Мъртвите сибирски полета

Ягодкин бе слязъл от коня, защото така по-лесно можеше да се спуска по стръмнината. Той си бе легнал да спи и тъкмо когато сънуваше чудни сънища, гласът на Бакунин го стресна и той се пробуди. Без много да мисли, насочи пушката към него и чакаше удобно време да се прицели. Той бе на десет крачки от него. Виждаше много ясно Бакунин, който наблюдаваше Долината от върха. Той натъкми пушката. Бакунин не подозираше нищо.

Изведнъж Бакунин забеляза една група птици, които хвърчаха, като че бяха подплашени от нещо.

— Това е добър признак. Това показва, че скоро ще бъда господар на богатството.

Изведнъж се чу гръм и Бакунин усети, Че един куршум премина край лицето му, след него последва и втори и той почувствува болка в лявата си ръка.

Бакунин се обърна към страната, откъдето дойде куршумът. Той видя отпреде си един орел с отпуснати крила, паднал на земята.

„Бедна птица, този куршум беше отправен към мене“ — каза си Бакунин и се втурна с готова пушка към мястото, откъдето дойде куршумът.

Комедиантът, като видя, че не сполучи със стрелбата, почна да бяга. Бакунин разбра, че не може да го настигне, тъй като много кръв беше изтекла от раната му и се почувствува отмалял. За да не падне, той се опря на една могила.

Комедиантът бе на няколко крачки от грамадното богатство. Без много да мисли, той се втурна в пещерата, като не обръщаше внимание на лошата миризма, идеща от нея.

Слабостта му към богатството го привличаше все по-навътре. Без да обръща внимание на трудностите, които му се изпречваха, без да се стресне от мекото тяло, което прегази, той напредваше в пещерата, която ставаше все по-тъмна. Изведнъж стана светло, и то толкова светло, че дори самото слънце не можеше повече да блесне. Той се намери в пещерата, чиито стени бяха от диаманти.

Комедиантът постигна целта си. Той се намираше пред едно голямо богатство, което щеше да го направи най-богатия човек в света. Не помръдна от мястото си. После извади ножа си, с който почна да кърти диамантите и пълнеше джобовете си. Ненаситен от това, той почна да ги пъха в пазвата си, без да обръща внимание, че бе настъпила нощ. Той бе заслепен от голямото богатство.

Най-после се умори от непрестанното къртене и заспа. Сънува чудни сънища: бе станал най-богатият човек и всички хора му се кланяха. Сред тях бе и Франциска. Тя целуваше ръката му и го молеше да я прибере. Той я прегърна и почна да я целува, но устата й бе така студена, че той се събуди. И що да види?! Змиите се бяха размърдали от местата си и една пепелянка се бе отправила към него. Комедиантът видя, че е загубен, но въпреки това запази присъствие на духа. Той удари змията, която се спусна към него и се обви около краката му. Но усилията му бяха напразни. Той трябваше да умре, когато бе най-богатият човек.

След няколко минути Ягодкин, копнял за богатство цял живот, стана негова жертва — змията го победи с отровата си.

Бакунин се отърва, защото беше изнемощял, преди да достигне до пещерата. Когато дойде на себе си, той тръгна към къщата на арменеца и бе доволен, че стори това. Помоли Пал да отидат двамата в Долината на блаженството и като се стъмни, двамата тръгнаха.

Когато дойдоха до пещерата, те видяха, че входът й бе задръстен. Земетресението, което бе станало миналата нощ, бе затрупало входа й.

— Изглежда, че провидението не е искало това богатство да падне в чужди ръце — каза Бакунин на спътника си.

Те си подадоха ръце и се зарекоха никому да не издават тази тайна.

След това се върнаха обратно, понеже Елисаветината болест им създаваше голямо безпокойство.

XCIII. ПРИ РАЗБОЙНИЦИТЕ

Пал и Бакунин имаше защо да се безпокоят за Елисавета. Болестта й бе много опасна, тя не можеше да се мръдне от мястото си от силна температура.

— Ние не можем да останем по-дълго тук — каза Бакунин, — защото не можем да помотаем с нищо на Елисавета. Тука няма лекар.

— А бива ли да я вземем, като е толкова болна? — попита Пал.

— Трябва да вървим. Да я качим на кон — не може, затова ти трябва да отидеш в Тифлис и да намериш удобна кола.

Още същия ден Пал отиде в Тифлис, откъдето купи една доста хубава кола, на която туриха меки покривки, качиха Елисавета и се отправиха за Петербург.

По пътя Пал каза на Бакунин, че смята да заведе сестра си в бащината си къща. Баща му ще се смили и ще я прибере.

— И аз мисля, че ще я прибере — каза Бакунин, — особено като я види в какво положение е. Да я заведем при Петровна, която ще я гледа като очите си, както се грижеше за майката на Бояновски.

След няколко дена те стигнаха до една гора близо до Москва. Колата вървеше бавно, от двете страни яздеха Бакунин и Пал с наведени глави. Изведнъж Пал се спря.

— Стой, Бакунин, като че видях човешка глава в гората!

И наистина, в гората се показа един добре въоръжен човек.

— Кой си ти? — извика Бакунин, като насочи към него револвера си.

— Не си нравете този труд — извика непознатият, — дайте си кесиите, защото вижте: още 40 души, въоръжени като мене.

— А колко искаш от нас? — попита Бакунин, като застана в отбранително положение.