Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Мъртвите сибирски полета

Пишеше й, че в лекомислието си бе дал честната си дума за нещо, което не е в състояние да изпълни, затова предпочита да умре, отколкото да живее.

После написа едно писмо до Наталия, добрата приятелка на майка му, след това отвори едно чекмедже, откъдето извади револвера си и внимателно го напълни.

„Този, който веднъж загуби честта си, той изгубва всичко“ — каза си той, като се доближи до огледалото.

Това е лошото на младите, че те криво схващат идеята за чест. Хиляди хора свършват живота си така, ръководени от това разбиране за чест. Те извършват по-голям грях — самоубийство. За да живее без чест, човек трябва да има по-голям кураж, отколкото с едно мръдване на пръста да унищожи живота си. Този, който живее, има надежда да поправи грешката си, а който умре — никога!

— Сега — кураж! — извика Владимир, като вдигна револвера към устата си.

Той погледна още веднъж портрета на майка си, който бе закачен под огледалото. И тъкмо когато щеше да дръпне спусъка, той чу, че някой звъни. Владимир остави револвера и се отправи към вратата, която водеше към коридора.

Навярно този човек, който звънеше, бе изпратен от Провидението, за да го избави от дадената дума.

Владимир отвори вратата и на нея се показа един добре облечен господин, който запита за Владимир Рошински.

— Това съм аз — каза Владимир.

— Искам да поговоря с вас. Ще ми позволите ли да вляза за минутка? Позволете ми да се представя: аз съм касиерът на търговско-индустриалната банка Пориков.

Владимир гледаше зачуден непознатия.

— Вие сте Владимир Рошински?

Владимир се поклони.

— Ще ме простите, че два пъти попитах за името ви, понеже ми е заповядано да се уверя точно в името. Трябва нещо да ви предам.

— Да ми предадете нещо?

— Да, така е, само ще ми позволите да ги преброя пред вас.

Непознатият извади портфейл и даде на Владимир 10 банкноти по 1000 рубли.

Владимир гледаше учуден как непознатият остави банкнотите на масата.

— Почакайте, господине! Вие имате грешка и аз не искам да използувам грешката ви. Мислите ли, че тия 10 000 рубли са за мене?

— За вас са, разбира се.

— Изглежда, че сте сбъркали адреса. Аз съм поручик Рошински, син на една вдовица, и служа в гвардейския батальон.

— Вие сте на 24 години и вашата майка е родом от Рига — каза непознатият.

— Така е — отвърна Владимир, като се чудеше откъде този непознат човек знае фамилията му.

— Щом е така, аз съм на прав път, господин поручик. Тези 10 000 рубли, които са на масата, са ваша собственост.

— Аз още настоявам, че имате грешка — каза Владимир, — помислете още малко.

— Ваши са — отвърна касиерът. — Ще ви помоля само да ми дадете разписка за получаването на тази сума.

— Който и да сте, господине — каза Владимир и стисна ръката на непознатия, — не се шегувайте с мене, понеже това не може да е истина, а само игра, защото аз нямам някой богат познат, който да ми праща пари. Моята майка е бедна и няма толкова пари.

— Въпреки това тези пари са оставени на касата за вас. На мене е заповядано да ви предам парите веднага. Още имам да ви съобщя, че ще получавате всеки месец от същата банка по 10 000 рубли. Така е. Мисля, че тези пари са от прадядо ви!

— Ако е истина, господине, че тези пари са мои, то ще ви помоля да ми кажете кой ми ги изпраща.

— Това не ще мога да ви кажа, тъй като аз сам не зная.

След това банковият чиновник си взе шапката и тръгна да си отива. Преди да излезе, той се обърна и каза:

— Без малко щях да забравя: директорът на нашата банка ме задължи да ви кажа, че ако 10 000 рубли не са достатъчни, обърнете се към нашата банка, която винаги ще ви услужи.

Преди Владимир да се опомни от изненадата, чиновникът си бе отишъл.

Владимир гледаше неподвижно оставените на масата пари, като че не знаеше как да ги употреби. После той се размисли кой би могъл да бъде този човек, който му пращаше толкова пари.

„Що ли се мъча да узная? — каза си най-после той. — Това не е моят баща и никой друг. Майка ми никога не ми е казвала, че той е жив, обаче от думите й разбрах, че е жив. Той е човек много богат, това ми е казвала майка ми. Като мой баща е длъжен да ми помага. Може би той е далеч. Навярно като се е научил, че съм офицер, ми е изпратил пари. Аз открих тайната! Ще трябва да пиша за това на майка си, но не — не бива. Това може да я разчувствува и може да й причини мъка. Навярно моят баща е сгрешил с нещо пред майка ми и сега иска да си изкупи грешката, като ми изпраща пари. Не е права майка ми, като не иска да ми каже кой е моят баща. Важното е сега, че имам пари, с които най-добре ще е да си платя дълга и с това да спася честта си.

Той сега е в клуба. Аз ще отида там и ще захвърля парите пред краката му. Така другарите ми ще разберат как ме е приел в дома си. От това може да произлезе и дуел, обаче аз не се плаша. Аз съм по-добър стрелец от него. Мисля, че той е страхливец, когато се касае за живота му.“

Владимир сложи парите в джоба си, опаса сабята и се запъти към военния клуб.