Натоварени със зло

Майор Кроманов ни прие веднага. Виждал съм го и друг път и винаги съм се учудвал колко много не прилича на началник на милицията. Той е едър, пухкав, с малко вяли движения и много обича да бъбри за най-различни неща. Повече от половин час си разказваха с Г. А. разни истории за падане по стълби. Също от трапове26, пандуси27 и други наклонени места за минаване. После Г. А. премина към същността.

Каква е позицията на градската милиция спрямо акцията, готвена против Флората? Какво мисли по този повод лично той, Михайло Тарасович? Кое е по-правилно: милицията да вземе непосредствено участие в акцията, или да поеме ролята на някакъв ограничаващ фактор, на някакъв неутрален механизъм, чиято задача е да осигури реда и дисциплината? Въобще, разбира ли Михайло Тарасович в какво деликатно положение се намира?

Михайло Тарасович разбираше, даже много добре разбираше, в какво деликатно положение се намира. Флората е като куп лайна. Колкото по-малко ровиш, толкова по-малко вони. Такова е личното мнение на Михайло Тарасович. Ако би могло целия този куп да се гребне наведнъж с една лопата и да се пренесе безшумно, да речем, в съседната област, това би било най-доброто решение. Такова нещо, обаче, не може да се направи безшумно. Виж, ако имаше заповед от Главното управление на вътрешните работи, тогава нямаше да има, пък и не би могло да има, никакви проблеми, тогава вече не е толкова важно шумно ли работиш или безшумно. Само че такава заповед няма, а и в скоро време не се предвижда. Има наличие на едно обществено движение. Безспорно, това е мощно и единодушно движение, но градският съвет не го одобрява много, пък за градския партиен комитет да не говорим въобще.

Вижте сега, драги мой Георгий Анатолиевич, как стоят нещата. Съществуването на Флората не е забранено от никакви закони. Масова неформална младежка организация, която не преследва никакви престъпни цели. Така е според член четиридесет и две от Общия правилник, точки А, Б, и В. Това от една страна. А от друга — масово обществено движение, което се стреми да изтрие тази Флора от лицето на земята и представлява волеизявление на болшинството, на преобладаващото болшинство, на същото това болшинство, на което ние с вас, мили мой учителю, сме задължени да служим. И от трета страна — поставили са ме тук да пазя обществения ред. А какво значи обществен ред? Това значи никакви побоища, никакви насилия, никакви изстъпления, особено пък с масов характер. Получава се така, че аз съм длъжен по всякакъв начин да защитавам Флората, по всякакъв начин да помагам за нейното унищожаване и по никакъв начин да не допускам да се случва каквото и да е, и всичко това едновременно.

Г. А. признава, че да, за милицията са настанали трудни времена.

М. Т. (с мечтателно притворени очи). Ето, спомням си, когато бях още курсант… (Разказва една вече покрита с мъх история как е трябвало да участва във великата битка на древните „бодливци“ с вече измрелите днес рокери. Понеже милицията се оказала безсилна, извикали от Оренбург една рота мотопехота и всичко се уредило без много приказки. Само за тридесет минути по ей тоя часовник — чука убедително по екранчето на старинния си „Ролекс“).

Г. А. Ами ако сега получите указание да запазите неутралитет?

М. Т. Указание от кого? От Пьотр Викторович ли?

Г. А. От него, да речем… Или, например, от Оренбург по ваша линия.

М. Т. Ах, мили мой, ах, скъпи мой! Ей богу, всичко разбирам, но едно никак не мога да разбера. Защо ви е тази Флора? Куп мръсотия и нищо повече. Какво сте се загрижили толкова за нея?

Като чу това, Г. А. известно време мълча, а после каза (дословно).

Флората не нарушава никакви закони. Значи, това, което се замисля, е незаконно. Флората не е виновна за нищо. Градът иска да накаже невинните. Това е несправедливо. Несправедливо и незаконно едновременно. Как трябва да постъпя аз в този случай?

М. Т. (крайно възмутен). Как така несправедливо? Децата ни бягат там като в някаква банда! Наркотици. Хулиганство. Промискуитет, извинете за израза. Принципиален мързел! Какво като няма закон против тях! Значи изоставаме от времето, цялата юридическа наука не успява да догони събитията… Аз се колебая само като официално лице, но ако бях в оставка, още утре щях да тръгна срещу вашата Флора и щях да бъда прав! (Той още дълго се разлива на тая тема, но аз записах само най-главното, това, което му идваше сякаш отвътре, а там имаше още четири препратки към древната история от времето, когато е бил редови курсант и старшина и двадесет и четири препратки към историите на братови и сестрини внуци и на други по-далечни роднини.)

Г. А. (опитва се да му обясни). Те не бягат във Флората, те образуват Флората. Въобще, те не бягат „някъде“, а „от някъде“. Бягат от нас, от нашия свят, бягат в свой свят, който създават според слабите си сили и способности. Този свят не прилича на нашия, а не може и да прилича, защото се създава въпреки нашия, обратно на нашия и като укор на нашия. Ние ненавиждаме този свят, смятаме, че той е виновен за всичко, а трябва да виним самите себе си.