Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Бакунин не искаше да го ядосва повече и се съгласи с неговите предложения. Тимур извади картичка и започна да чете имената на робините си, които почнаха да доказват от прозорчето пълните си бели ръце. Много имена бяха прочетени, нито едно не бе познато на Бакунин.

— Мирза — извика Тимур ефенди, като гласът му се разтрепера.

Бакунин стисна ръката по-силно, той се сети, че Тимур ефенди може да е променил името й. Разтрепераният глас бе доказателство, че това е името на Елисавета.

— Какво мислиш?

— Изглежда, че тази робиня е здрава — каза Бакунин.

— Здрава е значи. Ти си тогава добър лекар — каза Тимур ефенди и тури картичката в джоба си.

— Нима не ще продължим? — попита Бакунин.

— Да продължим? Не е нужно, но почакай, нека прегледам още една робиня, за която много се интересувам. Бетина — извика той, като погледна списъка.

„Бетина — повтори Бакунин в себе си, — да не е това името на Елисавета?“

— Какво мислиш за тази робиня? — запита Тимур ефенди, след като се показа една пълна ръка. — Ти не отговаряш, да не би да е болна?

Бакунин помисли, че държи ръката на Елисавета, затова каза сериозно:

— Велики ефенди, принуден съм да ви кажа неприятна вест. Нейният пулс бие много бързо, изглежда, че страда от лоша треска и ако не се лекува, робинята може да умре.

— Да умре ли? Това не трябва да се допусне, ти трябва да помогнеш — каза Тимур.

— Аз ще се потрудя да излекувам болестта. В това може да ми помогне само Мохамед.

— Колко ще живее още? — запита Тимур.

— Ако не приложа бързо медицината си, ще умре в скоро време.

— Затова ще изтичам сам да донеса каквото трябва — каза Тимур и изтича за перо и мастило.

Бакунин тържествуваше; сега той бе сам с Елисавета. Извади бързо тефтерчето си и написа следното:

„Бетина, не се отчайвай, твоите приятели са дошли да те спасят. Твоят брат и аз сме тука, понеже не можем насилствено да те спасим, трябва да си послужим с хитрост: ти ще изпиеш този цяр от доктор Шасади, който всъщност е приятел на брат ти. След като вземеш тази течност, ти ще се упоиш. Чух, че Тимур ефенди изпраща мъртвите още същата вечер вън от харема.

Не ще останеш дълго в джамията. Щом се събудиш, ще се намериш между приятелите си.

Надявай се, друго спасение няма.

Твоите приятели“

После той сви книжката, хвърли я през прозореца и отиде в другата стая.

Тимур ефенди дойде, като носеше принадлежности за писане.

— Аз друго намислих — каза Бакунин на влезлия. — Ако напиша рецептата, тук едва ли ще се намери кой да я приготви, затова ще ми позволиш аз сам да отида да приготвя лекарството. Твой дълг ще бъде да убедиш робинята да го изпие.

— Добре тогава. Сега бързай и иди по-скоро да приготвиш лекарството, понеже тази робиня ми струва много и ще ми бъде много неприятно, ако я загубя.

Бакунин тържествуваше — той съобщи на Елисавета, че са тука. После се върна при другарите си.

— Как да ти се отплатя, приятелю? — каза радостно Пал. — Ти вместо мене ще спасиш сестра ми. Какво да правим ние?

— Ти и Мортиго ще бъдете на мястото, когато се събуди тя. Вие ще държите конете, а ние ще бягаме.

— Няма ли да ни уловят?

— Ние ще изберем най-късия път до степите. Веднъж да стигнем дотам, ще бъдем спасени. Мортиго ще ни заведе там, където никой не ще ни намери.

Бакунин направи лекарството и се върна в дома на Тимур ефенди, който го посрещна радостно. Той сам взе стъклото и го занесе в харема.

Бакунин очакваше с разтреперано сърце да се върне Тимур. След малко се завърна, като потриваше ръце.

— Тя изпи цяра и ми каза, че се чувствала по-добре — каза Тимур весело. — Легна си да спи.

— Само не я безпокойте, когато спи — каза Бакунин. — Щом се събуди, ще бъде здрава.

Тимур даде на Бакунин златен пръстен с голям камък и една кесия, пълна със злато.

Като взе възнаграждението, Бакунин се върна при приятелите си.

Беше дошло време вече да бяга от дома на персиеца, понеже не след много няколко робини се втурнаха в стаята на Тимур ефенди и му казаха, че Бетина е починала.

Тимур скочи като луд. „Той ме излъга! Аз ще го уловя и ще го дам на зверовете в цирка да го разкъсат на парчета.“

— Разправете ми бързо как умря Бетина, понеже лекарството й беше доста подкрепително.

— Това лекарство е причината за преждевременната смърт на Бетина — отговори една ханъма. — Щом като изпи лекарството, тя се олюля, падна на леглото и издъхна.

— Ах, не мога да търпя мъртви хора в дома си, затова изнесете я оттука — каза Тимур ефенди.

— Къде да я занесем?

— Къде другаде освен в гробищата на джамията. Оставете я да лежи там, докато й се изкопае гроб. Само вкъщи не я дръжте повече, понеже се страхувам от мъртви хора.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза