Мъжагите не танцуват

Вече се бях отърсил от паниката. Мисълта да вървя пеш шест километра до вкъщи само с тази осакатена случайна среща за спътник ми даде кураж да си опитам шанса.

— Нямам представа какво се опитваш да докажеш — казах, — но за мен това няма значение. Нафирках се и отидох с колата да видя Харпо и го накарах да ми направи татуировка. Може Джесика да ми е казала, че истинското й име е Лоръл, но аз не помня.

— Тя беше ли с теб?

Трябваше да взема решение.

— Харпо твърди, че е била.

— А ти твърдиш, че не помниш?

— Не мога ясно да си спомня.

— Значи е възможно да си я пречукал и да си забравил?

— Това обвинение ли е?

— Да речем, че просто работя върху схемата на първия сценарий. И аз посвоему съм писател. — Той трудно се сдържаше. Буйният жребец цвилеше и пръхтеше.

— Не ми харесва начинът, по който ми говориш.

— Хей, друже — рече Риджънси, — те, майтапите, край си нямат, но я си дръпни задника от възглавницата ми. Аз още сега мога да те прибера на топло.

— За какво? Не е извършено престъпление. Дамата може би си пътува обратно за Санта Барбара. Сигурно не се готвиш да си развалиш досието с незаконен арест?

— Нека се изразя по-точно — каза той. — Мога да те прибера веднага като заподозрян в евентуалното убийство на Ленард Пангборн.

— Ти каза, че било самоубийство.

— Така смятах. Но съдебните лекари направиха своя оглед. Пристигнаха спешно от Бостън по наша молба. Те обичат да ги наричат специалисти по съдебна медицина, макар че аз лично съм им лепнал етикета „специалисти по сърдечна медицина“. — Той отново се разсмя на собствената си шега. — Те доста могат да ти объркат сърдечния ритъм с онова, което установяват.

— И какво установиха?

— Ще ти кажа. Много скоро това няма да е тайна. Пангборн може и да се е самоубил, но ако го е направил, кой е карал колата?

— Ти ми каза, че се е вмъкнал в багажника и е затворил капака над себе си, преди да стреля.

— Съсирената кръв на дъното на багажника е останала надиплена от движението, сякаш скоро след като е започнала да се съсирва, колата е била придвижена от мястото на произшествието до „Алеята на вдовицата“.

— Нямаше ли персоналът на ресторанта да чуе, ако колата се е върнала?

— Не, ако е било в три часа през нощта. Те не са там по това време. Виж какво, хайде да не спорим. Колата е била преместена. Диплите на кръвта го показват. — Той сви рамене. — Изводът, Мадън, е, че някой е придвижил тази кола обратно до „Алеята на вдовицата“, след като Лони се е самоубил.

— Би ли могло да е Джесика?

— Да, Лоръл Оукуд определено би могла да го направи. Искам да те попитам — ти изчука ли я?

— Мисля, че да.

Той подсвирна.

— Господи, каква бъркотия е в главата ти! Дори това ли не можеш да си спомниш?

— Повече ме притеснява мисълта, че го направих пред Лони Пангборн.

— Неприятно ми е, че цитирам едно негро, но Касиус Клей го е казал: „Не си толкова тъп, колкото изглеждаш“.

— Какво искаш да кажеш?

— Нека похвалата ми да не ти залепва в устата. — Той запали пура и изхвърли дима сякаш беше бангалорско торпедо, изстреляно срещу минни заграждения. — Мадън, ти току-що ми представи собствения си сценарий. Първа сцена: чукаш Джесика пред Лони. Втора: бършеш си кура и си тръгваш. Трета: Джесика утешава Лони. Четвърта: той започва да се окайва — „Ох, ние, педалите, не сме създадени за такава конкуренция“. Скрива се в багажника. Бум! Оставя й подарък — тялото си. Тези педерасти могат да бъдат злобни. А тя, тя е порядъчна пичка и не иска рекламен шум. Откарва колата до „Алеята на вдовицата“, оставя я там и си тръгва за вкъщи, за Санта Барбара. — Той поклати глава. — Всичко прекрасно би се вързало, ако: първо, можеш да установиш къде е спала тя през онази нощ, като ще те посъветвам предварително да си спестиш част от възнаграждението за адвокатите си, защото винаги би могъл да заявиш, че се е върнала в твоята къща и е спала, потънала в сълзи, на твоя диван. Освен ако не си й отстъпил леглото си. — Той отвори прозореца и изхвърли пурата. — Второ, тя трябва, когато се появи, да е жива и да потвърди версията ти. Трябва да се молиш тя да не се върне при нас като труп, намерен сред дюните или в горите.

— Ти доста си помислил върху всичко.

Надявал се бях да го жегна. Той само кимна.