Мъртвите сибирски полета

— Вие обидихте вашата жена — каза спокойно генералът. — Понеже го казахте само пред мене, нека се забрави, вие сте заблуден. Много ми е чудно каква е причината, че изведнъж станахте така ревнив! У вас сега кипи само злоба и ненавист, когато по-рано вие бяхте изпълнен с благост и доброта…

— Такъв бях по-рано и затова и се злоупотреби с добрината ми — отговори управителят, като се отпусна изтерзан на канапето.

— Вие нямате никаква причина да се съмнявате в жена ви, която е била ваша другарка през щастливия ви живот.

— Така беше — каза управителят с жален тон, — тя беше слънцето, което осветляваше и стопляше живота ми, но това слънце залезе, моят живот почна да тъмнее и се обръща на нощ, въпреки че бях толкова щастлив! Да, и аз бях щастлив — каза той, като заплака жално. — На мене ми изневериха!

— Не са ви изневерили — каза високо Кнудзон. — Кой ви е казал, че жена ви, този ангел, ви е изневерил? Такава мръсна и подла клевета може да измисли само един крайно долен човек. Данишев, вие се застъпихте за мене и спасихте моя живот. Аз съм ви безкрайно признателен. Чуйте, отдава ми се случай да се отплатя за направената услуга. Желая да ви помогна да се освободите от една мания. Вие нарекохте жена си в раздразнението си развратница и какво ли не. Аз съм сигурен, че ако някой се осмелеше да каже такова нещо за вашата жена, вие щяхте да му отмъстите. За да дойдем до някакъв резултат, аз ви моля да се доверите на мене и да ми кажете какво се е случило с вас. Нека бялата ми коса бъде доказателство за голямата моя опитност.

— Аз нямам нужда от никакъв посредник между мене и жена ми. Затова, Кнудзон, напуснете тази къща, където са влезли нещастието и ненавистта.

— Не виждате ли, Данишев, че ще извършите престъпление? Вие искате да станете убиец? Докато съм аз тука, нещастнико, не ще позволя това.

— Аз ще ви повторя да не се бъркате в работите ми, защото и приятелството си има граници. Днес аз съм на тази граница, затова послушайте съвета ми: отстранете се, Кнудзон, и ме оставете сам с жена ми. Имам да разчиствам сметки е нея…

— Аз не ще си отида, докато не разбера от какво сте толкова озлобен.

— Като ви изхвърля навън, и тогава ли не ще си отидете, дъртако?

— И тогава не ще си отида. Бъдете сигурен, че ще ми бъдете някога благодарен за това.

— Тогава добре, генерале, вие можете да бъдете свидетел на обвиненията на тази нещастница — каза Данишев. — Излез, змийо, дойде последният ти час!

Лидия се показа на прага. Тя бе тиха и студена, никаква следа от сълзи нямаше в очите й. Това бе тишината, която предвещаваше голяма буря.

— Тук! — извика Данишев, като посочи едно място срещу него.

Лидия дойде бавно до средата на стаята.

— Каквото желаеш да ми говориш Данишев, кажи ми го накъсо — каза Лидия.

— Ти изгуби доверието, което имаше по-рано. Ти потъпка моята любов. И какво остава сега — смърт, смърт за тебе!

— Не ме мъчи повече, ето главата ми, можеш да я отсечеш.

— Остави тези преструвки настрана. Днес ще се свърши всичко между нас. Ето и свидетел, нека и той чуе гнусното ти дело. Признаваш ли?

— Гнусното ми дело? За какво говориш? — попита Лидия. — Да не би за това, че те обичах и че те взех за мой мъж въпреки желанието на баща ми, който бе нихилист? Това ли считаш за гнусно дело, че напуснах родното си място и дойдох с тебе в Сибир? И съм била винаги с тебе при всяка опасност? Нима всичко това е низко и подло?

— Всичко е така — отговори Данишев, — но то излезе измама, тъй като ти не си живяла за мене, а… за други! Ти се ожени за мене и ме придружи до Сибир не от любов, а за да се срещнеш с този, с когото си била в тесни връзки още в Петербург!…

Лидия изведнъж изпищя.

— И ти се осмели да кажеш това? На мене, на тази, която веселеше душата ти? Ти казваш, че съм обичала другиго, желая тогава да ми кажеш кой е той.

— Ще ти го кажа, но после.

— Не после — каза Кнудзон, — зарекох се, че не ще се бъркам в разговора ви, но не можах да се стърпя.

Лидия се бе много разтревожила. Тя се бе цяла разтреперала от вътрешно вълнение и затова не можа да каже нищо за свое оправдание.

— Вие трябва да имате защитник — каза Кнудзон, като се обърна към Лидия, — аз ще бъда такъв. Всичко сега ми става ясно. Някой, който е знаел, че вие обичате Лидия, се е осмелил да я наклевети, за да предизвика вашата ревност.

— Моята ревност е основателна, имам доказателства. И ако желаете, аз ще ви ги покажа — каза Данишев, като извади картичката, която показа на Лидия. — Познавате ли това?

— От пръв поглед мога да разбера, че това е писмо. Заклевам се, че нищо не зная за него.

— Допустимо е да не знаеш съдържанието — каза Данишев, като я изгледа презрително. — Мисля, че често си получавала такива. Можеш ли да се сетиш кой ги е писал?

— Не.

— Значи отричаш, че си виждала по-рано този почерк?

— Заклевам се, че този почерк видях онзи ден, когато играехме на карти и всеки от пас трябваше да напише но нещо.

— Не се преструвай! Аз знам, че това не е първото писмо, което си получила от Голнев!

— Това е гнусна измама! Кой ти каза, че си пишем с Голнев?