Мъртвите сибирски полета

В определеното време Абас дойде и попита дали Елисавета е готова за път и дали да тръгне с него. След потвърждението на Елисавета те напуснаха палатката и се упътиха към края на палатките, където конниците ги чакаха с другите борци киргизи. Като дойдоха тук, те се качиха на конете и потеглиха. Абас вървеше напред, без да говори нещо.

Те пристигнаха на другия ден до Алтайските планини, откъдето почваше трудният път, понеже трябваше да се качват нагоре. Вечерта се спряха да преспят в една пещера, откъдето продължиха пътя си.

Една вечер Абас се приближи до Елисавета и й каза на ухото:

— Господарке, аз съм твой роб и считам за свой дълг да те предупредя, че ни застрашава опасност — нямам доверие в моите хора.

— Как? Нима е възможно храбрите и благородни киргизи, за които Мортиго ми разправи, да не са верни?

— Страхувам се, че Мортиго се е мамил в мнението си за тях, понеже преди малко чух, че кроят план, който ме е страх да ти кажа.

— По-добре е да го знам, тъй че в случай на нужда и двамата да се браним.

— Чух ги, че искат да те хвърлят в някоя пропаст в Алтайските планини.

Елисавета пребледня, но си даде вид, че не се плаши.

— Не се уповавайте, господарке, на силите си, нашите сили са безполезни и ние ще бъдем загубени. Какво мога да направя аз, когато отсекат краката на коня, който ти яздиш, и го хвърлят в пропастта? Всичко, което мога да направя, е да се боря до смърт с тях. Аз съм сигурен, че те ще ме победят и когато си отидат, ще кажат, че съм избягал с тебе в Русия.

— Мислиш ли, че тези хора са толкова подли, та ще си послужат с такива низки средства?

— Шаури е забъркана тук, тя ги подучва на това.

— И аз така мисля — каза Елисавета.

Когато дойдоха до най-високите върхове на Алтайските планини, изведнъж пред тях застана старата Шаури. В миг Абас извади ножа си.

— Как се намери тука, зла жено? Защо дойде след нас? — каза сърдито Абас. — Мислиш ли, че не зная подлото ти намерение? Не ще тържествуваш, проклетнице! Този нож ще бъде наградата ти.

Като каза това, Абас се втурна с кинжала си към нея и безмалко щеше да я прободе, ако лукавата жена не се бе отдръпнала настрана.

На свирването на Шаури четирима борци застанаха пред Абас и Елисавета.

— Нима ти се вижда чудно, жено — запита Шаури, като погледна строго Елисавета, — че се отърва така лесно от ноктите ми?

— Какво искате, хора? — каза Абас, като погледна презрително останалите. — Ако казва истината тази жена, нима между храбрите борци има лукави убийци?! Нима искате да предадете жената, която предводителят Мортиго ви предаде?

— Шаури ни каза, че ако тази жена остане жива, то нашият бог Астрод ще ни отмъсти.

— Шаури ви е измамила, храбри борци, и аз ви съветвам да не цапате ръцете си с толкова подло дело. Нека зачитаме заповедите на вожда ни и тогава Бог ще ни помогне. Да не би да се мамя, че сте се заклели да я закриляте!

— Ние наистина се заклехме — каза един от тях — да я пазим, обаче ако някоя опасност се случи на пътя, ние не отговаряме.

— Ти говориш двусмислено — каза сърдито Абас. — Само през моя труп можеш да се докоснеш до тази жена.

— Щом е така, и тебе ще те убием, Абас — извикаха всички в купом и извадиха ножовете си. Абас също извади своя и се втурна към киргизите.

Един от тях стана жертва на неговата храброст. Абас прободе неприятеля си и той умря. Щом видя неговата храброст, Шаури скритом отзад го промуши с ножа си.

— Аз съм ранен — извика Абас и падна на земята.

Той погледна Елисавета и каза:

— Прощавай, не мога повече да те закрилям. Мортиго, аз спазих клетвата си.

Тези бяха последните думи, които бедният изговори. После той се протегна и издъхна.

Шаури се втурна с нож в ръка към Елисавета, за да я убие, обаче киргизите й се противопоставиха.

— Пази се, Шаури — каза един от тях, — не ни принуждавай да станем клетвопрестъпници. Да не си посмяла да я докоснеш!

— Затова ли дойдох тука, за да остане жива тя?

— За това нито дума. Бяхме се уговорили да я хвърлим в първата пропаст, която срещнем по пътя. Ще я вържем за коня и ще я хвърлим в някоя бездна.

Шаури се опита да им се наложи, но като разбра, че е невъзможно, отстъпи. Тя не се съгласи с тях да се върже Елисавета за коня и да се хвърли в някоя пропаст, понеже мислеше, че е по-добре да се закара на някой пазар за роби и там да се продаде на висока цена. След като се спогледаха и като не подозираха, че това желание на Шаури е от ненавист към Елисавета, киргизите се съгласиха с нейното предложение.

На следващия ден заровиха телата на двамата убити другари и после си тръгнаха за Теран, където стигнаха след дълго мъчително пътуване.

Теран бе търговски град и днес се бе необикновено раздвижил. Търговците купуваха и разменяха разни стоки. Имаше и търговци от Персия, които купуваха роби. Определен бе третият ден за продажбата на роби. Тука имаше различен свят: мъже, жени и деца. Най-голямо внимание обръщаше Шаури на търговците със своята робиня. Не след дълго се разнесе из целия пазар новината за красотата на Елисавета, която като европейка правеше изключение от останалите.