Мъртвите сибирски полета

— Нима така трябваше да се намери великата княгиня? Тя навярно не знае що върши — каза изповедникът.

— Вдигнете бързо княгинята и я занесете в купето! — заповяда императорът.

След малко Хела бе в купето, където отвори очите си.

— Хела! — извика императорът.

— Аз не съм Хела — каза разтреперана Хела, — аз съм ангел Божий.

— Бедни братко, нима такава трябва да ти я върна?! Мислите ли, че може да се излекува? — обърна се императорът към лекаря.

— Тя е толкова слаба, че подобно нещо не може да се мисли — каза лекарят.

— Бедната! — каза императорът, като я помилва по златната й коса. — Къде ли се е лутала и къде ли е намирала храна да живее? — каза тихо той.

В това време се чу голям шум около вагона и преди императорът да запита какво има, един от прислужниците влезе във вагона и му подаде пакет.

— Благодарете на Бога, че се спасихте от явна смърт!

— От смърт ли? Защо?

— Този пакет е пълен с динамит и ако бяхме изминали още 10 крачки, щяхме всички да станем жертва.

— Благодаря ти, Боже, че изпрати Хела да ме спаси от смъртта! — каза набожно императорът, като вдигна ръце към небето.

— Повредена ли е линията?

— Да, Ваше Величество — отговори началникът на трена. — Ще ви моля да почакате, докато прегледаме целия път. Изглежда, че се е случило нещо на стария Торгоев, понеже го няма.

— Добър чиновник ли е Торгоев?

— Аз гарантирам за него, Ваше Величество. Той е един от старите войници на генерал Кнудзон.

— Прегледайте тогава цялата околност. Господин адютант, разпоредете!

Адютантът се отдалечи и тръгна да обикаля с 4–5 души околността.

Изведнъж се чу сигнал. Войници, които бяха отишли наляво, донесоха един труп. След малко трупът на Торгоев беше пред императора.

— Всичко ми е ясно — каза Александър II. — Този човек е жертва на дълга си. Нихилистите са го убили, за да постигнат целта си. Разпитайте за семейството на убития — обърна се царят към изповедника. — И ми напомнете за това в Петербург.

В същото време се показа пламък в бараката.

— Вижте, Ваше Величество, къщата гори!

При светлината от пожара императорът видя адютанта си с още няколко войника.

Когато адютантът влизаше в бараката, той видя една мъжка фигура, която се мъчеше да се качи на тавана.

— Стой! Не мърдай! Ще стрелям! — извика адютантът, но фигурата се изгуби във вътрешността на къщата.

Войниците се втурнаха вътре и след няколко минути докараха Кардов вързан. За да заблуди преследвачите, той бе запалил бараката.

— Кой сте вие? — извика адютантът.

Кардов се изправи.

— Вие трябва, човече, да сте щастлив, че имате честта да заловите бившия директор на полицията Иван Кардов, настоящ нихилист и убиец на царя!

Адютантът насочи револвера си и извика:

— Напред!

След няколко минути Иван Кардов застана пред императора.

— Ваше Величество, този човек заловихме в онази барака, казва се Иван Кардов.

— Кардов? — извика императорът, като се втурна към вързания.

Кардов се засмя иронично.

— Наистина ли е той? Този ли е Кардов?

— Както виждате, Ваше Величество…

— Признаваш ли, нещастнико, че желаеше да извършиш атентат?

— Много съжалявам, че не успях.

— Ще пазите този човек добре — каза императорът на войниците. — И ще го закарате в Петербург. Ще отговаряте за него с главите си. Аз мога и сега, Кардов, да те убия, но няма да го сторя. Ще те изпратя в Сибир, където ще работиш най-тежката работа. Но преди това ще издам заповед да ти отсекат краката. Нека всички видят как наказвам предателите си. Това е моето желание.

Кардов не мърдаше, само очите му бяха широко отворени. Той не вярваше, че императорът щеше да го осакати.

— Милост! — извика Кардов.

— Милост ли? Тази милост ще подириш в Сибир!

По даден знак от императора Кардов бе отстранен.

След десет минути влакът тръгна.

Александър II стоеше до болната княгиня Хела.

XCI. МЕЖДУ ВОДАТА И ОГЪНЯ

На другия ден след спасяването на Бетина Пал и Мортиго намериха Бакунин, когато чертаеше план на къщата на Тимур.

— Какво правиш? — попита го Пал.

— Какво правя ли? Трудя се по разказа на Бетина да направя плана, та да можеш да отидеш при Елисавета. Понеже първият опит не излезе сполучлив, то сега трябва с насилие.

— Какво е това?

— Снощи Бетина ми разправи, че цялата градина на Тимур ефенди е обградена с голяма стена. След като се прескочи, отива се по най-късия път до харема. Ще остане да се премине и водата. Страхувайки се от пожар, Тимур ефенди е заградил всичко с вода, която при необходимост се пуска. Има опасност Тимур да пусне водата и да ни остави. В благоприятен случай аз ще мога да се промъкна до стената на Елисавета, като се намокря само до колене. Виждаш ли, Пал, този е само пътят, по който можем да стигнем до Елисавета, според Бетина. Голяма опасност, както виждащ, няма. Ще отидем и тримата в градината. Аз и Мортиго ще почакаме вътре, а ти ще отидеш в харема при Елисавета. Ако някой ти се изпречи на пътя, много-много не му мисли.

— Чудесно! Трябва да чакаме да се стъмни.

— И аз искам по-скоро да се свърши това — каза Бакунин, — понеже искам по-скоро да отидем в Долината на блаженството.