Мъртвите сибирски полета

— Но тя няма да отхвърли молбата на сестра си Наталия. Аз съм наследница на къщата и на полския имот. Приходът от тоя имот ще бъде достатъчен, за да се прехранваме тримата.

— Ти си благородна, Наталия, но дъщерята на един Пал не може да приема милостиня.

— Вашето отказване е много възвишена постъпка, но при положението, в което се намирате, не бива да отхвърляте това предложение. Истината е, че баща ви е искал да унищожи завещанието, но не е успял. Ако вие приемете предложението на госпожицата, значи ще удовлетворите последното му желание.

Елисавета клатеше глава отрицателно.

— Аз не мога да приема такова нещо, по ще ви помоля да ми направите една услуга като приятел на баща ми. Моля ви да ми покажете някоя търговска къща, където ще мога да работя като книговодител.

— Аз скоро ще ви намеря такова място — с учудване каза нотариусът и си отиде.

На следващия ден Елисавета отпътува за Рига, въпреки увещанията и молбите на Наталия. Тя намери стария нотариус, който я прие твърде любезно. Той беше се погрижил за място при фирмата „Еферсон и сие“ — английска търговска къща.

— Как да ви благодаря за това? — каза Елисавета.

— Няма нужда от благодарности. Аз съм доволен, че успях да ви настаня и да удовлетворя желанието ви. Ако пък имате нужда от пари, мога да ви дам.

— Приемам предложението ви, защото вярвам, че скоро ще мога да ви се издължа.

Старият Котар даде 100 рубли на Елисавета. Тя отпътува за Петербург.

„Сега ми предстои голяма, трудна задача: възпитанието на Владимир е в моите ръце. Аз ще го възпитавам да обича майка си, а да мрази този, който я опропасти.“

XCVI. СЛЕД СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ

Изтекоха вече 17 години. За това време Петербург се бе много променил. Петербург се беше разширил и около бреговете на Нева се издигаха големи постройки.

Александър беше непрекъснато застрашен, но и заточеници постоянно се изпращаха в Сибир.

Полицията не преставаше да върлува и да върши нечути арести, произволи и престъпления. Ашинов беше царски фаворит. Той живееше във великолепна къща и си имаше втора жена, за която се приказваха разни неща. Говореше се, че била жена на някой си Андрей Ягодкин, че преди да стане жена на Ягодкин, живеела в мизерия и че Ягодкин необяснимо как е изчезнал от Петербург.

След изчезването на Ягодкин тя останала в Петербург и въпреки че нямала пари, останала да живее в една прекрасна къща, където всяка вечер се събирало отбрано общество.

След това се пръсна слух, че директорът на полицията се влюбил в младата вдовица, за която се оженил. По такъв начин миналото на Франциска се заличаваше. И наистина Ашинов не се излъга в избора си. Тя беше тъй изкусна в уреждането на балове, концерти и вечеринки, че Ашинов не можеше да намери от нея по-добра.

Къщата на Ягодкин, където ще трябва да надзърнем, беше все така величествена, както и преди, макар че в нея живееха други стопани. Тя беше вече в ръцете на друга богата банкерска къща — „Еферсон и Съдружие“.

Предприемчивият англичанин Еферсон успя да пристигне навреме и да спаси онова, което можеше да се спаси: да откупи зданието и да поеме всички сделки, които Ягодкин беше сключил с държавата.

Днес Еферсон беше на почивка и четеше вестници.

„Трябва да поговоря с нея — помисли си той. — Може би ще успея да я придумам да остане при мене. Но не вярвам, такава жена не изменя решението си.“

Той позвъни и поръча да кажат на госпожа Рошинска да дойде.

След няколко минути една жена на около 40 години застана пред Еферсон. Тя бе облечена в хубава, но семпла рокля. Прошарената й коса бе завързана с една кордела, която бе промушена отзад с една игла като стрела.

Лицето на тази жена показваше, че тя е била красива. Очите й бяха много живи и красиви. Тя беше бледа, но въпреки това лицето й излъчваше благост и доброта. Тази жена бе Рошинска, а в действителност Елисавета Пал.

Еферсон се доближи до нея и много любезно й се поклони.

— Вие сте ме викали — каза госпожа Рошинска.

— Да — отвърна Еферсон. — Надявам се, че не ви обезпокоиха в работата ви.

— На услугите ви съм, господин Еферсон — каза кротко Рошинска.

— Моля ви, седнете — каза Еферсон, после започна да прелиства една книга. — Днес получих писмо от вас, което ме много изненада и в същото време наскърби. Вие ми пишете, че не желаете да останете за по-дълго при мене и затова ме молите да ви освободя от длъжност. Ще дръзна да ви попитам за причините, понеже толкова години сме работили заедно. Винаги сте ми били дясната ръка и ви казвам истината, че всякога съм бил доволен от вас. Това съм признавал винаги и се надявам, че никой не ви е с нищо обидил.

— Напротив, аз съм била винаги благодарна за отношението ви към мен, обаче въпреки това съм принудена по важни причини да напусна вашата къща.

— Трябва тогава да има някоя причина, госпожа Рошинска, която ви заставя да сторите това. Осмелявам се да ви помоля да ми я кажете.

— Щом настоявате, аз съм готова да изпълня желанието ви. Вие знаете, господин Еферсон, че имам син.