Мъртвите сибирски полета

— Въпреки че вън сме врагове, сега, когато се намираме под един покрив, трябва да станем приятели. Аз знам, че ти си известният разбойник Кал Ахмед и като отговор на това ще ти кажа, че аз съм великият княз Константин.

— Великият княз Константин, братът на царя?

— Да, аз съм, нека не говорим повече за това. Сега направи ми малко място до огъня и тази вечер ще бъдем приятели.

Кал Ахмед не можеше да се опомни от изненада.

— Не се чуди, Ахмед, този ангел се помоли за тебе. Клариса се почувствува много щастлива от ласкавите думи на великия княз. Тя постави ръка на рамото на разбойника и каза кротко:

— Виждаш ли, Ахмед, че доброто дело се възнаграждава винаги с добро. Откажи се от този разбойнически живот и стани полезен на хората.

— Добре е — каза Кал Ахмед, като се почеса по врата. — Много лесно е да кажеш това, но аз съм отхвърлен от човешките общества и ако отида между хората, ще ме изпъдят. Нали аз съм известният разбойник Кал Ахмед, чиято глава е оценена, и ако се предам на полицията, какво ще стори с мене? Аз на драго сърце съм готов да стана добър човек и да се върна между хората, обаче какво мога да започна да работя? Дайте ми работа и ще оставя сегашния си живот.

— Мислиш ли, че ще се промениш, ако ти се даде някоя длъжност? — попита великият княз, покъртен от изповедта на Кал Ахмед.

— Не само мисля, но съм сигурен в това.

— Дай си тогава ръката, Ахмед. Аз ще те взема със себе си и ти ще станеш мой телохранител. Ще ме придружаваш навсякъде, където отивам. Доволен ли си от длъжността си? А материално ще бъдеш възнаграден колкото обичаш.

— Аз ще бъда такъв телохранител, какъвто никъде не ще се намери. Денем и нощем ще бдя над вас и с будно око ще пазя да не ви се случи нищо зло. Дори ако стане нужда, ще жертвувам живота си за вашия.

Кал Ахмед падна на колене пред великия княз и така стоя няколко минути.

Клариса стисна сърдечно ръцете на Константин в знак на признателност за съчувствието и добрината, която той показа към Кал Ахмед.

— Правя това, което хуманността ми налага — каза великият княз.

— Аз ще ви служа като вярно куче — каза Кал Ахмед, като целуна ръката на великия княз.

LXXXVI. В ХАРЕМА

Най-богатият човек в Персия, Тимур ефенди, доставчикът на персийския шах, пътуваше с красивата си робиня за отечеството си.

През цялото пътуване този дребен човек се трудеше да се хареса на Елисавета. В отговор на това Елисавета му разказваше за прекрасния Петербург и за преживяното време.

Тимур ефенди, като хитър човек, искаше да спечели първо нейното доверие, та после да пристъпи към същността на работата.

„Аз ще я укротя, както правят с дивите коне — каза си той, — и след това ще я направя царица на моя харем.“

Елисавета не предугаждаше плановете на Тимур ефенди. Добрите маниери на персиеца й даваха надежда, че той ще я съжали и ще я освободи. Най-после, след дълго пътуване, те пристигнаха в двореца на Тимур.

Богатството тука много учуди Елисавета. Дворецът беше направен от мрамор, злато, скъпи кадифета, абанос и др.

Дадоха на Елисавета една разкошна стая, където се чуваха разни мелодии. Облякоха я в скъпи дрехи, такива, каквито само най-богатите на Юг и на Изток имаха.

Елисавета, уморена от дългия път, заспа скоро след като си легна. Когато се пробуди, бе вече обяд; слънцето бе огряло цялата стая.

Щом стана, две жени, облечени в черно, влязоха вътре, едната носеше сервиз със сироп, а другата — копринени дрехи. Те поляха на Елисавета да се измие, вчесаха я и най-после наметнаха на гърдите и раменете й тънък плат, който само Тимур ефенди можеше да махне.

След това Елисавета закуси. След закуската се яви слугата на Тимур ефенди и каза на Елисавета, че господарят я чака.

— Готова съм — каза Елисавета и тръгна.

Евнухът се поклони и показа на Елисавета накъде трябва да върви, за да отиде в стаята на Тимур ефенди.

Елисавета отвори вратата на стаята, в която Тимур се бе облегнал на едно канапе.

— Ела насам — каза той на Елисавета, която се спря на прага.

Елисавета не мръдна от мястото си, понеже забеляза разпалените му очи.

— Не чу ли какво ти казах? Ти трябва да се научиш да се покоряваш на заповедите ми! Виждаш ли този нож на пояса ми? Той е промушил сърцето на една жена, която се противопоставяше!

— Аз не се плаша от заканите ти, Тимур ефенди — отговори Елисавета. — Ще дойда да чуя какво има да ми кажеш.

Тя се приближи на три крачки от него.

— Искам да те запозная с моите любимки — каза Тимур, като посочи с пръст жената, която бе седнала до него. — И двете ви обичам еднакво. Стани, Ашази, и погледни внимателно тази чужденка. Преувеличих ли, като ти казах, че тя е най-красивата рускиня, която съм виждал.

Ашази стана и почна да гледа Елисавета.

— Вие двете трябва да се обикнете и да станете приятелки. Подайте си ръцете.

Жените не искаха да изпълнят заповедта.

Ашази подаде първа ръка, обаче Елисавета оттегли своята. Тя не се реши да подаде ръката си на жена, която живееше такъв развратен живот.

— Дай си ръката! — извика Тимур. — Не знаеш в името на Мохамеда какво мога да сторя.