Мъртвите сибирски полета

Оргел шибна конете силно и те затичаха в галон. Шестте вълка сякаш бяха очаквали този знак; те излязоха от гората и се затичаха след колата.

Оргел пресметна, че шестте патрона, заедно с пушката, ще стигнат за шестте вълка.

— Внимавайте, сестро, пушката ви е пълна. Стреляйте само тогава, когато вълците наближат. Целете се добре.

— Не се безпокойте, аз съм стреляла като момиче.

В това време Клариса се събуди.

— Какво е това? Чувам виене на вълци…

— Да, така е, шест вълка ни преследват.

Клариса се обърна да ги види.

— Не са шест… Дванадесет… Четиринадесет… Гледай само… Игуменката се увери в думите на Клариса.

Вълците се доближаваха все повече. Оргел така блъскаше конете, че ръцете го заболяха. Въпреки силното тичане на конете, вълците ги застигнаха.

— Бог и светиите да са ни на помощ! — извика Оргел. — Ние сме загубени! Мила моя Анушка, ти ще останеш вдовица, тъй като тези кръвожадни гладници ще ме разкъсат!

Той приготви револвера и още веднъж шибна конете. Усетили опасността, конете сбраха последни сили и удариха в силен бяг.

Един от вълците се хвърли върху единия кон и ако Оргел не бе стрелял, щеше да го разкъса. Изстрелът бе сполучлив, тъй като вълкът се търколи. Оргел дръпна юздите и конете се бяха отдалечили доста от нападателите, които се струпаха и разкъсаха падналия си другар.

Оргел помисли, че се бяха отървали от вълците, тъй като селото наближаваше, но се бе измамил. Щом вълците изядоха убития вълк, затичаха отново подир колата и я настигнаха.

— Трябва да им приготвя още една вечеря. Вие стреляйте в онзи зад колата, а аз — в този пред конете.

И двата вълка паднаха от двата гърмежа. Същата сцена се повтори: вълците нападнаха убитите си другари и след като ги изядоха, затичаха пак след пътниците.

— Мисля, че сме загубени — каза Оргел, — идат и други. Само Бог може да ни помогне.

Игуменката сне кръста от врата си и го издигна към небето.

Оргел стреля и уби още един. Вълците отново изостанаха. Оргел шибна силно конете и те се хвърлиха в буен бяг. Показаха се къщи. Вълците останаха далеч назад. Бяха спасени!

Игуменката скръсти ръце и извика:

— Знаех, Боже, че ти не ще позволиш така печално да свършим живота си!

LXXIII. ФАЛШИВИТЕ БАНКНОТИ

Ашинов не бе произведен директор на полицията, а му възложиха временно управлението.

Той успя да привлече на своя страна влиятелни личности, които ходатайствуваха пред царя за него, като хвалеха големите му способности.

Дълго царят се двоуми дали да го направи директор на полицията, като имаше предвид лошите отзиви от миналия живот, най-после се реши да го направи изпълняващ службата, докато събере по-точни сведения за него.

Откакто управлението на градската полиция бе в ръцете на Ашинов, той направи чудеса. Много невинни пострадаха. На императора съобщиха, че строгите мерки, взети от Ашинов, са необходими, тъй като без тях ще избухне революция, тъй че той подписваше често смъртни присъди.

Ашинов бе много усърден в работата си, много често се случваше по цели нощи да стои над делата, които трябваше да довърши. Многото работа, с която бе претрупан, не му пречете да си устройва и развлечения. Той се отдаде изцяло на разкошен живот. Наемната вила до река Нева бе много луксозно мебелирана.

Въпреки удоволствията, две неща го безпокояха: първо, да унищожи съвършено Кардов, от когото се опасяваше да не му заеме длъжността, и второ, да открие фалшификатора на банкнотите, които бяха в обръщение от известно време.

Някои му бяха съобщили, че неговото назначение зависело от обезвреждането на фалшивите пари. Затова Ашинов дебнеше тази работа. По някои белези той предполагаше, че тези пари се правят в Петербург.

Веднъж един от неговите чиновници донесе фалшива банкнота и му каза, че можал да разбере кой пръв е дал тази банкнота.

Ашинов взе банкнотата и я различи от истинската.

— Никой не би могъл да я различи от истинската.

Ручев, така се казваше този, който донесе банкнотата, обърна вниманието на Ашинов на някои особени знаци.

— Проследи ли този, който ти даде тази банкнота?

— Да — каза Ручев.

— Ако това е истина, ще те възнаградя скоро. Разкажи ми сега как се добра до тази банкнота?

След като се поклони, Ручев почна да разказва: