Мъртвите сибирски полета

Бакунин не искаше да го ядосва повече и се съгласи с неговите предложения. Тимур извади картичка и започна да чете имената на робините си, които почнаха да доказват от прозорчето пълните си бели ръце. Много имена бяха прочетени, нито едно не бе познато на Бакунин.

— Мирза — извика Тимур ефенди, като гласът му се разтрепера.

Бакунин стисна ръката по-силно, той се сети, че Тимур ефенди може да е променил името й. Разтрепераният глас бе доказателство, че това е името на Елисавета.

— Какво мислиш?

— Изглежда, че тази робиня е здрава — каза Бакунин.

— Здрава е значи. Ти си тогава добър лекар — каза Тимур ефенди и тури картичката в джоба си.

— Нима не ще продължим? — попита Бакунин.

— Да продължим? Не е нужно, но почакай, нека прегледам още една робиня, за която много се интересувам. Бетина — извика той, като погледна списъка.

„Бетина — повтори Бакунин в себе си, — да не е това името на Елисавета?“

— Какво мислиш за тази робиня? — запита Тимур ефенди, след като се показа една пълна ръка. — Ти не отговаряш, да не би да е болна?

Бакунин помисли, че държи ръката на Елисавета, затова каза сериозно:

— Велики ефенди, принуден съм да ви кажа неприятна вест. Нейният пулс бие много бързо, изглежда, че страда от лоша треска и ако не се лекува, робинята може да умре.

— Да умре ли? Това не трябва да се допусне, ти трябва да помогнеш — каза Тимур.

— Аз ще се потрудя да излекувам болестта. В това може да ми помогне само Мохамед.

— Колко ще живее още? — запита Тимур.

— Ако не приложа бързо медицината си, ще умре в скоро време.

— Затова ще изтичам сам да донеса каквото трябва — каза Тимур и изтича за перо и мастило.

Бакунин тържествуваше; сега той бе сам с Елисавета. Извади бързо тефтерчето си и написа следното:

„Бетина, не се отчайвай, твоите приятели са дошли да те спасят. Твоят брат и аз сме тука, понеже не можем насилствено да те спасим, трябва да си послужим с хитрост: ти ще изпиеш този цяр от доктор Шасади, който всъщност е приятел на брат ти. След като вземеш тази течност, ти ще се упоиш. Чух, че Тимур ефенди изпраща мъртвите още същата вечер вън от харема.

Не ще останеш дълго в джамията. Щом се събудиш, ще се намериш между приятелите си.

Надявай се, друго спасение няма.

Твоите приятели“

После той сви книжката, хвърли я през прозореца и отиде в другата стая.

Тимур ефенди дойде, като носеше принадлежности за писане.

— Аз друго намислих — каза Бакунин на влезлия. — Ако напиша рецептата, тук едва ли ще се намери кой да я приготви, затова ще ми позволиш аз сам да отида да приготвя лекарството. Твой дълг ще бъде да убедиш робинята да го изпие.

— Добре тогава. Сега бързай и иди по-скоро да приготвиш лекарството, понеже тази робиня ми струва много и ще ми бъде много неприятно, ако я загубя.

Бакунин тържествуваше — той съобщи на Елисавета, че са тука. После се върна при другарите си.

— Как да ти се отплатя, приятелю? — каза радостно Пал. — Ти вместо мене ще спасиш сестра ми. Какво да правим ние?

— Ти и Мортиго ще бъдете на мястото, когато се събуди тя. Вие ще държите конете, а ние ще бягаме.

— Няма ли да ни уловят?

— Ние ще изберем най-късия път до степите. Веднъж да стигнем дотам, ще бъдем спасени. Мортиго ще ни заведе там, където никой не ще ни намери.

Бакунин направи лекарството и се върна в дома на Тимур ефенди, който го посрещна радостно. Той сам взе стъклото и го занесе в харема.

Бакунин очакваше с разтреперано сърце да се върне Тимур. След малко се завърна, като потриваше ръце.

— Тя изпи цяра и ми каза, че се чувствала по-добре — каза Тимур весело. — Легна си да спи.

— Само не я безпокойте, когато спи — каза Бакунин. — Щом се събуди, ще бъде здрава.

Тимур даде на Бакунин златен пръстен с голям камък и една кесия, пълна със злато.

Като взе възнаграждението, Бакунин се върна при приятелите си.

Беше дошло време вече да бяга от дома на персиеца, понеже не след много няколко робини се втурнаха в стаята на Тимур ефенди и му казаха, че Бетина е починала.

Тимур скочи като луд. „Той ме излъга! Аз ще го уловя и ще го дам на зверовете в цирка да го разкъсат на парчета.“

— Разправете ми бързо как умря Бетина, понеже лекарството й беше доста подкрепително.

— Това лекарство е причината за преждевременната смърт на Бетина — отговори една ханъма. — Щом като изпи лекарството, тя се олюля, падна на леглото и издъхна.

— Ах, не мога да търпя мъртви хора в дома си, затова изнесете я оттука — каза Тимур ефенди.

— Къде да я занесем?

— Къде другаде освен в гробищата на джамията. Оставете я да лежи там, докато й се изкопае гроб. Само вкъщи не я дръжте повече, понеже се страхувам от мъртви хора.