Мъжагите не танцуват

— Когато си наркоченге, придобиваш професионални черти — спокойно се обади баща ми. — Това не може да се скрие.

— Разправях им аз на тия вмирисани рибешки глави, които ме назначиха, че и на щатски гвардеец да се правя, нищо няма да стане, ама това беше капан. Португалците са глупави и големи инати във всичко, освен в едно. Не можеш да им сервираш такива лайна! Изпълняваш длъжността началник на полицията! — Ако имаше под ръка плювалник, той щеше да се изхрачи в него. — Да-а, махам се — заяви той, — но ти, Мадън, недей да викаш ура. — Той се оригна и рече „Извинявай“ на баща ми за грубата постъпка, след това стана навъсен. — Шефът ми е един бивш морски пехотинец — каза той. — Можете ли да си представите, една зелена барета йерархично да е под някакъв си морски пехотинец? Това е все едно да сложиш една пържола на огъня, а тиганът да е върху пържолата.

На баща ми това му се видя смешно. Може и да се беше разсмял, за да повдигне настроението на всички, но наистина му бе станало забавно.

— За едно съжалявам, Мадън — каза Риджънси, — че никога не седнахме да си поприказваме малко за нашите възгледи за живота. Щеше да ни е от полза да разберем какви лайна сме.

— Ама ти сега почти си се докарал дотам — казах аз.

— Никога. Ти знаеш ли аз колко мога да изпия? Кажи му, Дъги.

— Той твърди, че бил преполовил две пети от възможностите си — рече баща ми.

— Ако сложиш и едно ирландче в чашата ми, и него ще го погълна. Аз успявам да изгоря алкохола преди той да ми подейства.

— Доста нещо трябва да изгориш — казах аз.

— Възгледи за живота — рече той. — Ще ти дам един пример. Ти ме мислиш за едно недодялано, неграмотно копеле. Е, да, такъв съм и се гордея с това. А знаеш ли защо? Ченгето е човешко същество, родено тъпо и отгледано да бъде тъпо. Но то иска да бъде умно. А, знаеш ли защо? Такава е волята на Бога. Всеки път, когато едно тъпо копеле малко поумнее, това е удар за Дявола.

— Аз винаги съм смятал — казах, — че човек става ченге, за да се скрие от престъпната си склонност.

Тази реплика беше твърде гъзарска и нахакана за случая. Дадох си сметка за това, още щом я отроних от устните си.

— Да ти го начукам! — отговори Риджънси.

— Ей… — реагирах аз.

— Да ти го начукам. Аз се опитвам да ти говоря философски, а ти се заяждаш.

— Втори път го казваш — рекох аз и вдигнах пръст.

Той се готвеше пак да го каже и се спря. Устата на баща ми обаче остана здраво стисната. Не беше доволен от мен. Разбрах къде е неудобството, че той е тук. Риджънси не се раздвояваше като мен. Ако бях сам с Алвин, хич не би ми пукало, дори цяла нощ да повтаря: „Да ти го начукам!“.

— Каква е силата на една мръсна душа? — попита Риджънси.

— Кажи ми — помолих аз.

— Ти вярваш ли в кармата?

— Да — отговорих, — почти през цялото време.

— Аз също — каза той. Пресегна се и ми стисна ръката. За миг, стори ми се, той се поколеба дали да не ми строши пръстите, след което прояви милост и ме пусна. — Аз също — повтори. — Това е азиатска идея, но, дявол да го вземе, по време на война има кръстосано оплождане, нали? Трябва да има. През цялата тази сеч. Най-малкото, за да сложим две нови карти в тестето, нали?

— Каква е логиката ти?

— Имам логика — отговори той. — Мощна като таран. Ако толкова много хора загинат без нужда в една война, толкова много невинни американски момчета — той вдигна ръка, за да спре възражението ми, — а също и толкова много невинни виетнамци, съгласен съм с теб, въпросът става: Какво е тяхното обезщетение? Какво е тяхното обезщетение в цялостен план на нещата?

— Кармата — отговори баща ми, нанасяйки му внезапен удар. Ако баща ми не знаеше как да се справи с един пиян, кой ли друг би могъл да знае?

— Точно така. Кармата — каза Риджънси. — Нали разбирате, аз не съм обикновено ченге.

— Ами какво си? — попитах аз. — Светска пеперудка ли?

На баща ми тоя лаф изглежда му хареса. Разсмяхме се и тримата, Риджънси най-слабо.

— Посредственото ченге гепва дребни престъпници — заяви той. — Не и аз. Аз ги уважавам.

— За какво? — попита баща ми.

— За това, че са имали дързостта да се родят. Разсъждавай върху моя довод: само си помисли. Силата на една скапана долна душица е в това, че без значение колко е мръсна, тя е успяла да се прероди. Намери обяснение на това.

— Ами педитата, които се прераждат? — попитах аз.

Изработих го с това. Предубежденията му трябваше да отстъпят пред логиката му.

— И те също — отговори той, но доводът му вече не го вълнуваше. — Та така — заяви той, загледан в чашата си, — реших да си дам оставката. Всъщност вече го направих. Оставих им бележка. Вземам си дълга отпуска по лични причини. Ще я прочетат и ще я пратят на морския пехотинец във Вашингтон. На онова мрънкало, шефа ми. Това мрънкало са го взели и са го прекарали през един компютър. И сега мисли само на БЕЙСИК! Какво мислите, че ще рече той?

— Ще рече, че личните ти причини означават, че имаш психологически причини — отговорих аз.

— Тъй вярно, мамка му. Да й го навра на моралната му жена, ще река пък аз.

— Кога ще заминеш?

— Довечера, утре, следващата седмица.

— А защо не точно тази вечер?