше толкова привърженици. Само се знае, че той е имал много пари.

Въстанието стана във Варшава. Привържениците на лъжливия Александър го провъзгласиха за император. Синът на Василиев прие тази тежка роля. И наистина той не направи това като лъжец! Той мислеше, че на него принадлежи царската корона и че той е царският наследник. Тази суета го ръководеше, но един ден след ожесточена война Александър отстъпи. Уловиха го и го хвърлиха в Петропавловската крепост. Той бе затворен тук цяла година. Настоявал е да го изправят пред съда, за да докаже правото си на престола, но на това са му отговаряли с камшици.

Най-после, след като бе лежал цяла година в затвора, една нощ вратата на килията му се отваря и един човек с дълго наметало, с още четирима други, които носят в ръцете си лампи, влизат вътре.

— Светнете по-добре — извиква този човек на другите.

Единият от четиримата се приближава до Александър, тъй че този с наметалото и Александър можели да се видят добре. Като видял този образ, Александър се уплашил. Лицето, което стояло пред него, било същински негов портрет, сякаш че се оглеждало в огледало. Било същото космато, лице, извит нос и малко извити устни. На неговото лице се виждала същата упоритост, както на неговото.

Същите чувства обзели и човека с наметалото.

— Не е лъжа — казал непознатият. — Това лице може да бъде опасно. Сега знаем всичко.

Това е всичко, което казал непознатият, след това си отишли. Вратата на тъмницата се затворила и Александър останал отново сам. Той не се задържал дълго в затвора. Една вечер го връзват, турят на главата му някаква торба и го качват на една тройка. Когато идва на себе си, той се намира в Красноярск. Тука го вкараха в рудника, където се намира и сега. Но преди това с нагорещени клещи отрязаха езика му. Има оттогава 10 години — каза Волков. — Много пъти е искал да тури край на живота си, но винаги са му попречвали. Той няма да живее дълго. Болестта в гърдите му, която е по-силна от императора — охтиката, скоро ще го освободи от мъките.