Мъжагите не танцуват

— Съвсем не. Тя иска да направи голям удар. Хвърлила е око на една невероятна къща на хълма в Уест Енд.

— Мисля, че знам за коя къща говориш.

— Разбира се, не знаеш. А може ли аз да не знам! Онези хора, дето сте се черпили с тях в „Алеята на вдовицата“, бяха мои пълномощници. Те възнамеряваха на следващия ден да отидат в кантората на посредника, за да вземат къщата, в която ти така любезно си ме настанил. — Той свирна с уста. — Провинстаун наистина е обитаван от привидения. Как иначе би могло да ти хрумне моето име, когато си разговарял с тях.

— Това е удивително.

— Това е направо кошмарно.

Кимнах. Скалпът ми беше нащрек. Пати Ларейн ли даваше тон на оркестъра в Адския град? Като надуваше фанфара си към луната?

— Сега ясно ли ти е — попита Уордли, — че клетият Лони Пангборн още същата вечер е станал от масата посред вечерята си с неговата руса ексцентричка и ми се е обадил по телефона? Той беше почти убеден, че аз водя двойна игра. Как би могъл, попита ме той, да запази анонимността на купувача, след като моето име се разгласявало?

— Е, пиши му една точка — рекох аз.

— Винаги става така с идеалните планове — каза Уордли. — Колкото е по-добър планът, толкова по-сигурен можеш да бъдеш, че нещо непредвидено ще се появи и ще обърка работата. Някой ден ще ти разкажа истинската история за това как беше убит Джак Кенеди. Трябвало е да не го улучат! Страхотна серия случайности! ЦРУ по онова време не знаеше каква е разликата между анус и апетит.

— Значи ти искаш да купиш имота, за да попречиш на Пати Ларейн да го вземе?

— Точно така.

— И какво ще направиш с него?

— Ще си доставя огромното удоволствие да наема някой пазач, който да охранява безлюдните му красоти. Целта е да натъпкам със суха гнилоч до едно всичките отверстия на Пати Ларейн и тази гнилоч да ги разложи.

— А какво по-добро би могла да направи тя, ако го вземе?

Той вдигна бялата си тлъста ръка.

— Това е само моя хипотеза.

— Добре.

— Нюпорт си е Нюпорт и няма какво повече да се прави с него Мартас Винярд и Нантъкет не са нищо повече от недвижими имоти. И единият, и другият Хамптън са в бедствено състояние! Ле Фрак Сити е по-привлекателен само в неделя.

— Провинстаун е още по-голяма лудница от всички тях.

— Да, през лятото тук е отчайващо, но пък така е и на всички други места по Източното крайбрежие. Работата е там, че Провинстаун има красива природа. В останалите природата е боклук. А през есента, зимата и пролетта нищо не може да надмине малкия стар Провинстаун. Подозирам, че Пати Ларейн иска да отвори един малък луксозен хотел точно в това имение. Ако се направи както трябва, той би могъл само след няколко години да стане толкова елегантен, колкото не е нищо наоколо. През мъртвия сезон, след като веднъж е пуснат в експлоатация, той би могъл да ликвидира всичко друго. Смятам, че точно така мисли Пати. А ако има подходящи помощници, тя ще стане фантастична хотелиерка. Тим, не знам дали съм прав, или не, но знам това: тази къща й е легнала на сърцето. — Той въздъхна. — Сега, след като Лони сдаде багажа, а русокосата изчезна, трябва или бързо да намеря друг пълномощник, или да се появя лично. Това много ще вдигне цената.

Аз се разсмях.

— Убеди ме — казах. — Ти предпочиташ да прекараш Пати с този имот, вместо да я убиеш.

— Разбира се. — Той реши, че трябва да се разсмее заедно с мен.

Не знаех на какво да вярвам. Версията му звучеше неубедително.

Известно време двамата наблюдавахме вълните.

— Обожавах Пати Ларейн — каза той. — Не искам да вадя пешкир за сълзите си, но за известно време тя ме накара да се почувствам мъж. Винаги съм твърдял, че когато човек е бисексуален, не е зле да получава подкрепа и от двете страни.

Аз се усмихнах.

— А, не е никак смешно. Ще ти припомня, че през целия си живот съм се опитвал да възвърна правата си на собственост върху своя ректум.

— Сега отказал ли си се?

— Отговорът на този въпрос вече има значение само за мен.

— По времето, когато ти бях шофьор, Пати Ларейн често ми произнасяше тиради как трябва да те премахнем. Казваше, че нямало да настъпи покой, докато ти не си мъртъв. Че ако не те убием, ти със сигурност ще ни убиеш. Казваше, че навремето се познавала с разни злодеи, но ти си бил най-отмъстителният. Защото си разполагал, казваше тя, с толкова много време да кроиш планове и интриги.

— Ти вярваше ли й?

— Не, честно казано, не. Все си спомнях за онзи ден, когато и двамата ни изгониха от колежа.

— Затова ли не се опита да ме ликвидираш? Винаги съм се чудил. Защото, знаеш ли, аз не подозирах нищо. Винаги съм ти вярвал.

— Уордли, ти трябва да разбереш положението ми. Бях без пукната пара. Имах досие в полицията и не можех да започна работа като барман в никое по-добро заведение, а най-богатата жена, която някога съм познавал, се държеше така, сякаш беше луда по мен и ми обещаваше всички дроги, фиркане и играчки, които могат да се купят с пари. Аз доста сериозно се бях замислил как да те ликвидирам. Бях психясал. Но нямах сили да пусна водата, за да измия това огромно лайно. Знаеш ли защо?

— Естествено, че не. Това те питам.