Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

— Да, Елисавета се казваше — отговори Мортиго.

Пал искаше да запита още нещо за Елисавета, но Бакунин му попречи и даде знак на Мортиго да продължи.

— Аз избрах четирима от най-силните си борци, които наредих да я придружат отвъд Алтайските планини. Обаче тези хора престъпиха клетвата си. Тази жена ги подучи на това и те убиха своя предводител, един от моите най-добри другари, като искаха същото да направят и с Елисавета — да я хвърлят в пропастта с коня й. Това научих от единия от тях, който се разкая за делото си.

— А рускинята убиха ли я? — запита Бакунин.

— Това не зная, понеже Елисавета била предадена на един киргиз и на Шаури, не зная какво е станало с нея после. Шаури не иска да признае вината си, но ще видите как ще я заставя да изповяда истината!

Мортиго насочи револвера в челото й.

— Не ще те моля повече! Още веднъж ще те попитам. Ако не кажеш истината, ще стрелям.

— Всичко ще кажа, пусни ме само да живея — каза разтреперана Шаури.

— Казвай, после ще чуеш присъдата си — каза Мортиго.

— Закарахме я на пазара за роби.

— Змия! — извика Бакунин.

— На кой пазар? — попита Мортиго.

— В Теран — отвърна Шаури.

— Сега ще кажеш истината — на кого я продаде?

— Не познавам търговеца — каза Шаури.

— Не познаваш търговеца? Толкова по-зле за тебе, това ще бъде причината за смъртта ти.

— Търговецът се казва… Името му е… Ще ти кажа… Как ли се казваше… Ах, не ме убивай… Аз ще ти кажа кой е…

— Бързо, бързо, говори, кой е?

— Той е един богат персиец… Казва се Тимур ефенди.

Това желаеше да знае Мортиго. Оставаше му да разбере къде се намира той. За да разбере и това, той хвана старата за раменете и като я разтърси, извика силно:

— Казвай, клетнице, къде мога да намеря този персиец?

— Мисля, че той е от Шираз.

— В Шираз значи. Вече знам къде трябва да я търсим — каза Бакунин.

— Стига ми толкова — каза Мортиго, като помоли Бакунин да бди над Шаури, а той да намери въже. След малко се върна.

Киргизите, които бяха наоколо им, разбраха плана на Мортиго. Главатарят им завърза въжето за едно дърво и направи примка, в която постави главата на старата. Физиономията на Шаури се промени, очите й изпъкнаха от орбитите. Така тази жена стана цяло страшилище.

— Ти не можеш да бесиш, Мортиго — каза Бакунин и гръмна с револвера си. Куршумът проби гърдите на Шаури. След малко тя издъхна.

Мортиго покани Бакунин и Пал в палатката си, където искаше да им съобщи нещо важно.

— Аз искам — каза Пал — да ти отправя няколко въпроса, на които трябва веднага да ми отговориш.

— Само не тука, пред всички, а да идем в палатката, там всичко ще ви кажа.

Когато отидоха в палатката, Мортиго разказа на гостите, че Елисавета не била дошла случайно при него, че той я бил довел тука.

— Как? Да не си я довел насила?

— Не, аз я избавих от тъмницата в Красноярск. Тя е била там с желязна маска, за да не може да вижда светлината. Обаче един милостив човека съжалил и я освободил, като я предаде на мене. Аз се влюбих в нея и ако тя се беше съгласиха да стане моя жена, щях да бъда най-щастлив в света.

Мортиго замълча — споменът за Елисавета го развълнува.

— Можа ли да научиш името на баща й? — запита Бакунин.

— Мисля, че е имала семейство в културния свят — каза Мортиго, след като помисли. — Тя ми разказваше за някакво свое дете, което й били отнели насилствено.

Лицето на Пал се промени. Той стискаше конвулсивно ръката на Бакунин.

— Не разбра ли, приятелю, че това е моята сестра? Значи моята сестра е робиня?

— Ние трябва да я спасим. Мортиго ще ни даде керван и ще ни упъти за там.

— Всичко ще стане — каза Мортиго. — Освен че ще ви дам няколко храбри войници, но и аз ще дойда с вас.

— Тогава друг не ни трябва. Трима стигат — каза Бакунин.

На един голям път на час от Шираз се намира малка спирка за кервани. Един пролетен ден пред тази спирка пристигнаха трима киргизи ездачи. Гостилничарят и жена му излязоха да посрещнат гостите си.

— Това са чужденци — каза той на жена си, — гледай да им услужиш добре и да спечелиш.

Бакунин поиска да му дадат една отделна стая и внимателно следеше движенията и постъпките на гостилничаря.

Макар че възглавниците и покривките на леглата бяха изцапани, пътниците, без да обръщат внимание на това, заспаха дълбоко.

На сутринта най-рано се събуди Бакунин. Повика гостилничаря и го попита къде живее Тимур ефенди. Той се заинтересува за навиците и въобще за живота на Тимур и се завърна в стаята при Пал и Мортиго, които вече закусваха.

— Слушай, Пал, решението ни ти да отидеш при Тимур ефенди и да поискаш доброволно сестра си ще трябва да се измени. Нужно е и малко лукавство. Ние ще трябва да си послужим с обстоятелството, че той не може да има за жена една рускиня. Ще настояваме, че това не е позволено от закона.

— Ти пък да не мислиш, че някой ще те пита в Персия за закони? О, драги ми приятелю, ти си забравил, че не си в Русия, а в една пустиня. Тук истината е в парите, а Тимур ефенди е доста богат.

Въпреки увещанията на Бакунин, Пал отиде при Тимур, за да иска доброволно сестра си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза