Мъртвите сибирски полета

— Откакто ми е възложено да открия фалшификатора, аз съм във връзка с всички банкови чиновници. Неотдавна един дойде при мене и ми даде тази банкнота. Аз я взех и отидох при компетентни лица, които констатираха, че банкнотата е фалшива. Върнах се след това при същия чиновник и го попитах за лицето, което му е дало банкнотата. Той ми каза, че това бил един печатар, който дължал на фирмата, при която работел. Взех точния адрес на печатаря и се упътих към него. Той ми каза, че я взел от известния Кращев. Ходих и при Кращев. Разпитах за миналия му живот и сведенията, които получих, ми вдъхнаха подозрение. Останах много учуден, когато отидох у дома му. Намерих там един интелигентен човек, който ми отговори, че има банкнота от сестра си, която била певица в императорския оперетен театър. Аз се упътих, разбира се, при тази хубава певица, която след дълго колебание ми каза, че я била получила от шивачката, гърбавата Петровна.

— Петровна — прекъсна го Ашинов. — Това лице трябва да… Ах, да, онова момиче, при което бе детето, интересуващо толкова Кардов.

— После — продължи разказа си Ручев — отидох при Петровна. От пръв поглед разбрах, че казачката е невинна. Като й казах, че банкнотата, която е дала на певицата, е фалшива, тя се уплаши и се изненада. А знаете ли от кого е получила тия банкноти? От жената на Андрей Ягодкин.

— Андрей Ягодкин? На прав път сме тогава — каза Ашинов, — той е вписан в регистъра на полицията.

— Така е. Той е фалшификаторът. Да отида ли при него и го попитам откъде има тази банкнота?

— Не, не сме толкова глупави — каза Ашинов след дълго размисляне. — Не мисля, че той сам прави тези банкноти. Предполагам, че е член на някое дружество. Банкерската къща му помага да ги пуска в обръщение. Не, Ручев, само по един начин можем да го уловим. Като следим щателно какво правят той и жена му. Ако уловим от тях още някоя, тогава ще знаем с кого имаме работа. Аз съм ви много благодарен и ще ви имам предвид при пръв случай.

— Ще имате ли нужда от мене при преследването за тези банкноти?

— Не е необходимо — каза Ашинов. — Аз сам ще се потрудя по-нататък.

Ручев скри гнева си зад един голям поклон. Разбра какво значат тези думи. Той бе изпълнил своето, сега наградата за разкритието оставаше за началника.

След като Ручев си отиде, Ашинов се отправи към Петровна.

Беше вечер. В магазина нямаше никого освен Петровна.

— Добър вечер, госпожице — каза Ашинов, като се приближи.

Петровна се уплаши от присъствието на човека, който се нарича страшният Ашинов, и въпреки че не очакваше нищо добро, поздрави го учтиво.

Ашинов извади банкнотата и я показа на Петровна.

— Виждате ли тази фалшива банкнота? Вие сте я дали на певицата Кращева.

Петровна се стресна, но скоро дойде на себе си.

— Да, аз я дадох.

— Знаете ли, че тази банкнота е фалшива? — каза Ашинов, като я погледна строго в очите.

— Фалшива? Това не зная. Аз я получих преди няколко дена от госпожа Ягодкина.

— Тъй ли? Знаете ли точно, че от нея сте я получили?

— Знам… Моля, чакайте, една каляска спря пред магазина. Ето че идва госпожа Ягодкина.

— Как, това ли е госпожа Ягодкина? Моля ви, не казвайте нищо за банкнотата. Работата е много сериозна.

— Ще премълча — каза Петровна и излезе до вратата да дочака клиентката си.

— Благодаря ви много, госпожо — каза приветливо Петровна на влязлата Франциска, — че сте удостоили стоката ми с вашето внимание.

— Идвам тук не за друго, защото мога да избера това, което искам и което е най-хубаво — каза Франциска.

— В такъв случай трябва да платите повече.

— На драго сърце ще платя петорно повече, при условие модела, който ще купя, да го няма никой друг. Виждам, че имате работа с господина, свършете първо с него.

— Не, госпожо, аз ще почакам, докато изберете — каза Ашинов, като се поклони ниско.

— Много сте любезен, господине — каза Франциска и се приближи до Петровна.

След като бяха показани няколко шапки, Франциска избра една от тях. Каза да й се изпрати у дома й и попита колко дължи.

— Не е нужно да бързате — каза Петровна, уплашена да не би госпожата да даде пак фалшива банкнота, — платете я друг път.

— Не, аз плащам винаги, на кредит не вземам.

— Щом настоявате, платете. Дължите 75 рубли.

Франциска извади кесията си с пари и Ашинов, който седеше отзад, можа да види, че освен злато, имаше и много банкноти.

Банкнотите много си приличаха с фалшивата.

„Може да плати в злато — помисли си Ашинов. — Ако заплати в банкноти, подозрението е основателно.“

— Значи 75 рубли — каза Франциска, като сложи на мраморната плоча златните пари. — Но не — каза тя, като че се сети нещо, — дойде ми на ума, че златото ще ми трябва другаде, затова по-добре ще е да ви дам банкнота от сто рубли, а вие ще ми върнете остатъка в злато.

— Сърцето на Петровна заби силно, като видя, че й дават банкнота, затова побърза на касата да й върне останалото. В същата минута стана нещо особено. Ашинов натисна банкнотата с пръст и каза:

— Госпожо, тази банкнота е фалшива и вие не ще напуснете магазина без моето разрешение.