Мъртвите сибирски полета

— Тогава опитайте да се успокоите е молитва. В катедралната църква в Москва се намира чудотворната икона. Идете там, коленичете пред нея и тя ще ви даде такава сила — да познавате нихилистите. Според слуховете тя лекува всякакви болести. Пред тази икона е коленичил вашият прадядо, великият Петър.

— Този съвет, отче, много ми се нрави — каза Александър, като се разхождаше нагоре-надолу из стаята. — Слушал съм за тази чудотворна икона. Обещавам ти, че ще отида.

— Както изглежда, вие решихте и ще отпътувате?

— Ще наредя да се приготви специален трен. Вие ще ме придружите.

Евстатий се поклони ниско, после се ръкува с императора и отиде в стаята си. Седна на масата и написа няколко писма. После етапа и бавно закрачи.

„И аз се залових с опасната игра, но какво трябваше да правя, когато интересите ми изискват това, за да укрепя положението си? Александър ще отиде на богослужение вън от дворцовата капела. Остава сега да подредя играта. Щом дойде в църквата и застане пред олтара, да подготвя един човек, в когото имам пълно доверие. На въпроса кой му е най-големият неприятел лицето трябва да отговори: брат му Константин — Великият княз. Аз трябва да скарам братята, понеже великият княз е мой враг.

Ако пък не успея да скарам братята, и аз ще пропадна като Иван Кардов. Надявам се, че работата не ще стигне дотам. Действително играта е много опасна, но аз ще победя.

Александър ще се моли в църквата, той ще се увлече в гореща молитва, а аз ще се погрижа да се пръснат разни упоителни миризми. Всичко това така ще го замае, че той не ще разбере, че тази игра е наредена от неговия изповедник.“

След като размисли добре, той запечата писмото и го даде на един верен слуга да го занесе в Москва.

На три часа от Москва, там, където най-много извива линията, се намира една ниска селска къща. Тази малка къщичка или колиба е отдалечена На 20 крачки от линията и е така изложена, че всеки минаващ влак може да се види.

Понеже императорът пътуваше по-често от Петербург за Москва, бяха назначени по линията по-доверени лица, които бяха по-добре възнаградени от тези на другите железници. Такъв чиновник беше Григорий Торгоев, храбър войник, който често бе проливал във войните кръвта си за царя.

В последната война Торгоев бе тежко ранен, остана инвалид, бе назначен пазач на железния път и бе много доволен. Той не бе женен и добре си живееше в къщичката. Недостатъкът му бе, че обичаше много парите — желаеше да събере повече пари и да ги завещае на племенника си, който бе на военна служба.

Един ден старият Григорий получи една червена книжка, на която бяха написани следните думи:

„Съобщава ви се, че утре Негово величество ще мине със специален влак край вашата барака за Москва.

Добре прегледайте релсите и удвоете вниманието си, за да не се случи нещо на царя във вашата територия.“

Това окръжно бе изпратено от дирекцията на железницата.

— Бедният пазач, трябва да обикаля деня и нощя без почивка, лете и зиме, защото царят ще пътува — мърмореше си Торгоев. — И за всичко това той не ще получи ни пукната пара повече. Кой ли хлопа на вратата?

Вратата се отвори и на прага се показа човек, облечен в елегантни дрехи.

— Заповядайте, моля. С какво мога да ви услужа? — каза Григорий на госта.

Без да чака втора покана, той взе един стол и седна до камината.

— Григорий Торгоев, вашата къща усамотена ли е?

— Да, господине, защо питате?

— Не се плашете, не питам за лошо, но както и да е, вие ще бъдете добре възнаграден. Ще имате 100 рубли, ако приемете в къщата си една госпожа!

— Ако тази жена не е опасна, ще я прибера с удоволствие.

— Сега ще ти дам 50 рубли, а останалите ще получиш после. Тази дама не ще иска много от вас, а ще е благодарна във всичко. Работата е, че трябва да се срещаме тайно.

— Моля, моля, на ваше разположение съм, ако желаете, и сега можете да останете.

Непознатият свали шала си и се настани до камината.

„Разбира се, аз ще изпълнявам точно дълга си — мислеше си старецът, — ще бъда по-внимателен, като…“

При тази мисъл старецът се спря. Но какво го засяга този, че императорът щял да мине край къщата му!

— Има ли нещо ново? Ще пътува ли скоро императорът? — запита непознатият.

— Защо сте толкова любопитен? Щом искате да знаете, ще ви кажа, че тази нощ ще мине.

— Знаете ли в колко часа?

— Обикновеният влак минава винаги в 5 часа заранта, а специалният — един час по-рано.

— Чувствам се уморен, затова искам да си почина — каза непознатият.

— Добре — отвърна Торгоев, като му тури един стол под краката. — Аз трябва да изляза, за да обиколя линията.

Той откачи фенера от стената, взе чука и излезе навън. Непознатият стана от леглото и почна да се оглежда из стаята.

„Сега или никога! — рече си той. — Тази работа, Кардов, трябва да се свърши! Животът му се намира в моите ръце. Ако изпусна този случай, друг трудно ще ми се удаде. Не трябва да отлагам, аз трябва да убия този старик.“

Иван Кардов почна да търси нещо из стаята.

Една брадвичка висеше на стената. Откачи я, обви я в една кърпа, нахлузи шапката си и излезе вън.