Мъртвите сибирски полета

— Той нищо не трябва да види, защото при него ще се явя, когато бъда вече оздравяла.

— Не, мило дете, той е вече на път и след малко ще бъде при нас.

— Тогава аз трябва да се облека — отговори Наталия.

— Как да ви благодаря за всичко това. Дайте ръката си да я целуна!

Наталия скри под покривката ръцете си.

— Оставете ме, моля ви се, сама да се облека.

— Но ще мога ли да вляза, щом се облечете?

— Защо не, можете!

Щом надзирателката излезе, Наталия започна да се облича. Още не беше се облякла, когато Бича отново влезе.

— Побързайте, мило дете — каза тя, — защото чувам вече стъпките на брат ви.

— Сега ще бъда готова.

Сърцето на Наталия заби силно. Причини затова имаше: щеше да види брат си, Иван, който беше предал майка си.

„Мила майко — молеше се Наталия, — ако ме виждаш в тая минута, прати ми сили, за да успея да го посрещна така, както ти сама би го сторила! Предпази ме от гордост, не допускай да се унижа и ми дай сили с добри думи да мога да отговоря на въпросите му. Майко, той ми е брат и въпреки жестоката му постъпка с нас, позволи ми да му простя. Помогни ми, майко, и дай повече доброта и любов на сърцето ми. Амин!“ — завърши Наталия.

В този момент вратата се отвори и Иван Кардов влезе в стаята.

LXVII. ПОЖАРЪТ В ЖЕНСКИЯ ЗАТВОР

Доктор Греч пристигна при Иван Кардов 10 минути след уволнението на директора на петербургската полиция. Той още държеше вълшебния царски ръкопис, непрекъснато четеше съдържанието му и не искаше да повярва на писаното, когато в стаята влезе доктор Греч.

Това неочаквано посещение не беше по волята на Кардов, но въпреки това той нищо не му каза, а му подаде стол, но докторът не го прие поради важните съобщения, които имаше да прави. Смяташе за голямо щастие, че може да изненада директора с тази новина.

Отначало Кардов мислеше, че докторът се шегува с него, но после, като видя сериозното изражение на лицето му, разбра, че се е случило нещо, което ще тикне в ново направление живота му.

Докторът разказа на Кардов всичко, което Наталия му беше разправила: за майка си, занятието на баща си, къде са родени, как е живяла с майка си в Сибир.

— Така е, както ви казах. Невъзможно е тя да е лъгала.

— Сестра ли, в женската тъмница? — учудено извика Кардов, като се замисли. След това се удари по челото и започна да се смее. — О, времена, о, нрави! Тъкмо когато след толкова години работа и труд успях да достигна блестящо положение и сега, когато се сгромолясвам от това високо място — тъкмо сега се явява сестра ми, за да ми се присмее.

Ако императорът я помилваше, сестра му щеше да бъде твърде опасна. В такъв случай той ще трябва по какъвто и да е начин да я премахне. Ако действително сестра му се намира в женския затвор — нещо, в което не се съмняваше, — то той трябваше по всякакъв начин да я махне вън от Петербург. Никой в Петербург не бива да узнае, че той е пожертвувал майка си и сестра си заради кариерата си.

— Благодаря ви за труда, господин докторе — каза Кардов, като му подаде ръка. — Но не ми се ще да повярвам, че тази, за която ми говорихте преди малко, е моя сестра. Без съмнение тя ще е някоя лъжкиня. Вярно, аз имах сестра, но тя отдавна почива в земята.

— Как, сестра ви е умряла?

— Умря в твърде ранна възраст. Аз я погребах.

— Невъзможно е момичето в тъмницата да лъже.

Кардов прехапа устни. Търсеше начин да се отърве от Наталия.

— Сами ли бяхте с тази лъжкиня, когато тя ви разправяше чудната си историйка?

— Аз бях сам, но струва ми се, че надзирателката на заведението беше и узна тази тайна.

— Тогава, моля ви, господин докторе, не казвайте никому нищо за станалото.

— Обещавам ви — отговори докторът. — Дали това момиче е ваша сестра или не, това не е моя работа и не желая да се бъркам в чуждия живот.

— Така е. А сега да отидем при нея, за да видя дали ще има нахалството да ми каже това право в очите.

Те излязоха заедно. На входа се разделиха.

Щом се качи в тройката, Кардов заповяда да го откарат в женския затвор. Изскочи бързо от тройката и се изкачи по стълбите. Казаха му долу, в работилницата, в коя стая се намира тази, която търсеше.

Щом се отвори вратата и пристъпи в стаята, той се загледа втренчено в Наталия. Това беше значи малкото момиченце, което той заедно с майка си изпрати в Сибир. Колко хубава е станала, здрава и млада.

В този момент Наталия беше не само хубава, но и горда. Решила беше да не започва първа да говори и с това да издаде слабостта си пред своя брат. Стоеше изправена гордо като царица.

Кардов се приближи и й подаде ръцете си.

— Нима така трябва да ме посрещнеш, моме? — Беше решил да играе ролята на нежен брат, за да я предразположи към себе си.

Надзирателката се беше скрила в един ъгъл на стаята.

— Сестро — добави Кардов, като видя, че Наталия не продумва, — не ме отбягвай, ела в братските ми прегръдки и ми кажи, че няма вече да се разделим!

— Ако желаеше да бъда при тебе, можеше да дойдеш по-рано. Ти знаеше къде се намирахме с мама. Вярно, че пътят за Сибир е труден, но с добро желание всичко може да, се стори.