Насрещен вятър

— Разбрано, сър. Завийте наляво по курс едно нула нула градуса. Ще разчистя движението пред вас и ще ви насоча към Денвър за кацане по прибори на писта девет ляво. Времето в Денвър е следното: висока облачност, видимост две хиляди метра, визуален заход към писта девет ляво от височина деветстотин метра, температура два градуса под нулата, влажност седемдесет процента, висотомер осем девет две, лек вятър.

— Разбрано. Намирам се на две хиляди и седемстотин метра и продължавам да слизам.

— Добре, сър, остават ви още четирийсет и два километра, според моите прибори летите със сто и деветдесет километра в час и губите височина по шейсет метра в минута. Ще се справите.

— Денвър, ледът продължава да се натрупва.

Джей усети как самолетът изведнъж се разтърси.

Дейвид натисна щурвала напред и двамата подскочиха на седалките, когато носът клюмна надолу. Изчака да наберат скорост и бавно изравни самолета.

— Какво… беше това? — попита Джей с едва доловим, изтънял глас.

— Двигателят се задави. Трябва да поддържам по-висока скорост от нормалното, защото носим тежък леден товар и той изкривява крилото.

— О, великолепно.

Дейвид дишаше тежко и не откъсваше очи от таблото. Отново се раздаде гласът на диспечера.

— Добре. Виждам, че внезапно загубихте стотина метра. Наред ли е всичко?

— Аз… двигателят щеше да блокира, Денвър.

— Наричай ме Бил. Твоето име как е?

— Ами… — Дейвид преглътна с усилие. — Дейв… Дейвид.

— Добре, Дейвид, ще те приземим. И аз съм пилот. Само поддържай скоростта с десет километра над тази, при която двигателят щеше да блокира. С каква скорост се спускаш?

Дейвид се приведе напред и огледа някакъв циферблат, преди да отговори.

— Приблизително… деветдесет метра в минута.

— Не е страшно. А сега, Дейвид, не се опитвай да проявяваш инициатива. Ще ти продиктувам честотите и трябва само да извършиш кацане по прибори. Познаваш процедурите, нали?

— Да. Да, не се безпокой. Минал съм курс по международните правила за кацане.

— Добре. Сигурен бях, но сме длъжни да проверим. Сега искам внимателно да настроиш приборите на честота едно едно две точка четири и визуално да провериш дали честотата е въведена в навигационната апаратура, а не в комуникационната радиостанция.

— Готово — съобщи Дейвид, след като завъртя бързо няколко ръчки.

— Височина, Дейвид?

— Височина… две хиляди и петстотин метра. Продължавам да слизам с деветдесет метра в минута, скорост двеста километра в час.

— Много добре. Остават ти трийсет и пет километра и трябва да вземем решение. Мога да се опитам да те приземя на летище Сентениал, което е на около осем километра южно от теб, или да продължиш към Денвър. Може да се добереш до Сентениал без проблеми, но апаратурата им за кацане по прибори е изключена и макар да съобщават, че под сто метра височина има видимост, данните са от автоматичната метеосистема АСОС. Понякога АСОС не засича внезапните промени, тъй че положението може да се окаже много по-лошо.

— Ясно. — Дейвид се озърна към пътника си, размишлявайки за целта на полета и опасността да се спусне в близост до Скалистите планини над обгърнато в мъгла летище. — Избирам… избирам Денвър.

— Добре. Излезе ли от зоната на обледеняването?

Дейвид огледа внимателно лявото крило и капака на двигателя, преди да отговори.

— Да… мисля, че излязох. Но ледът не се топи.

— Още трийсет километра, Дейвид. Височината ти засега е добра.

— Разбрано.

— Сега нагласи селектора за курса на нула девет нула градуса.

— Разбрано. Готово. Да превключа ли на контролната честота на летище Денвър?

— Не, Дейвид. Аз ще поддържам връзка с теб през цялото време. Летището отстранява всички от пътя ти.

— Съжалявам.

— Не се тревожи. Наближаваш локализатора.

— Какво е локализатор? — чу Джей собствения си глас.

— Ето… тази стрелка. — Дейвид посочи индикатора за хоризонтална позиция върху предното табло. — Когато се плъзне в центъра, значи съм на курса към пистата.

— Разбрах.

Дейвид отново включи предавателя.

— Засичам локализатора, Денвър. Завивам по курса.

— Разбрано. Двайсет и пет километра до пистата.

По целия самолет отново пробяга тръпка и Дейвид пак насочи носа надолу и изчака машината да набере скорост, преди да намали ъгъла на спускане.

— Каква е височината, Дейвид?

— Наложи се да загубя височина, за да не блокира двигателят. Сега съм на две хиляди и двеста.

— Добре, остават ти двайсет и два километра, изминаваш по три на минута, значи трябва да те поддържаме във въздуха още седем минути. Надморската височина на пистата е хиляда и шестстотин метра, затова не бива да слизаш с повече от деветдесет метра в минута. Като колега пилот на чесна бих те посъветвал да не използваш задкрилките. Не прави нищо, което да увеличи въздушното съпротивление.

— Разбрано — отговори Дейвид със стегнато гърло, докато пресмяташе наум и гледаше как приборите сочат, че самолетът се спуска почти с деветдесет метра в минута.

Център за въздушен контрол Денвър, Колорадо

— Ще се справи — каза шефът.