Мъртвите сибирски полета

О, приятелю Яники, защо ме изостави? Ти си единственият, комуто поверих своя труд. Аз ще докажа, че обесените живеят, ще докажа също, че тези, на които се отсичат главите, не са напълно умрели. Но всичко това аз можех да докажа само ако Яники беше жив. Той съумя от разни химически вещества да получи онази течност, която възбужда отново сърцето 10 часа след обесването. Толкова търсих Яники, не можах да го намеря.

Виновни за всичко това са нихилистите. Кой знае дали и той не е замесен в атентата. Трябва да се помъча сам да си приготвя онази течност.“

Почукване на вратата го отвлече от тия разсъждения. Той стана и отвори. На прага се показа един момък с доста овехтели дрехи.

— Ах, Исидор, това сте вие! Влезте!

Исидор, внукът на Марголински, влезе.

Идваше да уреди настаняването си на работа, за да се прехранва, защото парите, които Феодора му беше дала, се свършиха и той трябваше да се погрижи за припечелването на прехраната си.

Един ден той се срещна с доктор Греч, който се съгласи да го назначи при себе си, за да може да се прехранва. Докторът каза на Исидор, че той ще трябва да му доставя мъртъвци, за което добре ще му плаща. Исидор много се учуди, но когато разбра, че труповете ще служат за медицински цели, се успокои.

— Нужни са ми тела само на обесени и убити хора. За всяко тяло ще ви заплащам по 50 рубли.

Исидор се двоумеше, но нуждата го принуди да приеме. Ала той не можеше сам да отива и да търси труповете. Трябваше да се спазари с някой палач да му ги продава на по-ниска цена.

Спогодбата стана. Докторът даде на Исидор 50 рубли, като поръча да се завърне по-скоро. Като взе парите, Исидор отиде в хотела и заплати дълга си на хотелиера. Споразумя се с палача на Петропавловската крепост и се уговориха да му плаща по 10 рубли за един труп.

— Тъкмо преди няколко часа обесиха едного — каза палачът. — С него можем да почнем търговията си.

— Отлично! — отговори Исидор. — Тъкмо днес ми е нужен един труп.

След половин час Исидор носеше на гърба си женски труп, пъхнат в чувал. Като пристигна пред къщата на доктора, той плесна два пъти с ръка по уговорения знак.

Докторът излезе, сетне заедно с Исидор влязоха в стаята. Развързаха чувала и извадиха оттам трупа на осемнадесетгодишно момиче.

— Много съм доволен от този труп. Тъкмо за моята работа. Вместо 50 рубли, заслужаваш 70 — ето ги.

От този ден докторът и Исидор се сприятелиха и скоро Исидор се премести да живее у него. Той редовно плащаше на Исидор и беше твърде любезен. Убеди се, че Исидор е буден и начетен момък и искаше да го съветва и напътства.

Изненадаха го закъсненията на Исидор вечерно време. Търсеше го из целия град, но не можеше да го намери. Когато Исидор се завърна, докторът го посрещна с думите:

— Аз помислих, че сте напуснали Петербург.

— Ах, да не говорим повече за това.

Докторът разгледа Исидор и видя бръчки по бледото му и мрачно лице.

— Как живеехте, откакто не сте идвали при мене? — попита докторът.

— Много лошо — отговори Исидор.

— Като че ли сте болен.

— Може и да съм болен. Чувствувам се много отпаднал и всеки друг на мое място щеше да легне на легло, но аз нямам време господин докторе, трябва да ми услужите с нещо.

— Да чуя каква услуга искате.

— Дайте ми 100 рубли назаем.

— Така значи? Вие дойдохте да ми искате пари назаем? Но в момента аз нямам толкова пари.

— Мисля, че сте богат човек.

— Имам толкова, колкото да задоволявам нуждите си като лекар и като човек. Но пари в излишък нямам.

— Но аз трябва да набавя тая сума по какъвто и да е начин — раздразнено отговори Исидор.

— Непременно ли трябва да намерите тази сума? Какво искате да кажете с това?

— Ще напусна Петербург.

— Тъй ли? Истина ли казвате? Не правете това, защото климатът тук е топъл. Мисля, че полицията не ви преследва.

— Не — отвърна Исидор. — За моето заминаване никой не знае освен вие и аз. Други причини ме заставят да напусна Петербург. Аз не ще ги скрия от вас. Слушайте тогава: аз обичам до полуда една жена.

— И аз веднага помислих, че такава е работата.

— Само да можете да видите тази жена, докторе, колко е красива и прелестна! Навярно сте слушали за Феодора Бояновска?

— Феодора Бояновска? Сега разбирам.

— Какво? Нима я познавате? — учуди се Исидор.

— Дали я познавам? Та аз бях добър приятел на мъжа й. Бях домашният им лекар до неговото заточение в Сибир.

— И това зная — каза Исидор. — Научих, че Бояновски избягал от Сибир, но това не е моя работа. Аз обичам неговата жена до полуда.

— Чакайте, приятелю! Това не значи, че и тя ви обича! Ах, не, любезни, тя е голяма кокетка! Послушайте ме, не се доверявайте много на тази Феодора.

— Все едно — отговори евреинът, — аз имам големи доказателства, че и тя ме обича.

— Добре, да не са тези 100 рубли за нея?

Исидор се двоумеше дали да каже цялата истина — най-после реши да му каже всичко.

— Тя ще замине и аз трябва да я придружавам.

— Вие мислите, че ще ви стигнат 100 рубли за тази цел? Знайте, любезни приятелю, че за мъжа; който пътува с нея, тази сума не е достатъчна до първата гара! Най-после вие ще бъдете принуден и по други причини да останете на първата гара.