Мъртвите сибирски полета

— Какво искаш ти, гяур, от мене? Защо си искал да се явиш лично при мене? Ако искаш да сключваш търговски договор, то ти си могъл да се явиш пред моя помощник, без да безпокоиш и мене.

Пал се разгневи от този отговор на Тимур, но предвид целта, за която беше дошъл, помъчи се да се успокои и му каза:

— Ние ще се пазарим твърде малко, защото аз съм дошъл да повдигна процес срещу едно твое имущество.

Тимур го изгледа от главата до петите.

— Наистина ли искаш да вземеш нещо от моето имущество? — го попита той, смеейки се. — Любопитен съм вече да зная какво е това имущество, но предупреждавам те, че Тимур ефенди не се шегува много.

— Сам шахът не може да съди един руснак, толкова повече ти не можеш да имаш за робиня една рускиня.

— За коя робиня говориш ти?

— За сестра си говоря. Нея ти си купил на пазара за робини в Теран.

— Аз не я взех без пари. Заплатил съм честно.

— Въпреки това ти не биваше да я правиш своя робиня, Тимур, ще имаш големи неприятности, ако веднага не върнеш сестра ми.

— Махайте този глупец оттука! — извика Тимур ядосано, като подскочи от мястото си.

— Не, Тимур ефенди, аз не съм глупец, защото искам да предадеш на законно основание сестра ми. Не ще изгубиш нищо, защото аз ще ти върна и парите, които си платил за нея.

— Това, което съм купил, не го продавам никому.

— Друго не ще ти кажа. Знай само, че ако косъм от главата й липсва, ти ще заплатиш за това. — Той тръгна към хана, където Бакунин го посрещна.

— Без да ми разправиш, знам какво се е случило — каза Бакунин. — Добре че си дойде жив и здрав. Нищо освен лукавство не ще ни помогне в случая.

Въпреки че Пал искаше на всяка цена да му каже своя план, Бакунин замълча.

Вечерта, когато Пал и Мортиго си легнаха, Бакунин се домъкна скритом до конюшнята. Той се преоблече с туземни дрехи и си сложи една брада, тъй че приличаше на осемдесетгодишен старец. Не забрави да сложи на врата си кесия с пари. После излезе доволен.

Луната грееше, като че беден. Бакунин се запъти предпазливо към дома на Тимур ефенди. На разсъмване пристигна там и каза на слугата, че известният арменски лекар е дошъл при Тимур ефенди, за да му предложи лековитите си церове.

Тимур заповяда да го пуснат и след малко Бакунин застана пред него.

— Ти ли си лекарят? — попита го Тимур.

— Да, господарю, аз мога да лекувам зли духове от душата на всекиго.

— Ти арменец ли си?

— Родом съм от Багдад, господине.

— Арменците са умни хора и ти ми се харесваш. Ела по-насам и слушай какво има да ти кажа. Можеш ли да изцериш една жена, която страда от болест в сърцето?

— Този род болести са най-опасни — каза Шасади (така се казваше лекарят), — необходимо е да се прегледа болната и ако се констатира, че страда от такава болест, тогава нищо не може да я спаси.

— Куче, затова ли дойде тука? Нима е възможно да изгубя една от най-хубавите си робини? Махай се!

— Прощавай, господарю, ако съм те докачил с нещо — каза търпеливо старецът. — Въпреки че такива болести се мъчно лекуват, аз ще приложа всичките си знания, за да я изцеря. Ако сполуча, ще се възродя изново.

— Ти като че спомена, че желаеш да я видиш по-рано.

— Нужно е, господарю, тъй като трябва да й проверя пулса, за да намеря къде се намира болестта, която измъчва вашата робиня.

— Щом е такава работата, тя не ще може да се изцери, понеже аз съм се зарекъл никой външен човек да не види лицето й. Но почакай, дойде ми нещо на ума: ти можеш да прегледаш болната, без да я видиш, ще я изцериш, без тя да дойде при тебе.

Тимур заведе Бакунин в едно тясно коридорче и се спряха до една стена.

— Сега трябва да я прегледаш, освен нея, има и други, които ще лекуваш. Докажи, че си способен и аз ще те възнаградя богато.

После Тимур се приближи до стената и натисна едно копче на нея. Отвори се прозорче, през което можеше да се мушне една ръка.

— Така ще лекуваш болните, робините ми ще си подават ръцете и ако ти си изкусен лекар, ще можеш по пулса да познаеш болестта.

Бакунин не се отчайваше. Той предчувстваше, че ще може да види Елисавета и да й каже няколко думи. Какво друго можеше да стори? Нима само с едно стискане на ръката можеше Елисавета да познае кой е той?

— Велики Тимур ефенди — каза Бакунин, — работата е много сериозна. И най-изкусният лекар в света не е в състояние да изцери болния, като опипа само пулса. Необходимо е болният да се прегледа. Не се страхувай от мене, виж, аз съм стар човек и не съм в състояние да съблазня красивите жени от харема. Старият лекар, който отдавна е минал шестдесетата си година, не може да ти стане съперник.

Богатият Тимур гладеше брадата си. Той почна да омеква. Бакунин му повлия с думите си.

— Старик като мене не идва като вълк да нападне стадото ти. Аз нищо не ще ти сторя, затова пусни ме в харема.

Тимур се разхождаше с големи крачки.

— Не, това не може. Щом като съм се зарекъл да не допусна нито един чужденец — трябва да удържа клетвата си.

— Ами в случай че откажа лекуването, нима и тогава не ще ме пуснеш?

— Ще те накарам тогава насила и ще бъдеш принуден да ми помогнеш, понеже имам нужда от твоята помощ.