Мъжагите не танцуват

— Уордли! — Бях двойно втрещен. Едно, че беше толкова напълнял — последния път, когато го видях в съда за бракоразводни дела, беше слаб и строен — и второ, че се срещахме на тази плажна ивица при Саут Уелфлийт, където не бях идвал от пет години.

Уордли се наведе и протегна ръка в посоката, където седях.

— Тим — рече той, — ти си едно истинско копеле и постъпи като такова, но искам да знаеш, че аз не храня лоши чувства към никого. Животът, както постоянно ни поучават приятелите, е твърде къс за това.

Аз стиснах ръката му. След като имаше желание, не виждах как бих могъл да му откажа. В края на краищата неговата жена ме бе срещнала, както бях останал без пукната пара в един бар в Тампа — виждаше ме за пръв път след близо пет години — и ме бе наела за шофьор, бе ме завела в леглото си под носа му, като по този начин беше подновила романтичните изгледи за връзка, които бяхме установили при първата си нощ в Северна Каролина, а после ме беше насърчавала до един момент, в който аз определено се опитвах да измисля безпогрешен начин да го убия. След като това не успя да даде резултат, аз определено дадох показания против него на бракоразводното дело, като застанах зад банката и се заклех — част от показанията ми действително бяха верни — че той ме е помолил да дам показания срещу нея за една доста прилична сума. Бях добавил още, че той беше предложил да заведа Пати Ларейн в една къща в Кий Уест, в която се бе подготвил да нахлуе внезапно с един детектив и с фотограф. Това не беше съвсем вярно. Той само бе размишлявал на глас за такъв вариант. Казах също, че ме е помолил да я прелъстя с цел да свидетелствам в негова полза. Лъжесвидетелствата ми имаха успех. Възможно е моите показания да бяха помогнали на Пати Ларейн по-малко от адвоката й с неговите видео тренировки. Юридическата артилерия на Уордли несъмнено ме бе определила като свидетел номер едно и бе хвърлила максимум усилия да ме обрисува като бивш затворник и бродяга от плажовете. Бяха, както и трябваше да се очаква, доста злобни, но нима аз можех да бъда дори донякъде с чиста съвест след ролята, която бях изиграл? По време на онова ми изпълнение като шофьор в дома му Уордли се бе отнасял с мен като със съученик от Ексетър, на когото не му е провървяло. Не по този начин трябваше да му се отплатя.

— Да — каза той, — чувствах се засегнат известно време, но Мийкс винаги ми е говорил: „Уордли, очиствай се безжалостно от самосъжалението. Нашето семейство не може да си позволи точно такива емоции“. Надявам се, че Мийкс сега го топят в най-проклетите казани, но това е без значение. Човек трябва да се вслушва в съветите, независимо от това откъде ги получава.

Гласът му беше адски неприятен. Само след минутка ще ви го опиша, но сега-засега над мен беше надвиснала физиономията му. Както и мнозина други непохватни хора и той имаше навика, когато говори с някой, който седи, да се навежда с чупка в кръста и да навира муцуната си във въздушното пространство около лицето му и така постоянно да го притеснява, че ще бъде напръскан от росата на патрицианските му слюнки. С огряно от слънцето лице той приличаше — особено от такова късо разстояние — на разплескана овесена каша. Външно той би изглеждал като малоумен, ако не беше толкова спретнат, защото рядката му тъмна коса беше права, а лицето му, само по себе си, бе глупаво, лишено от здрав вид и свъсено, но очите му будеха тревога. Те бяха изпълнени с блясък и притежаваха странната способност да се ококорват и в тях да пламват огънчета при някоя случайна забележка, сякаш дяволът внезапно е излязъл на пътя му и е вдигнал ръка за автостоп.

И тъй, очите му се опитваха с всички средства да ви обсебят, като ви гледаха втренчено в лицето, сякаш сте първата жива душа, макар и далечно подобна на неговата, която той е срещнал.

И накрая — гласът му. Баща ми би го ненавиждал. Господ явно използваше гласа на Уордли, за да демонстрира своето благоприличие. Всичко, което липсваше на Уордли, във всяко отношение се компенсираше от дифтонгите му. Някой сноб би се разтопил пред тези дифтонги.

Причината да отделя известно време за описанието на стария ми съученик беше, че все още бях в шок. Аз от дълго време вярвах в големите възможности на съвпадението; нещо повече, бях стигнал дотам да вярвам, че човек винаги трябва да го очаква, когато се случват някакви необичайни или пагубни събития — ексцентрична, но убедителна теория, която се надявам да мога да обясня. Че Уордли обаче ще вземе да се появи сега тук, на този плаж — е, добре, но бих бил по-щастлив, ако най-напред се намереше рационално обяснение.

— Невероятно е, че ти си тук — казах против волята си.

Той кимна и каза:

— Аз дълбоко вярвам в случайните срещи. Ако имах светица покровителка, името й щеше да бъде Щастлива случайност.

— Ти май се радваш, че ме виждаш?

Той се замисли с поглед, втренчен в мен.

— Знаеш ли — рече, — като се преценят всички съображения, мисля, че да.

— Уордли, ти имаш добро сърце. Моля те, седни.