Мъртвите сибирски полета

Въпреки това Александър II не носеше със себе си никакво оръжие освен един бастун и един револвер. Така той се разхождаше замислен из парка. Мислеше за лошата съдба на своя брат Константин, за жена му Хела, която още не бе намерена.

Разхождайки се така, потънал в мисли, изведнъж той се спря, като чу човешки глас.

— Има ли някой тук? — извика Александър II, като извади револвера си.

Листата на храсталака се разтвориха и се показа една човешка глава.

Александър не се уплаши никак. Човекът, който стоеше отпреде му, не можеше да бъде убиец.

— Какво желаеш? — запита царят.

Непознатият се засмя странно.

— Ако не отговорите на въпроса ми, ще стрелям.

— Толкова ли съм се променил, та моят цар не може да ме познае?

— Това възможно ли е? — извика императорът, като се загледа в лицето на непознатия. — Ти ля си това, Иван Кардов?

— Както виждате, Ваше Величество — отговори бившият директор на полицията. — И за да ви докажа, че не съм дошъл с някои лоши намерения, ето ме на колене пред вас. И ако сега не ми повярвате, то тогава стреляйте.

— Това не е необходимо — каза императорът. — Аз виждам, че не сте се скрили тука с лошо намерение. Слушайте! Чудно ми е как така се явявате пред очите ми, когато сте изпаднали в немилост пред мене?

— Въпреки това не е лошо да ме изслушате — каза натъжен Кардов. — Изслушайте ме и тогава ще разберете дали не трябваше да се явявам пред вас. Възможно е от тази среща да завися вашият живот!

— Моят живот! — извика императорът, като се намръщи. — Това заплашване ли е или припомняне?

— Дойдох за сетен път да спася живота ви, Ваше Величество.

Александър мълком погледна пред себе си. Имаше винаги доверие на Иван Кардов, признаваше способностите му, обаче той бе сега в царска немилост. Иван Кардов бе най-верният му посланик.

— Преди всичко — каза императорът, като се обърна към Кардов — кажи ми как си могъл да влезеш в парка?

— Затова трябва да благодаря на полицейските си връзки, понеже всички пътища, Ваше Величество, са ми познати.

— Вие сте много опасен човек за нас — каза царят.

— Ако ме считате за ваш враг, тогава е така, но ако ме имате за ваш приятел, аз мога да ви бъда много полезен.

— За това не ще спорим сега, но кажете ми защо дойдохте при мене? Да не би животът ми да е в опасност?

— Не само че сте в опасност, Ваше Величество, но тя е вече на прага. Вашият живот е три четвърти загубен. Нихилистите са взели твърдо решение да ви убият.

— Не ще им се удаде това, както беше и последния път в зимника. Бог е по-силен от нихилистите, той ме пази.

— Ваше Величество, не се уповавайте само на Бога, защото на всекиго е отредена минутата на смъртта.

— По какъв начин искат да ме убият?

— По това не мога точно да ви осветля. Убиецът ще хвърли бомба в каляската ви и ако не успее, ще се вмъкне под леглото ви. А ако пак не успее, ще намери трети начин. Този път, Ваше Величество, нихилистите ще действуват по-сигурно, отколкото досега.

— Можете ли да ми кажете още някои пример? — запита иронично императорът.

— Мога, по мисля, че не е необходимо.

— Откъде знаете всичко това? Само един нихилист може да знае подробностите на техния план.

Кардов, учуден от въпроса, се засмя.

— Вие казвате, Ваше Величество, че само един нихилист може да знае това! Това е истина, за да разбере човек намеренията им, трябва да бъде нихилист.

— Да не сте и вие нихилист? — каза императорът, като се подпря на едно дърво.

Кардов се двоумеше да каже истината в очите на императора. След малко той решително се приближи до него и каза:

— Да, Ваше Величество, аз станах нихилист.

Императорът насочи револвера си в гърдите на Кардов и каза:

— Знам тогава, че сте дошли да ме убиете, затова не мърдайте от мястото си, защото ще стрелям. Вие добре знаете, че съм добър стрелец.

— Учудвал съм се на прицелването ви — каза Кардов. — Въпреки че съм нихилист, за което ще се уверите от писмото, не съм и помислял да се докосна до светата ви глава.

После Кардов подаде едно писмо на царя, което той отблъсна.

— Щом казвате, че сте нихилист, кажете тогава причината на идването си.

— Ваше Величество, човек, който е имал високо положение, не може никога да забрави това. Въпреки че съм нихилист, искам да живеете дълго и аз да стана ваш директор на полицията.

— Сега ви разбрах добре. Значи желанието ви за власт е причината да станете нихилист?

— Да, Ваше Величество — отговори Кардов, като отпусна рамене. — Вие ще ми върнете властта, ще ме направите директор на полицията, а аз в отплата ще ви предам всички нихилисти. Необходимо е да ви кажа, че този път предаването ще бъде по-сигурно, отколкото досега, понеже в този плик се намират имената на всички по-видни нихилисти, които имат за цел да ви убият.

— Това писмо тогава ще е много ценно — каза царят, като простря машинално ръка да го вземе.

— Не така бързо, Ваше Величество — каза Кардов, като се отдръпна назад. — Преди да ви дам това писмо, трябва да ме назначите за 10 години директор на полицията. Ние ще отидем в замъка, който не е далеч оттука. Там ще подпишем указа за назначаването ми и тогава ще ви предам писмото със 17-те убийци.