Мъртвите сибирски полета

— Щяха да ме намерят отдавна, ако един приятел не бе ме взел под своя закрила. Вие навярно познавате, докторе, генерал Кнудзон? Ако не беше той, щях отдавна да съм в Сибир. С негова помощ можах да се вмъкна в царската кухня под претекст, че съм готвач.

— Много чудно ми се вижда това — каза докторът.

— Така е — съгласи се Бояновски. — Най-доброто беше, че тук бях сигурен и никой не можеше да ме намери. След атентата излезе заповед никого да не пускат да излезе от двореца. След малко великият княз се оттегли на едно място с няколко свои хора, където караулът въвеждаше слугите един по един, за да проверят дали документите им са редовни. Когато чух това, много се уплаших, въпреки че имах едно свидетелство на името на Познански. То беше фалшиво. Показах го на великия княз и той ми каза, че свидетелството е добро, но и други документи трябва да имам. Всеки друг на мое място щеше да изгуби присъствие на духа, ала аз отговорих, че имам и други документи, но не тук, а в спалнята. „Тогава донесете ги бързо!“ — каза великият княз. Аз отидох в спалнята, взех всичките си пари и като излязох от двореца, чух след себе си викове. Не ми оставаше друго, освен да бягам колкото мога по-бързо. Бутнах караула, който беше на пътя ми. Караулът изгърмя след мене, но не ме улучи. Тичах от улица в улица, докато дойдох тук. Останалото знаете.

— Още един път добре дошъл! — каза докторът, като прегърна Бояновски. — Аз ще те пазя, доколкото мога.

— Колко сте добър, докторе! — каза Бояновски трошат и очите му се наляха със сълзи. — Не ще остана дълго време при вас, понеже където стъпя, там се вмъква и нещастието. Най-добре ще сторите да ми заемете един револвер. Както съм отчаян, веднъж завинаги бих се освободил от теглата.

В този миг скритият Исидор излезе изпод масата и падна на колене пред краката на Бояновски.

Бояновски се стресна. Той помисли, че това е предателство, извади нож и каза:

— Назад, аз не ще си продам живота така евтино! Ако не искаш да погинеш, бягай!

Докторът схвана добре положението и веднага си спомни, че Исидор се бе скрил. Подслушвал целия разговор, той разбра, че мъжът на жената, която обича, е нещастен. За пръв път чу от устата на Бояновски колко развратна и безхарактерна е Феодора. Това много го трогна.

От очите му падна маската на заслепението. Разбра, че бе попаднал в ноктите на една хиена. Искаше да помоли Бояновски да му прости за грешката, която бе несъзнателно направил.

— Убий ме, заслужавам. Защо ме гледаш тъй втренчено, човече? Ти не знаеш колко съм виновен пред тебе. Аз обичах жена ти, както ти някога. И аз на колене съм я молил за нейната любов.

— Какво приказва този? — обърна се Бояновски към доктора. — Не мога нищо да разбера.

— Стани, Исидор — каза докторът, — аз ще говоря вместо тебе. Бояновски ще разбере след няколко минути това, което искаше да му кажеш.

Исидор стана и като покри лицето си с ръце, седна на един стол.

Доктор Греч разказа накъсо любовната история на Исидор.

— Бедното момче! — каза състрадателно Бояновски, след като изслуша доктора. — Кажете ми поне какво е искала от вас?

— Работата е съвсем проста — каза Исидор. — От обич към Михаил Бакунин станах нихилист. Получих един ден нареждане в течение на месец да убия Феодора. Когато влязох в стаята й, сварих я полугола. Красотата й ме замая и аз не можах да сторя онова, за което бях отишъл. Оттогава съм неин роб. Всеки ден тя ме залъгва с обещания, докато най-после изтръгна тайната. Аз предадох нихилистите!…

— Клетнико, ти заслужаваш смърт! — каза му Бояновски.

— Така е — съгласи се Исидор. — Ето гърдите ми, убий ме.

Бояновски като нихилист имаше право да убие предателя, но той не стори това. Не можеше да лиши от живот човек, който така искрено се кае.

— Разбирам, тя е искала да изтръгне тази тайна, та по-късно да я продаде скъпо на Кардов.

— Уверен съм. Важното тук е, че аз не издадох мястото, където се събират нихилистите, а едно друго място.

— Тогава помогнете ми да й отмъстим — каза Бояновски, като се обърна към Исидор. — Ходите ли още при нея?

— Почти всяка вечер.

— Направете така, че да мога да дойда и аз незабавно.

— Ще я убиете ли?

— Защо, да не би да я жалите? — каза Бояновски, като се засмя приятно. — Искам да убия тази нещастница, за да не съсипе още някой друг. Покажете ми пътя, за да отида при жена си.

— Пощадете живота й, моля ви! — настояваше Исидор.

Докторът се засмя.

— Нали познах болника! Той скърби за един дявол, облечен в човешка кожа, който е изсмукал кръвта му.

Тези думи на доктора подействуваха добре на Исидор.

— Добре тогава! Ще ви покажа пътя, но трябва да бързате, тъй като тя има намерение да отпътува за Петербург.

— Ах, да не иска да избяга?

— Да — каза Исидор. — Право казахте. Тя иска да избяга не само от вас, но и от мене. Утре.

— Как, още утре? Тогава трябва да попречим на заминаването й. Кажете ми по кой път мисли да замине?

— През Москва. Там мисли да се спре няколко дена и оттам ще отиде до морето, откъдето с параход ще замине за Копенхаген.