Мъжагите не танцуват

— Просто няма да ми повярваш. Искам тя да погледне убиеца си в очите и да не разбере какво става. Не искам да бъда последното, което тя ще види, докато е още жива, и да си рече: „Е, да, Уордли ме напада, за да си го върне“. Това е прекалено лесно. Би й осигурило спокойствие. Ще знае кого да преследва веднага щом си изнесе партакешите на оня свят. А не е трудно да ме намери. Повярвай ми, искам тя да умре в състояние на пълно объркване. „Как можа Тим да го стори — ще се пита. — Нима съм го подценила?“

— Ти си невероятен.

— Ами да — рече той, — знаех си, че няма да ме разбереш. Но това е и почти невъзможно, като се има предвид бездната между твоя и моя произход.

Той се бе извърнал към мен достатъчно, за да може отново погледът му да среща очите ми. Отгоре на всичко и дъхът му не беше кой знае колко благоуханен.

— Но ако я размажеш със сделката за имота — казах аз, — тя ще разбере, че ти си го връщаш.

— Е, да, ще разбере. Искам това. Искам всичките ми живи врагове да видят изражението ми. Желая те да знаят всеки път когато си поемат дъх, че, да, да, Уордли им е сторил това. Смъртта е нещо различно. Трябва да ги пратиш на оня свят объркани, твърдя аз.

Не бих бил особено склонен да приема думите му сериозно, ако в затвора той не беше организирал убийството на един, който го заплашваше. Присъствах, когато договаряше услугата с убиеца, и гласът му не бе звучал много по-различно от сега. Другите затворници му се присмиваха, но не в очите.

— Разкажи ми за тази сделка с имота — казах аз.

— Не съм убеден, че трябва да ти кажа, след като и аз, и жена ти сме хвърлили око на един и същи имот. Човек не знае кога Пати Ларейн може да се върне и да те вземе в прегръдките си.

— Да — съгласих се — бих могъл да се окажа слабото място. — И се запитах как ли Пати ще ми смърди на изпълняващия длъжността шеф на полицията Риджънси.

— Не би трябвало да ти казвам. — Той помълча, после продължи: — Но понеже така ми е хрумнало, ще ти кажа.

Нямаше как сега да не се взирам в отвратителните му едри изпитателни очи.

— Не искам да дразня чувствата ти, Тим, но не съм убеден, че ти наистина разбираш Пати Ларейн. Тя се преструва, че изобщо не я интересува какво мисли за нея светът, но аз ще ти кажа, че в действителност тя е материалът, от който са направени най-прочутите флагмански кораби на света. Работата е там, че тя просто е прекалено горда да си даде труд да се изкачи по стъпалата на ежедневието. Затова се преструва, че нищо не я засяга.

Аз се бях замислил за онзи първи купон, на който бях завел Пати Ларейн, когато пристигнахме преди пет години в Провинстаун. Неколцина мои приятели бяха донесли мехове с вино на дюните, където щеше да е увеселението, а жените бяха дали своя дял с марихуана, „злато от Акапулко“, ямайска „екстра“ и дори няколко тайландски дози. Раздувахме на лунна светлина. Пати направо нервничеше, преди купонът да бе започнал — по-късно разбрах, че винаги нервничи, преди да отиде на купон, което сигурно е трудно да се проумее, като се има предвид колко добре самата тя ги организираше, но нали както разправят, и Дилан Томас повръщал винаги преди да излезе пред публиката, за да изнесе незабравим поетичен рецитал. Така и Пати направи страхотни изпълнения на този пръв купон и някъде към края дори се беше сгънала в кръста и бе надула фанфара си, мушнат между краката й. Да, тя бе станала душата на оня купон и на много други след това.

Въпреки всичко разбирах какво имаше предвид Уордли. Тя се раздаваше толкова много срещу почти нищо. Често у нея долавях тъжните нотки на талантлив художник, на когото се налага да оцветява пепелници за коледни подаръци. Затова не игнорирах казаното от него; нещо повече, замислих се дали не беше прав. Напоследък раздразнителността й от живота в Провинстаун бе нараснала значително.

— Тайната на Пати Ларейн — продължи Уордли — е, че тя се смята за грешница. За пропаднала безнадеждно. Безвъзвратно. А какво може да направи едно момиче след всичко това?

— Да се пропие до смърт.

— Само ако е глупачка. Аз бих казал, че за Пати Ларейн практическият отговор е — да сътвори грандиозни дела, посветени на дявола.

Той замълча знаменателно, сякаш за да даде възможност необозримият смисъл на тези думи да проникне в съзнанието ми.

— Аз я държах под око — каза Уордли. — Много малко от това, което тя е правила през последните пет години, е останало неизвестно за мен.

— Имаш приятели в града ли?

Той направи жест с ръце.

Естествено, че имаше. След като половината от зимното население разчиташе на социални помощи, едва ли му се налагаше да плаща кой знае колко за информация.

— Поддържам връзки — отговори той — с комисионери в сделките с недвижими имоти. Витая из този край на Кейп Код, както аз си знам. Провинстаун ми прави силно впечатление. Това е най-привлекателното рибарско селище на Източното крайбрежие и ако не бяха португалците, благословени да са, отдавна да е съсипано.

— Да не би да искаш да кажеш, че Пати Ларейн е решила да се занимава с недвижима собственост?