Мъртвите сибирски полета

— Боже, Боже, ти виждаш как собственият ми баща несправедливо ме обвинява — каза Хуго, като събра молитвено длани. — И ти си свидетел, Елисавета, когато баща и син се срещнат някога на онзи свят.

— Татко, не бива това да е последната ти дума. Кажи на брат ми да влезе.

Фридрих Пал не отвърна нищо. Той гледаше тъпо пред себе си, като че всичката му кръв бе нахлула в главата.

— Шарлатанин! — викаше той несъзнателно, като почна да залита към канапето и да трепери. Лицето му посиня.

— Татко, какво ти е? — извика Елисавета и коленичи пред баща си.

Старецът само кашляше.

— Бързай, Хуго! Изглежда, че баща ни получи удар. Гледай колко бавно диша, веднага изпрати за лекар!

Хуго се доближи до него.

— Отче, нима не искаш да ме чуеш?

Фридрих се изправи полека.

— Да си проклет! — извика той.

— Той ме прокле на смъртния си час — каза Хуго, като падна на колене пред баща си.

Събитието разбуди целия замък. Всички изтичаха към стаята на умиращия. Наталия дойде първа. Като видя стареца почти вдървен, тя не можа да се сдържи да не заплаче.

— На помощ, помогнете! — викаше тя. — Не виждате ли, че той иска да каже нещо, вижте как си движи устните!

Наталия вдиша внимателно главата му и приближи ухото си до устните му, за да чуе последното желание на добродетеля си.

— Моето завещание — шепнеше старецът — искам… искам… трябва… трябва да се уни… що…

Фридрих Пал не можа да изговори последната сричка. Той се пресели във вечността.

— Почина — каза Наталия.

— Почина, да, почина татко — каза Елисавета.

— Той почина, като ме прокле в последния си час — повтори тъжно Хуго.

— Почивай спокойно, Фридрих Пал — каза набожно старият слуга, като затвори очите на своя господар. — Нека Бог се смили над тебе и те възнагради за добрите ти дела.

Хуго бе застанал неподвижен до умрелия си баща, като държеше ръката му в своята.

— Татко, ако сега се съживеше, ти щеше да отречеш клетвата си, в това съм уверен! Нима не ще продумаш вече? Твоята клетва ще ме преследва през целия ми живот. Аз съм уверен, че тя ще се изпълни през моя живот. Сестро — обърна се той към сестра си, — аз не ще живея вече в Европа.

— Ти искаш да ни оставиш? — каза Елисавета, като го улови за ръката.

— Остави ме, сестро, ще се опитам в Америка да забравя мъката си. Какво ще мога да сторя тука, когато полицията знае, че съм нихилист и ще ме преследва? Аз не бива да се моля над гроба на баща ни. Още утре, сестро, ще отпътувам и ще напусна Европа, като се простя с приятелите си.

— Замини тогава, братко — каза Елисавета, като целуна ръката на Хуго. — Нека Бог те придружава навсякъде и нека ти помогне да забравиш проклятието на баща ни.

Пристигането на лекаря, който констатира смъртта на Фридрих Пал, прекъсна разговора им.

Фридрих стоя три дни непогребан. В това време близките му се прощаваха с него. Всички съпроводиха мъртвия до вечното му жилище. Там още веднъж се помолиха за успокоение душата на добродетели си и си отидоха.

Последни останаха Хуго и Елисавета.

Хуго целуна за сетен път кръста на баща си, после се обърна към сестра си и каза:

— Аз отивам, сестро, и при раздялата ще ти кажа, че ти трябва да възпитаваш Владимир така, както ти поръча Михаил Бакунин. Нека стане нихилист, като най-добрите хора на Русия.

Това бяха последните думи на Хуго, които той каза на сестра си. След това Хуго изчезна.

За Елисавета настанаха тъжни дни. Тя беше лишена от всякакви развлечения и удоволствия.

Четири седмици по-късно една каляска спря пред замъка и старият нотариус излезе от нея. Слугите съобщиха за пристигането му и Елисавета го прие.

— Заставен съм да ви съобщя нещо неприятно. Вчера в Рига се отвори завещанието на баща ви. Оказа се, че той е завещал имота си за благотворителни цели. Освен Наталия Кардова, никой няма право да вземе нито стотинка. Затова вие трябва да напуснете бащината си къща. От това и аз съм огорчен, защото съм стар приятел на баща ви.

Елисавета замислена гледаше пред себе си.

— Не скърбя, че се лишавам от пари, но скърбя, че ще трябва да напусна къщата, където за пръв път видях светлина. Моят син ще трябва да работи, но той не трябва да забравя, че е от фамилията Пал. Единствената ми утеха и надежда е той.

— Бащата лиши децата си от наследство и ги изпъди от къщата си.

— Но в последния си час той поиска да унищожи завещанието — каза Наталия, която до това време стоеше неподвижна, с наведени очи. — Аз бях там и мога да свидетелствувам какво съм чула и видяла със собствените си очи и уши. Той искаше да замине за Рига, за да унищожи завещанието.

— Смятате ли, че съдът може да унищожи завещанието?

— Няма ли начин, по който може да се унищожи завещание?

— Може да се повдигне процес срещу баща ви, който е завещал онова, което майка ви му е донесла.

— Не — каза Елисавета, — дъщерята на един Фридрих Пал не може да повдига такъв процес. Завещанието е последната воля на баща ми и трябва да се зачита.

— Вие сте истинска дъщеря на рода Пал. Ако баща ви беше жив, щеше да се гордее с такава благородна дъщеря.