Мъртвите сибирски полета

— Е, за да спася живота си, ще пожертвувам тези няколко залъка — каза шеговито царят. — Да вървим.

Преди да пристъпят няколко крачки, чуха силен гърмеж.

Императорът хвана брат си за ръката и искаше да му каже нещо, но не можа да продума нито дума.

— Това е атентат! — извика той най-после.

Откъм трапезарията се дочуха отчаяни викове.

— Жив ли си, брате? — извика великият княз. — Да не би да си ранен?

— Благодаря на Бога, здрав съм. В трапезарията трябва да се е случило нещо ужасно.

От всички страни се дочуха викове. По стълбите и коридора тичаха офицери, слуги и караулни в безпорядък.

— Предателство! Нихилисти!

— Нихилисти! — извика Константин, като извади револвер. — Аз ще те заведа до стаята ти. Ти спусни железните преградки и не се бой, никой не ще се приближи до теб.

— Добре, придружи ме! — каза царят.

Великият княз прегърна брат си и след това го придружи близо до трапезарията, откъдето изкарваха ранени.

— Нататък мога да вървя и сам. Ти слез долу и ми прати караул.

— Да, имаш право, най-добре ще е да ти пратя караул!

След това той изтича по стълбите. Но стаята му беше станала на развалини.

— Боже, какво е това? Хей, момчета, има ли някой тука?

— Помощ! — извика измежду тухлите един офицер.

Константин се наведе да повдигне нещастника, но не можа, защото гредата беше много тежка.

За щастие в тази минута пристигнаха няколко души.

— Елате тука, хора! — извика великият княз. — Елате да спасим този затрупан човек.

Слугите помогнаха и извадиха офицер в дворцова униформа. Той беше ранен на много места. Поиска вода.

— Как ви е името, поручик?

— Поручик Данишев, Ваше Височество.

— Вие ли бяхте днес на караул?

— Да, Ваше Височество, аз и още четирима другари.

— Къде са тогава другите?

— Мъртви, затрупани, Ваше Височество.

— Ужасно! Кой предизвика тая експлозия?

— Не зная. Но за Бога, дайте ми малко вода. Изгарям! Както играехме на карти, изведнъж подът се разтърси и — о, клети мои другари!

Великият княз заповяда да заведат ранения в съседната стая и да го сложат на легло.

След това великият княз се отстрани. Той знаеше, че му предстои друга работа. Уверен беше, че всичко това е дело на нихилистите.

— Убийци ли ще ставате? — извика великият княз. — Как се осмелихте да извършите подобно нещо, и то тук, в царския дворец?

— Този е дурак, който се нарича нихилист — каза един слуга. Той предизвика експлозията и не трябва да живее.

— Трябва ли или не, съдът ще реши. Вие злоупотребявате с властта си. Внесете го в една стая — заповяда великият княз.

Слугите издигнаха Яники — нещастникът беше той — и го занесоха в приемната стая. Подир тях отиде и великият княз.

— Кой ще докаже, че този човек е причинил експлозията?

— Аз, Ваше Височество — отговори някой. — Този е един от зидарите, които работеха в зимника.

— Откъде знаеш, че е именно той?

— Зимникът, където те работеха, Ваше Височество, се намира под стаите, които пострадаха от експлозията — значи не може друг да бъде причинител на експлозията освен тези двама. Единият е избягал.

— Може би имаш право — отговори великият княз. — Но кажи ми кой ги е довел да работят тук?

— Това е Лафермо. Той се грижи за намирането на такива хора.

— Тогава повикайте по-скоро Лафермо.

Един от слугите тичешком отиде и доведе Лафермо.

— Вие ли сте пазарили двамата зидари, които работеха в зимника? — попита великият княз Лафермо.

— Не, Ваше Височество — отговори Лафермо. — Когато се върнах от отпуска, разбрах, че един от моите подчинени в мое отсъствие ги е наел.

— Заклевате ли се в това?

— Бог ми е свидетел, че казвам истината.

— Добре, вярвате ли, че те са извършили експлозията?

— Подир случилото се — вярвам, Ваше Височество.

Великият княз каза на Яники:

— Искате ли да кажете името си или да ви откарам пред съда?

Яники кимна с глава — в знак, че ще каже доброволно всичко.

— Кажете тогава!

За миг Яники се поколеба, след което рече:

— Казвам се Яники.

— А, известният Яники, аптекарят — каза един слуга.

— Да знаеш нещо повече за него? — попита князът.

Слугата се наведе над ухото на княза и пошепна:

— Този аптекар е добре известен на полицията, а аз съм от тайната императорска полиция. Яники е един от най-върлите нихилисти. Ала ако Ваше величество желае да знае нещо повече за тоя човек, то питайте, моля, по-скоро, защото неговите минути са преброени.

Като се обърна, великият княз видя, че Яники едва дишаше.

— Изглежда, ранен е тежко.

След като се съвзе, Яники стана, погледна кротко княза и каза:

— Мога ли да ви помоля да бъда изслушан насаме от вас?

По знак от великия княз слугите се оттеглиха.

— Говорете сега. Но кажете ми самата истина. След малко ще бъдете пред съда на Всевишния.

— Аз разбирам, че животът ми свършва. Ох, гредата, която падна върху гърдите ми… Ах, боя се, че не Ще мога да се доизкажа…

— Да повикам свещеника?

— Не, не ми е нужен свещеник. Аз сам ще се помиря с Бога. Нали вие сте великият княз Константин?

— Да, аз съм брат на императора. Но защо питате това? По-добре мислете за себе си.

— Велики княже, вие имате син.

Константин се отдръпна и гледаше лежащия пред него човек. Този човек знаеше любовната му тайна. И нейния плод — детето.