Мъртвите сибирски полета

След малко, като му съобщиха, че Бетина е изнесена от къщи, той се успокои.

Робите занесоха Бетина в джамията и се върнаха обратно.

Не след дълго Бакунин, Пал и Мортиго напуснаха мястото, където се бяха скрили. Мортиго осветяваше пътя с фенера. Тримата се приближиха до сандъка.

— Сестро моя, мила сестро, прощавай, че по-рано не можах да дойда да те избавя — каза Пал, като падна на колене до сандъка.

Мортиго вдигна капака на сандъка и гледаше учудено ту Пал, ту лежащата жена.

— Защо се гледате така, приятели? — запита Бакунин, забелязал въпросителните погледи, които си отправяха те.

— Защо ли? Много просто — жената в този сандък не е моята сестра!

— Не е възможно! — извика Бакунин, като го обзе някакво предчувствие. — Мортиго, ти познаваш Елисавета, виж тази, тя ли е!

— Не е тя — каза Мортиго, като клатеше глава.

— Аз съм се измамил тогава — каза Бакунин, като наведе умислено глава.

— Какво ще правим сега? — запита Пал. — Да събудим ли тази жена, която може да ни предаде?

— Наш дълг е да я съживим — отговори Бакунин, като извади едно малко шишенце от пазвата си и го тури под носа й. За миг течността подейства на жената и бледото лице на робинята изведнъж заруменя, чертите на лицето й се съживиха и тя отвори полека очите си, след което въздъхна. Отначало тя не можа да разбере какво се бе случило с нея, обаче малко по малко се сети за всичко. Като дойде на себе си, тя улови ръката на Бакунин и каза:

— Който и да сте вие, господине, аз ще ви бъда признателна до гроб. Вие ме спасихте, защото бях решила да посегна на живота си. Какво ви е накарало да сторите това?

— Стана грешка — каза Бакунин. — Обаче пак се радваме, че ви спасихме, кажете, моля ви се, защо се казвате Бетина?

— В харема — отговори освободената робиня — се дава на всяка жена друго име, според желанието на господаря. Истинското ми име е Мирджа, но Тимур ме нарече Бетина.

— Това възможно ли е? Ако не се мамя, в харема се намира още една Мирза?

— Да, има още една, която се казва Мирджа. Тя е най-красивата и най-скъпата робиня. Тя е рускиня и се казва Елисавета.

Тримата се спогледаха.

— Измамил съм се този път — каза Бакунин. — Обаче мисля, че ще мога да поправя грешката си. Може би, Бетина, ти ще ни покажеш пътя, по който да спасим Елисавета.

— Много трудна задача е да се открадне робинята на Тимур, но ако сте храбри, и това може да стане.

Тримата потвърдиха в един глас, че са готови да жертвуват живота си, само да спасят Елисавета. Бакунин одобри плана на освободената робиня.

— Ако е необходимо, ще умрем и тримата, но ще спасим Елисавета. Трябва да я спасим!

— И аз ще дойде в харема — каза Бетина. — Тимур си играе с Елисавета, както котката с мишката и иска насила любовта й.

— Глупак — извика ядосан Пал, — ще му дам да разбере!

— Няма защо да се тревожим, като я спасим, тогава ще бъдем удовлетворени. Сега нека отидем да си починем. Утрешният ден ще реши съдбата на Елисавета.

Те се върнаха с освободената робиня в бивака и се отдадоха на спокоен сън.

LXXXVIII. СИБИРСКАТА ЛЕЯРНИЦА

При губернаторството на Данишев жителите на град Красноярск бяха добре. Като че ли слънце беше огряло това малко градче. С добротата и справедливостта си Данишев беше като ангел-хранител за града. Но с всичките си добри качества той не можа да унищожи злините на тоя град.

Той не можа да премахне рудниците и заровените в тях хора.

Един ден, след обиколка из тия рудници, той се завърна умислен. Жена му го запита защо е в такова настроение.

— Днес, драга ми Лидия, видях леярницата в рудниците — чудото на XIX век. Страшно е това, което видях в нея.

— За какво друго може да служи — каза Лидия, — освен за да топят в нея желязо и живак.

— Да, но днес пуснаха в нея и жив човек.

— Това е невъзможно! — извика Лидия. — В деветнадесети век може ли да съществуват подобни ужаси?

— Да, но за съжаление това, което ти казвам, е истина.

В това време вратата се отвори и на прага се показа Марушка. Злобният поглед се спря на щастливата двойка. Тя завиждаше на щастливия им брак и реши да го разруши. За целта си тя искаше да си послужи с ревност. По това време в Красноярск беше на служба един млад офицер Голнев, тя го избра за любовник на Лидия и по този начин искаше да възбуди ревността на Данишев. Граф Голнев беше млад, едва 25-годишен, богат и от стар дворянски род. Него го чакаше бляскаво бъдеще, но извършените от него няколко необмислени постъпки накараха императора да го заточи в Сибир като комендант на войската, квартируваща в Красноярск.

Той ходеше често у Данишев и понякога сварваше Лидия сама. Тогава те твърде приятно се разговаряха за петербургския живот, за научни неща и пр. Често пъти Данишев ги сварваше, но той никак не се съмняваше в отношенията им. Той вярваше и на жена си, и на Голнев.

Голнев почиташе както Данишев, така и младата жена. Обичаше ги като брат и сестра.

В мръсната и подла роля на Марушка й помагаше и Кнудзон, пък и случаят й помогна.