Мъжагите не танцуват

— Тогава сутринта ти се върна в Ню Йорк, а аз реших да дойда да прекарам лятото тук. Бях слушал за този град. Хареса ми веднага и после, след като бях живял тук седмица, отидох една вечер в едно кръчме с танци в покрайнините, близо до шосето. Там имаше едно хубаво момиче, което постоянно наблюдавах, но не се опитах да отида при нея. Тя беше с тайфата си и танцуваше, а аз не я изпусках от поглед. Когато затваряха, реших да се пробвам. Отидох на дансинга при нея, погледнах я в очите, и тя погледна в моите, и двамата излязохме навън заедно. Начуках им го на фукльовците, които бяха с нея. Те не направиха нищо. Двамата с момичето пресякохме шосето, влязохме в гората, полегнахме и, казвам ти, Дъги, вече бях в нея. Мисля, че не бяха минали повече от шест минути от момента, когато отидох при нея, до момента, когато вече бях в нея. Това ме издигна в собствените ми очи повече от всичко друго, което съм направил до ден-днешен.

На него историята ми много му хареса. Ръката му се протегна по стар навик към чашата с бърбън и той едва тогава осъзна, че чаша няма.

— Значи това място ти е късметът — рече той.

— До известна степен.

— Добре ли си? — попита ме той. — Не изглеждаш особено щастлив за човек, който преди малко е пребил от бой един хулиган с щанга за гуми. Да не те е страх, че ще се върне? — Какъв доволен вид озари само очите на баща ми при мисълта, че Студи може да реши да се върне!

— Има много неща, за които да си говорим — казах аз, — но не знам дали съм готов да ги споделя с теб.

— С жена ти ли са свързани?

— Донякъде.

— Слушай, аз ако можеше да съм жив още десет години, не бих казал и дума, но тъй като това няма да стане, ще ти кажа следното. Мисля, че ти се ожени за неподходяща кучка. Трябваше да се ожениш за Маделин. Тя може и да е отмъстителна макаронаджийка, но аз я харесвах. Имаше класа. Беше изтънчена.

— Даваш ми благословията си ли?

— Държах си устата затворена за прекалено много неща в продължение на прекалено много години. Може и да е започнала да хваща плесен отвътре. Една от причините за рака, казват „чулуликащите влабченца“, била суровата околна среда.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Човек, който се жени за богата жена, си е заслужил всичко, което му се е случило.

— Аз мислех, че ти харесваш Пати. Двамата обичахте да си пийвате заедно.

— Харесвах силния й характер. Ако всички останали провинциални дървеняци бяха мъжкари като нея, те щяха да владеят света. Но не ми харесваше какво прави с теб. Има дами, които трябва да носят тениски с надпис: „Ела при мен. Ще те направя гъзолизец“.

— Мерси.

— Хей, Тим, та това е само риторически израз. Нищо лично не казвам.

— Ти винаги си се безпокоял за мен, нали?

— Ами тя, майка ти, беше фина жена. Доста те беше поразглезила. Е, да де — добави той, като ме изгледа зорко с леденосините си очи, — безпокоях се за теб.

— Може би не е било нужно. Аз си изкарах трите години в кафеза, без да се дам. Не съм близал на никого гъза.

— Браво на теб. Аз винаги съм се питал как ли е било.

— Хей, Дъги — казах аз, — че какво му е хубавото? Да не мислиш, че през цялото време се чувствам като истински мъж? Не е така. Какво толкова съм си опазил? Ти си един старомоден фанатик. Готов си да натикаш всички педерасти в концентрационен лагер, дори и сина си, ако тръгне по крив път. Само защото си имал късмет да се родиш с яко дупе.

— Хайде да пийнем нещо. Свършило ти е твърдото гориво.

— Можеш ли да пиеш?

Той пак направи неопределен жест с ръка.

— Имам повод.

Взех две чаши и налях бърбън в тях. Той добави голямо количество вода в своята. Ако не друго, това ми бе достатъчно, за да ми стане ясно, че е зле.

— Не ме разбра правилно — каза той. — Да не мислиш, че си живея сам двадесет и пет години в мебелираната стая, без да мисля за нищо? Опитвам се да следя какво става. По мое време, ако човек беше педал, това значеше, че е прокълнат. Хич и дума не можеше да става. Беше пратеник на ада. Сега си имат гей освобождение. Гледам ги. Навсякъде е пълно с педерасти.

— Ами да, знам — казах аз.

— Ха-ха-ха — разсмя се той и ме посочи с пръст. Първите глътки алкохол безспорно му действаха като ангелска благодат на душата. — Синът ми печели рунда.

— Бива ме да танцувам — рекох.

— Помня, помня — каза той. — Костело, нали?

— Да.