Мъртвите сибирски полета

Той се облече бързо и излезе, като заключи вратата отвън. Взе всичките пари, които се намираха в касата, и се втурна с голяма бързина по стълбите. Качи се на първата тройка, която срещна, и не след дълго се намери в Петропавловската крепост.

Беше пуснат от караула, тъй като имаше пропуск. След няколко минути Франциска бе при него. Тя схвана изведнъж, че се е случило нещо особено.

Ягодкин подаде на директора удостоверението, потвърдено е държавния печат за освобождението на Франциска. Директорът го разгледа внимателно и освободи Франциска.

Комедиантът и Франциска се качиха на една тройка и побързаха за гората.

— Как влезе в крепостта? — попита Франциска мъжа си.

— Ще ти кажа всичко, когато бъдем далеч от Петербург.

LXXIV. В ЛУДНИЦАТА НА ДОКТОР КАЛЧЕВ

Ще се върнем в гостилницата на шосето, където се намират три важни лица от нашия роман.

Феодора Бояновска бе заспала и не сънуваше каква опасност я застрашава. Другите бяха Бояновски и Бакунин, които се бяха изправили пред вратата и се мъчеха да я отворят.

Най-после дъсчената врата се счупи и падна с голям шум, като събуди Феодора Бояновска.

Отначало тя помисли, че това е сън, по-после, когато вратата почна да скърца и когато видя, че двама мъже се мъчат да влязат, тя разбра, че е предадена. Първото нещо, което й хрумна, беше да избяга. Погледът й се спря върху прозореца, който почна да се отваря.

Преди да бяха отворили вратата, Бакунин и Бояновски чуха отварянето на прозореца от Феодора и извикаха:

— Стой или ще стреляме!

Феодора не послуша заповедта. С един поглед тя разбра положението си; прозорецът не бе много висок, а снегът отвън беше голям. Тя нямаше от какво да се страхува. С един скок се намери на двора. Тя забеляза една стълба до зида и без да губи време, се спусна натам, за да се прехвърли през оградата.

Но преди да се качи на последното стъпало, Бакунин дотича и бутна стълбата. Тя се олюля и падна на земята.

— Не мърдай, защото ще те убия! — извика той. — Ела, Бояновски! Уловихме я!

— Вържи я, за да не избяга! — чу се гласът на Бояновски. Бакунин изпълни бързо заповедта. После взе всичките оръжия, които намери в джобовете й.

Бояновски също дойде.

— Да я изнесем скоро от тука — каза Бакунин. — Да не ни забележи никой.

— Мислите ли, че гостилничарят ще мълчи?

Феодора си помисли: „Заловена съм. Те ще ме погубят.“

Тя се помъчи да се освободи, но въжетата се впиваха повече при всяко мръдване.

— Не се труди, ти изигра вече ролята си — каза Бакунин. — Знаеш ли в чии ръце се намираш сега? Ти си при мъжа си, който ще ти отмъсти. Но знай, че си в ръцете на Михаил Бакунин, който също има да урежда с тебе една малка сметка.

Феодора се разтрепера.

— Защо ме опропасти, нещастнице? — студено и презрително попита Бояновски, като се приближаваше.

— Така исках — каза Феодора.

Бояновски и Бакунин се спогледаха.

— Май искаш да се правиш на луда, но това не ще ти помогне. Кажи защо ме предаде на полицията?

— Защото исках да те унищожа завинаги.

— Имаш ли причина за това?

— Да! — отговори тя. — Защото ми бе отвратителен.

— Отвратителен? Как така? А първите години не ти ли бях отвратителен?

— Ти бе тогава по-добър, подаряваше ми разни работи, водеше ме в обществото на вечеринки, а после стана мълчалив и затова те намразих.

— Ти значи си искала да се отървеш от мен по какъвто и да е начин? Какво стори, за да изпълниш плана си?

— Казах на Иван Кардов, че си нихилист — и това бе всичко. Той ми заплати добре. И за всяко друго съобщение ми плащаше добре.

— Нещастнице! — извика гневно Бояновски.

— Аз не излъгах. Не беше ли ти, Бояновски, нихилист? Най-после животът е борба, а ние, хората, сме борци в него; ако аз убия враговете си, за да живея сама, това не значи, че съм сгрешила. Днес съм унижена и затова не ще се оплаквам.

— Какво стори с майка ми?

— Тя полудя — каза Феодора.

— Лъжеш, проклетнице! — каза Бояновски, като я улови за ръцете. — Моята майка не беше луда, но ти я направи такава. Ти я затвори в зимника, където искаше да я погубиш. Но друг й помогна. Ти си я измъчвала и най-после си се опитвала да я отровиш, но не си успяла. Не си успяла да подкупиш Леония. Вместо да стане убиец на майка ми, тя става нейна избавителка.

Феодора слушаше всичко внимателно. Това се отнасяше за неговата майка, за която тя мислеше, че бе умряла.

— Ти мислиш, че си я отровила, но се мамиш.

— Какво? Възможно ли е да се лъжа, когато видях трупа й?

— Този труп не е бил на моята майка. Погледни този човек! — каза Бояновски, като посочи Бакунин. — Той е спасителят на майка ми.

Феодора разбра всичко.

— Значи майка ти е жива! Толкова по-добре, тогава не ще ми тежи на съвестта това убийство.

Бояновски пошепна нещо на ухото на Бакунин, който се отдалечи, като остави Бояновски сам с Феодора.

— Не се бави много.

— След няколко минути ще бъда тук Ако стане нужда, дай само един изстрел и аз ще дойда.

Когато останаха сами, Феодора се обърна към Бояновски:

— Недей отлага много, ако искаш да ме убиваш. Съществува обичай да се изпълни последното желание на всеки осъден на смърт. Ще изпълниш ли моето?

Бояновски мълчеше.