Мъртвите сибирски полета

— Слушай. Целия си живот съм прекарал в Красноярск, всички ме познават; никой не ме смята за заточеник, дори съм на почит. Един ден, като се разхождах на кон през Алтайските склонове и обикалях околностите, чух вик за помощ. Наведох се над пропастта пред мене и видях долу един киргиз. Под него лежеше кон, на който навярно беше яздил. Човекът бе жив и затова побързах да му помогна. В торбата си имах едно парче вълча кожа и в нея — въже. Привързах въжето за едно дърво, а другия край спуснах на нещастника.

След като работих половин час, киргизът коленичи пред мене и с трогателни думи изказа благодарността си за спасяването му. Той бе киргизки главатар, доста млад човек, и се казваше Мортиго. Той царуваше над киргизите, които населяваха Иркутск.

Мортиго обрече живота си на мене и го остави в моите ръце. Неговият живот е и мой. Аз прекарах няколко седмици у него на гости.

Като се разделяхме, той ми даде една желязна ръкавица като знак за идването му, когато му я изпратя. Оттогава Мортиго ми е бил полезен много пъти, когато съм искал да избавя някой нещастник от тези затвори. Четиринадесет дена след изпращането й той идва при мене. Днес е четиринадесетият ден от изпращането й и тази вечер той трябва да е пристигнал. Ще ни чака на около половин час път оттук. Ще те вземе със себе си на кон. Предводителят на киргизите познава всяка пътека в околностите по-добре от всеки руснак. Той ще те прекара през тези места и след 14 дни ще бъдеш в неговия дом. Можеш да прекараш в неговия шатър колкото обичаш, после ще те заведе до някое пристанище, откъдето ще продължиш пътя си. Нека побързаме сега. Елисавета, ела с мене! Всяка минута е скъпа. Не трябва да оставим киргиза да ни чака.

— И за тебе ще дойде часът за избавление, надявай се на мене — обърна се Вълков към генерала. — Дълго мислих дали пръв тебе да спася или Елисавета. Нея избрах като жена, а ти като мъж можеш повече да понасяш.

Волков тръгна. Кнудзон и Елисавета го последваха. Тя се подпря на Кнудзон, тъй като не можеше да стои на краката си от дългото стоене в килията.

— Вие споменахте за едно дете. Дали е живо то или пък Романов се е погрижил да го премахне от земята?

Очите на Елисавета се изпълниха със сълзи.

— Дали е жив моят син Владимир — не зная нищо. Това именно измъчва майчиното ми сърце. Предчувствувам, че е жив. На идване един човек ми се закле, че ще го потърси и че ще стане баща на Владимир. Той свали маската си и ми каза кой е.

— Кой ли ще е той? — попита генералът.

— Михаил Бакунин — отговори Елисавета.

— Как? Нима водителят на нихилистите, този, когото ненавиждат като убиец!

— Това понятие за него е несправедливо. Този човек не е злосторник и всеки, който го види и разговаря с него, ще се увери, че е най-благородният човек на света. Аз му дадох тогава една амалия, която да предаде на моя син, като го намери. Бакунин ми се закле тържествено, че не ще се спре, докато не намери Владимир. И като го намери, ще му бъде втори баща.

— Наистина ли се закле Михаил Бакунин? — попита Волков, като обърна глава настрана, за да скрие сълзите в очите си.

— Да, закле се.

— Той ще удържи клетвата си. Всичко, което обещава, той точно го изпълнява. Ако детето е било живо, то ще е навярно сега при него. Аз познавам добре своя син и никой не може да ме разубеди.

— Нека го благослови Бог за добрите му дела — каза Елисавета.

Те стигнаха до една желязна врата. Волков ги водеше и те се озоваха на едно открито място пред градината на градския затвор.

Промъкнаха се през вратата на градината и след малко излязоха на шосето. Тук те ускориха ход. Изведнъж се чу писък на птица.

— Не се плашете — каза Волков, — това е киргизкият предводител.

Волков му отговори със същия знак. След няколко минути всички се намираха на полето, осветени от луната. На шосето се виждаше един кон и на него — Мортиго. Той бе облечен особено: облеклото му бе от кожи, една червена кърпа опасваше пояса му. Шапката му бе украсена с различни пера. Държеше в ръцете си пушка и стоеше неподвижен като статуя.

— Ти ли си, Мортиго? — попита Волков.

— Аз съм, избавителю мой.

— Добре дошъл тогава. Благодаря ти.

— Дойдох, защото ме повика. Чакам да ми кажеш дали е дошъл часът, когато ще пожертвувам живота си за тебе.

— Зная, че си готов на това — каза Волков, — но друга е причината за повикването ти. Искам да извършим едно добро дело, каквито сме правили и друг път. Виждаш ли тази жена? Искам да я спася от затвора. Моля те, Мортиго, спаси я. Ако остане по-дълго тук, ще умре. Спаси я и с това ще си издължиш малко от стария дълг.

— Аз ще я спася — каза киргизът, — тъй като ти желаеш това. Твоята заповед е за мене свята.

— Довери се на този човек, Елисавета — каза Волков, — той ще те спаси и ще те защитава в беда. Нали, Мортиго?

— Ще изпълня точно желанието ти.

— Закълни се, Мортиго, че ще я пазиш и че не ще я обидиш с нищо.

Мортиго се прекръсти и каза:

— Заклевам се, че ако е необходимо, ще пожертвувам живота си.

— Добре, качи се тогава.

— Къде да я отведа? — попита киргизът.