Мъжагите не танцуват

— Той не е бил включен. Той се разяде. Ефект на натрупването. Да живея четиридесет и пет години без себеуважение.

— Ти си луд.

Той удари една голяма глътка от своя разреден с вода бърбън.

— Де да бях. Тогава нямаше да имам рак. Ще ти кажа, че съм проучвал този въпрос. Ако потърсиш, ще намериш неизвестни статистически данни. Шизофрениците, на които наистина им хлопа дъската, страдат от рак наполовина по-рядко, отколкото средният гражданин. Аз мисля така: или тялото ти полудява, или разсъдъкът ти. Ракът е лекарството за шизофренията. Шизофренията е лекарството за рака. Повечето хора не знаят колко важно е всичко това. Аз бях закърмен с него. И нямам оправдание.

Мълчах. Бях спрял да споря с него. Не беше лесно да се прецени какви последици можеше да имат думите му. Дали бях започнал да разбирам за пръв път защо топлотата, която той проявяваше към мен, винаги сякаш беше преминала през ледниково пространство? Сигурно някога съм бил семенце в тялото на Дъглас Мадън, но трябва да е било преди той сам да е ценял тялото си. Аз в известна степен бях дефектен. Във всичките ми стари рани би трябвало да кипи тревогата, която бе дълбоко погребана и усмирена от много време. Нищо чудно, че баща ми не изпитваше особена радост, че съм му син. Предусещах как след години — ако съм жив — споменът за този разговор може би ще ме разтърси от гняв.

Но въпреки всичко аз изпитвах състрадание към баща си. Отвратително състрадание. Той беше помрачил за дълго благоразположението ми към него.

А после усетих огромен, всепоглъщащ страх. Защото сега пак ми се струваше възможно да съм убил две жени. Колко пъти през последните няколко години бях на ръба да пребия Пати Ларейн със собствените си ръце? И всеки път, когато бях възпирал порива си, нима у мен не се бе загнездвало здраво чувството за настъпваща болест? Да, също като баща ми и аз бях живял в една сурова среда. Припомних си пак подтика, който ме бе накарал да се изкача на колоната. Това ли е била нощта, когато съм се надявал да предотвратя включването на първия прекъсвач?

Тогава разбрах, че искам да споделя тайната си с Големия Мак. Трябваше да говоря за двете убийства и за пластмасовите торбички във влажната изба на къщата. Не можех повече да се сдържам. Ала не можех и да се заставя да говоря направо. Вместо това едва ли не боязливо се прокраднах към темата.

— Ти доколко вярваш — попитах го — в предопределеността?

— А-а, да де — отговори той, — ама в каква предопределеност? — Смяната на темата го зарадва. Дългите години на работа в бара бяха направили баща ми човек, посветен да живее сред въпроси с обхват, стигащ до райските порти.

— Футболните прогнози — казах. — Може ли Бог да избере отбора, който ще спечели?

Очевидно това беше въпрос, който дълго бе занимавал Дъги. В очите му се появи издайническо пламъче, сигнал за това, че размисля дали да разкрие цялата си информация. След което той кимна:

— Мисля, че ако Бог залага на прогнозите, ще спечели при осемдесет процента от случаите.

— Как изчисляваш тази цифра?

— Ами, да речем, че вечерта преди играта той мине през местата, където футболистите спят, и направи преценката си. „Питсбърг“ са готови за тази игра, казва си той, а „Джетс“ са се изпокарали. И решава, че „Питсбърг“ заслужават много повече от три точки. Затова залага на тях. Според мен той се оказва прав при четири от пет случая.

— Но защо при четири от пет?

— Защото футболът — зловещо заяви баща ми — понякога прави странни подскоци. Не е практично да се дава повече от четири на пет. Това е напълно достатъчно. Ако той иска да отчете физическите параметри на всеки подскок, ще му се наложи да хвърли милион повече усилия за изчисления, за да увеличи шансовете от осемдесет до деветдесет и девет процента. Това не е икономично. Той има прекалено много други неща по които да работи.

— Но ти защо се спря на четири от пет?

Баща ми прие въпроса най-сериозно.

— Понякога — каза той — един футболен предсказател може да усети златна жила и да улучи около седемдесет и пет процента при прогнозите си за месец и повече. Аз смятам, че причината е, че той за известно време е разполагал с канал за секретна информация, свързан с по-висши сфери.

Аз си спомних за Харпо.

— Някой може ли да използва това по-дълго време?

Баща ми сви рамене.

— Съмнително е. Тези канали трудно се поддържат. — И без да се притеснява, кръстоса метафората си: — Това е въжеиграчество на високо равнище.

— Ами ужасно губещите прогнози?

— Тези хора също са свързани с канали. Само че всичко тече в обратна посока. Техните предсказания са сбъркани със сто и осемдесет градуса.

— Може би това е просто законът за средните стойности?

— Законът за средните стойности — каза той с отвращение — е направил много повече да обърка умовете на хората от всяка друга идея, която познавам. Това са конски фъшкии. Каналът или те захранва, или те изиграва. Лакомите каналът ги преебава.

— Ами ако облозите се окажат петдесет на петдесет?