Мъртвите сибирски полета

— Ще ви кажа накратко: ще ви арестувам.

— Вие сте побъркан! Вън от моя дом или ще повикам полицията!

— Не е нужно да викате полицията, тъй като тя е тук. Аз съм Ашинов, заместник-директор на петербургската полиция. Дойдох да ви арестувам.

— Това е невъзможно, господин Ашинов. Вие сте се излъгали.

Голямото спокойствие на комедианта много учуди Ашинов. Той мислеше, че неговото посещение ще изненада Ягодкин.

— Това са маниери само за наивни хора.

— Защо искате да ме арестувате?

— Подозирам ви, че правите фалшиви банкноти.

Ягодкин се изсмя.

— Не се опитвайте да отричате — имам доказателства, че сте разпространили фалшиви пари. Най-добре ще е да признаете това.

— Признавам, че съм невинен. Аз не съм правил никакви фалшиви пари.

— Не е възможно да сте невинен, тъй като едно лице, което живее в същата къща, призна, че заедно с вас разпространява фалшиви банкноти.

Ашинов предполагаше, че съобщението за жена му ще накара Ягодкин да признае. Ягодкин помисли за миг, че Франциска е затворена, обаче и това не му попречи да си остане хладнокръвен.

— Вие споменахте, че едно лице заедно с мене разпространявало фалшиви пари. Ще ми позволите ли да ви попитам кое е това лице, тъй като, доколкото си спомням, няма такова лице.

— А за жена ви какво мислите?

— Моята жена? Какво може тя да признае?

— Че вие сте я накарали да разпространява фалшиви банкноти.

— Ако топа с така, на кого го е признала?

— На мене. Аз съм я арестувал вече.

— Вие сте затворили моята жена? — извика грубо Ягодкин. — Как сте дръзнали да арестувате моята жена?

— Законът не прави разлика между богати и бедни. Повтарям — вие сте арестуван.

Ягодкин пял побледня.

„Нима няма никакво спасение?“ — помисли си той. Дойде му нещо на ума: човекът пред него бе известен в целия Петербург като рушветчия. Трябваше с пари да го накара да мълчи. Затова той тръгна към вратата, но в същата минута Ашинов извади револвера.

— Стой! Ни стъпка напред, в противен случай ще стрелям!

— Аз не бягам — каза Ягодкин, — ще затворя само вратата, за да си поприказваме насаме, без никой да ни безпокои.

— Ние и без това сме сами! Никой не ни безпокои… — Какво имате да ми кажете?

— Слушайте. Вие искате да ме арестувате и да ме направите нещастен. Аз съм невинен, но когато ме затворите, ще се намерят хора, които ще изтълкуват криво тази работа. Това не трябва да стане. Каква полза ще имате, като затворите мене и жена ми? Не бъдете коравосърдечен и не ме разорявайте.

— Това не зависи от мене, господине!

— Ако желаете, вие можете.

— Това може да стане, тъй като никой освен мене не знае това.

— Не се двоумете много. Давам ви 30 000 рубли — каза Ягодкин, като се приближи до касата.

Очите на Ашинов светнаха от блясъка на златните пари, но той се овладя и каза:

— Затворете касата! Вие искате да ме подкупите.

— Не — каза Ягодкин, — не желая това. Да не мислите, че парите са фалшиви?

— Не — отговори Ашинов, — защото ако освободя вас и жена ви, ще изгубя десет пъти повече от това, което ми давате. Аз трябва в такъв случай да се простя с поста полицейски директор, затова ни дума повече за пари! Аз съм чиновник и изпълнявам дълга си.

— Напразно значи се трудя да ви омилостивя? Не ми остава нищо друго, освен да ви последвам. Но преди да сторя това, не е ли по-добре да си пийнем малко?

— Добре, съгласен съм.

— Позволете ми тогава да се преоблека.

— Добре, аз ще ви придружа.

Ягодкин заведе Ашинов в една богато мебелирана стая и го покани да седне.

— Ако посмеете да напуснете тази стая, знайте, че аз ще ви последвам.

— Не мисля. Погледнете, в този гардероб са моите дрехи, а в другия са моите кърпички с чудесен монограм — каза Ягодкин, като показа една кърпичка на Ашинов, който се загледа в нея. — Ще ви покажа какъв хубав парфюм имам — каза той, като извади едно шишенце с червеникава течност. — Този парфюм го имам от фабриканта на розово масло. Употребявам го само на носните си кърпички; миризмата му е чудесна. Помиришете само и ще се уверите — каза Ягодкин, като тури шишенцето под носа на Ашинов, на когото миризмата се хареса и затова смръкна повечко.

— Повече смръкнете, тази миризма е много приятна.

Ашинов не можа повече да проговори. Той се облегна на канапето, а Ягодкин не преставате да държи шишенцето под носа му.

Ашинов заспа — той беше упоен, тъй като шишенцето на Ягодкин не бе пълно с парфюм, а с опиум.

„Така! Той не ще се събуди до 4–5 часа. Е, любезни Ашинов, ти трябва по-рано да се пробудиш, за да затвориш Андрей Ягодкин. Мога, ако искам, да те убия, но защо ли без нужда да ставам убиец? Франциска е затворена. Да я избавя ли или да я оставя? По какъв начин да я спася? Никой няма достъп в Петропавловската крепост. Но чакай, може да намеря в джоба.“

Той почна да претърсва джобовете му, в които намери полицейски книжа, закони и др.

Ягодкин ги преглеждаше внимателно. Особено щателно разглеждаше пропуските за Петропавловската крепост.

— Много добре! Трябва сега да намеря и печата, ето го и него! Франциска ще бъде свободна!